Не можем всички да си стегнем куфара и да забегнем, някой трябва да остане и тук

Д-р Антоанета Томова е специалист по медицинска онкология в Пловдив. Началник е на Първо вътрешно химиотерапевтично отделение в Комплексен онкологичен център – Пловдив. Завършила е Медицинския университет през 1985г. Има над 60 специализации в чужбина. Има над 20 г. опит в областта на химиотерапията и медицинската онкология. Носител на приза лекар на годината за 2009г. на Национална пациентска асоциация.  Носител на почетна диплома “Лекар, на когото българите вярват” от 2012 г. До 2018 г. членува в ESMO, ASCO, Българското онкологично научно дружество, BUON, UICC и др.

Д-р Томова, през октомври бяхте на конгрес по онкология в Мюнхен. Какви са новостите в терапиите на онкоболните пациенти?

От 11 до 23 октомври в Мюнхен се проведе най-големия европейски конгрес по онкология. Президентът на Европейското дружество по медицинска онкология (ESMO) проф. Йозиф Табернеро от Испания, обяви мотото на конгреса – да се осигури достъп до оптимално лечение и грижа на онкоболните в Европа. Конгресът беше изпълнен с иновации, с интеграция на познанието като винаги във фокуса беше грижата за онкоболните по най-добрия възможен начин.

Изнесени бяха нови резултати от големи клинични проучвания, които ще доведат до промяна в клиничната практика на обикновените онколози. Например при лечението на недребноклетъчния рак на белия дроб, които са с ALK-позитивни тумори, има нова молекула – алектиниб. Има и други ALK-инихибитори. Сега се провеждат клинични проучвания, които ще отговорят на въпроса коя е най-добрата последователност на приложение на тези агенти при тази група болни. За ROS-положителните тумори на недребноклетъчния рак на белия дроб лекарството crizotinib остава първа линия на лечение. Има и нова молекула, при която данните са обещаващи за тази група болни.

При напредналия и метастазирал рак на гърдата бяха изнесени данните от три големи клинични проучвания. Първото беше за комбинирано лечение на ендокринна терапия с прицелна терапия, при постменопаузални жени, които са хормонално чувствителни с HER2 отрицателен рак, с което се постига значимо повишаване на преживяемостта без прогресия при една относително добра поносимост. В момента това е хита – да бъде индивидуализирана терапията според характеристиките на туморните клетки на пациента и да бъде с добра поносимост. Второто беше китайско проучване отново при постменопаузални жени с HER2 отрицателен рак, които са минали химиотерапия, но имат прогресия в заболяването. При тях се провежда лечение с инхибитор в таблетна форма, което също води до повишаване на преживяемостта без прогресия. Третото проучване е при пациенти с тройно негативен рак на гърдата, при които се прилага лечение с нови молекули и се постига повишаване на преживяемостта без прогресия.

Все по-голяма роля има и т.нар. течна биопсия – изследване на кръв в търсене на циркулираща туморна ДНК. Прилага се най-вече при пациенти с рак на яйчниците, на гърдата, на белия дроб и други локализации. Проучванията и резултатите ще бъдат публикувани в реномирани медицински списания по онкология. Събитието беше посетено от много специалисти от цял свят и беше много вдъхновяващо.  

Това, че има надежда за най-тежките форми на рак е прекрасно, но можете ли да кажете кога лечението ще стана достъпно за всички пациенти?

Това беше и мотото на самата среща – да се осигури достъп до оптимално лечение и до оптимална грижа на всеки онкоболен в Европа и по света. Все по-голямо внимание се отделя на това. Имаше поне две сесии, на които се говореше за цената на модерното лечение, че тя е висока не само в страни като България, но и за по-богатите държави. Тук има две основни послания. От една страна ESMO излезе с правила за клиничната значимост на терапията спрямо стандарта, с който сме работили от години. След като ESMO препоръча една терапия, с висока степен на доказателственост, във всяка държава специалистите и регулаторните органи би трябвало да възприемат препоръката и да дадат възможност на пациента да има достъп до такава терапия. От друга страна – всяка държава, на базата на собствената си финансова рамка и разбиране, да направи списък с лекарства, които може да осигури на пациентите, като обаче постоянно трябва да го оптимизира и обновява, както и да се търсят по-гъвкави решения, така че пациентът да има наистина достъп до новите лечения.

Как успявате да се справите с всекидневния ви сблъсък с толкова тежки човешки съдби?

Трудно. Човек трябва да е много щастлив, за да работи тази работа, защото тя е много угнетяваща. На Запад както предлагат клинична психотерапия за пациентите, така си има раздел за работа и със самите специалисти, с целия екип, който е в контакт с пациентите – лекари, сестри и санитари. В България това още не е урегулирано и  засега се спасяваме по единично с различни неща, с които бързо се релаксира.

Вашата форма на релаксация каква е?

Хубави филми, хубави четива, среща с приятели и семейството, разходки сред природата. Обичайните неща, които насърчавам и пациентите да ги правят, но за които и те, и ние нямаме много време. Трябва да го откраднеш това лично време.

Как решихте да се занимавате точно с медицинска онкология?

В началото случайно. Беше опит да се върна в града. Преди 33-34 години, когато завърших имаше задължително разпределение. Аз бях майка с две деца и не ми се пътуваше до Карловската болница, където бях разпределена. Трябваше 3-4 часа от денонощието да подарявам на БДЖ и реших да намеря работа в града, за да мога това време да го посветя на децата си и на личностното си развитие. В началото, когато започнах като онколог мислех, че това е трамплин и ще си намеря по-добра работа. Тогава тази област нямаше добра репутация, но през 1991 г. попаднах в Италия на обучение за рака на гърдата. Там бяха светлите умове от Европа и САЩ и бях абсолютно впечатлена и вдъхновена и това преобърна живота ми. Видях, че в мислещия свят много умни хора се занимават с тази тема, че в нея има много потенциал, че в България, извън София, почти никъде не се работи сериозно в тази посока и реших, че ще бъда от дефицитните, малко на брой специалисти, които истински ще разбират от това и ще се раздават на болните. Интуицията ми не ме излъга. Оказа се, че това е най-бързо и най-модерно развиващата се област в медицината. На всеки конгрес научаваме нови неща, никъде в медицината не е толкова динамично. Прекрасно е, когато като лекар можеш постоянно да обновяваш знанията си. Отделно в проучванията работя рамо до рамо с хора от петте континента, уеднаквили сме си маниера на работа. Работя със световната онкологична мисъл и ние доказваме лекарствата в бъдещето. Това е огромна възможност и да се развиваш, и да се сравняваш с най-добрите в света, и да си един от тях, която малко колеги, особено от провинцията, имат.

В чужбина има по-добри възможности и за клинична онкология. Защо избрахте да останете в България?

Имах няколко предложения – да работя в Англия, Дания и Швейцария, но винаги съм задавала въпроса – а моите болни кой ще ги лекува? Това винаги ме е приземявало. Не можем всички да си стегнем куфара и да забегнем, някой трябва да остане и тук. Много неща трябва да решаваме за нашите пациенти - не само лекарски, ами и административни, организационни, защото те са смачкани, без самочувствие. Те са слаби и уязвими и някой, който е здрав и силен трябва да се нагърби и с тези неща. Отклонявала съм ги тези предложение за чужбина и мисля, че не съм сбъркала. Това удовлетворение, които имам тук, едва ли щях да го имам там. Мисля, че моето място си е тук.

Какво Ви накара да изберете медицината за своя професия?

Завършила съм с медал математическата гимназия в Пловдив и навремето можех да запиша всичко, което пожелаех, свързано с математика. От една страна обаче моите родителите ми казваха, че трябва да избера Пловдив, защото сестра ми вече беше отишла в София и щяха да се затруднят, ако трябва да издържат и втората си дъщеря, а от възможните шест Висши учебни заведения в Пловдив, медицината ми беше най-близка до сърцето. Така по методата на изключването. Имах обаче и един много вдъхновяващ разговор с родителите на моя приятелка, които бяха педиатри. Татко й работеше с голямо сърце тази работа и в един няколкочасов разговор, в които той ми разказа по най-красивия начин за работата си, бях готова. Разбрах, че това е моя път. Беше пророчески този разговор.

Имате ли такива красиви разкази, с които да запалите вашите последователи?

Имам много впечатляващи резултати с пациенти. Имам пациентка, която преди 21 години излекувах от рак на гърдата. После преди 16 години се разболя от рак на яйчниците, отново я излекувах. Това е една от многото мои пациентки, които си живеят абсолютно пълнокръвно живота. Доживя си пенсия, отгледа си внуците и по никакъв начин не й личи, че е минала през тези неща. Имам много такива случаи на пациенти, които са били неспасяеми, а аз съм ги спасила. И до ден днешен пращат други пациенти при мен с пълното уверение, че и те ще бъдат излекувани. То е „предай нататък“.