Неделя, 23 Септември 2018
12
апр
2
 

По данни на НСИ за 2017 г.:

Населението застарява, раждаемостта намалява

Четвъртък, 12 Април 2018 | 14:07:16


Продължава процесът на намаляване и застаряване на населението; намалява броят на живороденитe деца и коефициентът на обща раждаемост; увеличава се броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност; намалява детската смъртност; увеличава се очакваната средна продължителност на живота. Това са общите изводи от данните на Националния статистически институт за населението през 2017 г.

Миналата година в страната са регистрирани 64 359 родени деца, като от тях 63 955 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 1 029 деца, или с 1.6%, посочват от НСИ.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.5‰, София - 10.3‰, Стара Загора и Пловдив - по 9.6‰. В деветнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Габрово и Видин - по 6.5‰.

Коефициентът на обща раждаемост през 2017 г. е 9.0‰, а през предходната 2016 г. – 9.1‰. Това е близко до средното за ЕС, където по данни на Евростат коефициентът на раждаемост в 28-те държави членки през 2016 г. е 10.1‰. Най-високо равнище на раждаемост сред европейските страни има Ирландия - 13.4‰, следват Обединеното кралство и Швеция - по 11.8‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 7.8‰.

Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в България, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението, отбелязват от НСИ.

Към 31 декември 2017 г. броят на жените във фертилна възраст е 1,517 млн., като спрямо предходната година намалява с близо 22 хиляди, а спрямо 2011 г. - с почти 133 хиляди.

През 2017 г. броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3251. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години - от 1947 през 2016 г. на 2108 през 2017 г., сочи статистиката.

Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27.0 години през 2016 г. на 27.1 години през 2017 г. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 30.0 години за област София (столица) до 23.1 години за област Сливен.

Броят на починалите лица през 2017 г. е 109 791, а коефициентът на обща смъртност - 15.5‰. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 2211, или с 2.1%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо, отбелязват от НСИ.

Смъртността сред мъжете (16.5‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14.6‰). През 2017 г. на 1000 жени умират 1071 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (22.0‰) отколкото в градовете (13.2‰).

Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2016 г. е 10.0‰. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред европейските страни. С най-ниска смъртност са Ирландия и Кипър - по 6.4‰, и Люксембург - 6.8‰. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС-28 е стойността на този показател само в Латвия - 14.6‰, и Литва - 14.3‰.

С най-висока смъртност у нас са областите Видин - 22.7‰, и Монтана и Ловеч – по 21.1‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 11.6‰.

Показателят за преждевременна смъртност през 2017 г. (20.9%) намалява спрямо предходната 2016 г. (21.8%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст под 65 години са 13.7% от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 27.6%.

През 2017 г. в страната са починали 408 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 6.4‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, през 2005 г. - 10.4‰, а през 2016 г. - 6.5‰.

В регионален аспект през 2017 г. в общо единадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Видин - 1.7‰, и София (столица) - 2.6‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Добрич (12.9‰) и Сливен (12.6‰).

Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2015 - 2017 г., е 74.8 години и спрямо предходния период (2014 - 2016 г.) се увеличава с 0.1 години. Средната продължителност на живота при мъжете е 71.3 години, докато при жените е със 7.1 години по-висока - 78.4 години. Средната продължителност на предстоящия живот е с 2.8 години по-висока за населението в градовете (75.6 години) отколкото за населението в селата (72.8 години).

След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2017 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 45 836 души, сочи още статистиката.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 6.5‰. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 4.0‰, а в селата - минус 13.5‰.

През 2017 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.3‰) и Сливен (-2.8‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 16.2‰, следвана от областите Габрово - минус 14.4‰, Кюстендил и Монтана - по минус 13.5‰. В осем области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2017 година.

Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС-28 през 2016 г. е 0.0‰.

Четиринадесет страни имат положителен естествен прираст, като най-висок е този показател в Ирландия (7.0‰), Кипър (4.7‰) и Люксембург (3.6‰). Освен нашата страна с високи стойности на отрицателен естествен прираст на населението са Литва - минус 3.7‰, Латвия и Хърватия – по минус 3.4‰.

Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който също е отрицателен – минус 5989 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната.

Намалението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е -0.8‰.

През 2017 г. шест области имат положителен механичен прираст: Кърджали (5.7‰), София (столица) (2.7‰), Пловдив (2.5‰), Варна (2.4‰), Бургас (1.6‰) и Перник (1.4‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян (-10.3‰), Ямбол (-6.4‰) и Враца (-6.2‰).



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
s%nu

Алф 12.04.2018 17:55:55

А пирамидата от следвоенните общества с широка основа млади хора и по-малко възрастни на върха вече е правоъгълник и отива към обратна пирамида. И е въпрос на възпитание, ценностна система и политики как да се оцени стойността/потенциала им и да бъдат полезни старите хора. Традиционно в българското общество те са силно мотивирани и щастливи да се грижат за внуците си, ако изберат това. И са добра алтернатива пред платените детегледачки и детски градини, защото няма да напуснат за по-добра заплата. От друга страна имат опит в условия на живот, които вече са редки, но може да се повторят - войни, финансови кризи, колективизация, социализЪма... Тоест, имат личен опит, памет и знания как да се планира дългосрочно, за да не се повтарят тези грешки на обществото. Възрастните хора не могат да вършат много неща по-добре от младите поради естеството на остаряване, намалени физическа сила и издръжливост, амбиция и силата на разсъждението в дадени ситуации. И все пак са по-добри в нещо съществено. С възрастта всеки от нас придобива опит, започва да разбира по-добре хората и човешките взаимоотношения, придобива способност да помогне на други хора без собственото ни его да ни се пречка. Възрастните хора имат интердисциплинарно мислене за големи бази данни, като икономика и сравнителна история, способни са да анализират и съпоставят мащабни събития, факти, да интегрират знания и детерминират приоритетно променливи, да правят сравнителни изследвания много по-добре от младите. Затова всяко съвременно общество, което желае прогрес е добре да се довери на възрастните да упражняват надзор, управление, консултиране, стратегическо мислене, преподаване, синтезиране и разработване на дългосрочни планове. При условие, че не са продали своя морал и приели тази или онази зависимост, която ги лишава от самостоятелно и критично мислене.

willy 12.04.2018 15:00:04

"Населението застарява, раждаемостта намалява"...В заглавието се долавя една негативна конотация- на намалената раждаемост се противопоставя "застаряването". Това за мене си е пак липса на цивилизованост и съвременна култура. От изложените показатели излиза ,че за да се балансира ситуацията на намалената раждаемост трябва да съответства и намалена очаквана /и действителна/ продължителност на живота. Тъй де , за какво са старите хора- само харчат пари на осигурителната и здравната система!


Още новини
Доц. Мила Любомирова: Често пациентите ни стават приятели до живот
23.09.2018 10:38:19 Надежда Ненова

Доц. Мила Любомирова: Често пациентите ни стават приятели до живот

Доц. Мила Любомирова работи в Клиниката по нефрология на Александровска болница от 1997 г., п ...




Актуална тема
Медицинските специалисти: Смъртта на пациент не се преживява
27.08.2018 17:07:48 Надежда Ненова

Медицинските специалисти: Смъртта на пациент не се преживява

Смъртта на 33-годишната родилка Ренета Томова в Сливенската болница отново отвори дебата за лекар ...

Лимитите продължават да задушват системата, докато НЗОК се задъхва от лекарства
20.04.2018 17:32:03 Полина Тодорова

Лимитите продължават да задушват системата, докато НЗОК се задъхва от лекарства

Националният рамков договор вече е факт. Въпреки заявката за по-добрите условия, в които ще работ ...

Липсващите медицински специалисти у нас оскъпяват достъпа до здравни грижи
07.04.2018 14:19:32 Надежда Ненова

Липсващите медицински специалисти у нас оскъпяват достъпа до здравни грижи

Два големи проблема се очертават пред България в контекста на универсалното здравно покритие. Тов ...

Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала
19.12.2017 16:11:09 Ирина Пекарева

Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала

Законът за бюджета на НЗОК за 2018 г. вече е неоспорим юридически факт. ...