Между 12 000 и 13 000 са болните от Паркинсон у нас, 10% от тях са с късна форма на болестта, но забавянето на диагнозата най-често е между 3 и 4 години. Тези данни бяха представени на пресконференция по повод старта на Национална кампания за контрол над болестта, която ще продължи през целия месец ноември.
При повече от 30% от болните диагнозата се поставя късно, особено притеснително е, че болните трудно достигат на правилното място – в точното специализирано лечебно заведение при точните специалисти – невролози, които имат насоченост и подготовка точно в тази област, алармира акад. Иван Миланов. Той бе категоричен, че у нас има обособени профилирани клиники, в които пациентите от цялата страна могат да разчитат на безпроблемен прием и прецизно диагностично уточняване, както и на системно последващо наблюдение: това са университетските неврологични клиника в болниците „Александровска“ и „Св. Наум“, както и в болниците „Св. Георги“ в Пловдив и Св. Марина“ във Варна.
„Всеки, който се съмнява, че може да развива Паркинсонова болест трябва без забавяне да се обърне към един от тези 4 центъра“, каза акад. Миланов и подчерта, че ранните симптоми на болестта могат да бъдат много подвеждащи.
„Така например характерното треперене, може да бъде объркано с друго често срещано заболяване, което се нарича есенциален тремор, друг симптом е общата забавеност, чувството за стегнатост също“, обясни той. „Много често заболяването имитира депресия, ето защо депресията трябва да се оценява прецизно и да се гледа „под лупа“, тъй като тя може да бъде и продром на Паркинсоновата болест, както и на болестта на Алцхаймер“, добави друг водещ наш невролог – акад. Лъчезар Трайков. В допълнение той поясни, че същият прецизен подход трябва да се прилага и спрямо нарушенията в съня – неспокойните, тежки сънища, изпълнени със съновидения, бурни движения и ръкомахания по време на сън са сигнал, че е възможно да става въпрос за Паркинсонова болест. Същото се отнася и за синдрома на неспокойните крака, обясниха двамата специалисти.
Българското дружество по неврология организира кампанията през ноември с идеята да подпомогне повече хора да получат точна диагноза и оценка на стадия на болестта. Невролозите са категорични, че късният паркинсонизъм може да се повлияе благоприятно, а у нас са достъпни всички съвременни терапии, които позволяват индивидуализиран подход към болестта. Вече има и идеи за обособяване на дневни центрове за такива пациенти във Варна и в София.
