Надзорници искат анализ защо при спрян планов прием, болници са увеличили дейността си

21 909 000 лв. е сумата за заплащане за реализирана дейност през януари 2022 г. за ПИМП, като за неблагоприятни условия на работа средствата са 681 000 лв. Това става ясно от стенограмата от заседанието на Надзорния съвет на НЗОК, проведено на 23 февруари.

В СИМП отчетена дейност е на стойност 22 687 980 лв., а средствата за работа при неблагоприятни условия са 2 437 000 лв. В МДД е отчетена дейност за 17 734 901 лв., като определената сума за работа при неблагоприятни условия е 845 000 лв. В денталната помощ отчетената дейност е 13 637 000 лв., но за работа при неблагоприятни условия по Методиката, сумата е 5 813 794 лв.

Отчетената дейност на болничната медицинска помощ през м. януари, която Здравната каса заплаща през февруари, е 177 517 328 лв. Изчислените стойности за неблагоприятни условия за работа са 8 594 133 лв. „В предишни периоди дейността е била по-ниска. Сега има по-голяма обръщаемост на здравноосигурените, може би защото е възстановена плановата дейност в повечето области“, коментира подуправителят на Касата д-р Йорданка Пенкова.

Част от надзорниците обаче

изразяват несъгласие с увеличените средства за работа при неблагоприятни условия в денталната помощ

и повечето пари за дейност в болничната.

„За декември и януари бяха спрени плановите операции. Защото тук това, което наблюдаваме, като притеснителни данни, е увеличение на дейностите в някои лечебни заведения. Предлагам да се направи един анализ на декември и януари, защото прави впечатление, че някои лечебни заведения увеличават дейността си при равни други условия. Тук имам въпрос. Ако болниците имат еднакви изисквания за спиране на плановия прием, как така се случва, че някои болници удвояват дейността си?“, пита представителят на Министерството на финансите в Надзора Естел Василева – Тодорова.

Д-р Пенкова уточнява, че в ежедневните отчети, които се подават към Информационната система, един от показателите, който се контролира при приема, е спешност или планов. „Решение на приемащия лекар в приемния кабинет е да прецени дали този пациент е планов или е спешен. Говорим за планови, които се плануват в листа на чакащи за дадена дейност, която може да бъде планирана във времето“, казва тя.

„Това, което ни трябва е еволюция във времето. Те преди ковид в съответните месеци са имали планови операции определен процент и определен процент спешни. Ние правим доста сериозни анализи, които показват сериозни несъответствия между платени суми и брой на COVID болни. Искам да разбера на какво се дължи и ще докладваме“, заявява другият представител на Министерството на финансите Виолета Лорер.

„Имаше една много сериозна тенденция, която продължава и към настоящия момент, на която ние ще видим негативния ефект не само върху здравния статус, а и върху финансите за нелекуването на хората. Факт е, че когато един пациент няма възможност да бъде приет планово, а има нужда от грижа играе роля мнението на лекаря, който го приема. Това забавено лечение ще ни коства много. Да, лекували са повече хора, но истината е, че ние сме много назад в това лечение. Има хора, които не са си пуснали пълна кръвна картина за две години, защото ги е страх да влезнат в болница. Тук единственото, което заслужава да се коментира, е доколко наистина това се случва само в частни или в държавни болници. Аз мисля, че е по-важно, че лечението е било достъпно за хората, защото има хора, които си отидоха не от COVID, а от това, че не се лекуваха“, уточнява новият член на Надзорния съвет, представител на КРИБ и председател на УС на ББА адв. Свилена Димитрова.

Председателят на Надзора доц. Васил Пандов подчертава, че

лечебните заведения са се доближили до определените им стойности,

а средствата за работа при неблагоприятни условия намаляват. „Това означава, че те са си изпълнили почти цялата дейност. Има лечебни заведения, при които средствата за работа при неблагоприятни условия са големи, което е проблем за нас като принципал. Те очевидно в момента не могат да работят и нямат пациенти“, казва той.

Представителите на МФ изразяват възражение и срещу повечето средства за за работа при неблагоприятни условия в денталната помощ. „Много е важно ние да стимулираме дейност, а не да насърчаваме бездействие. Т.е., трябва да има някакъв минимум отчетена дейност, над която ние да плащаме. Предлагам за следващия Надзор да има анализ, предложение и да го обсъдим. Преди това да се обсъди с договорните партньори – БЗС и БЛС“, казва Виолета Лорер.

„Тази Методика се съгласува с двата съюза – Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз. За да изплатим за месец януари средствата за работа при неблагоприятни условия, се наложи разговор с председателя на Управителния съвет на Българския зъболекарски съюз. Те отказваха да я подпишат, имаха и други искания, и трябваше да оставим всички без тези пари, тъй като нямаме друго правно основание. И е малко трудно съгласуването. Не знам дали не трябва занапред да ги разделим, Методиката да не е обща, защото имаме два различни договора. Единият е за медицински дейности, а другият е за дентални дейности.

„Денталните специалисти също имат основание да искат средства за работа на първа линия. Те са медици, които са на първа линия. Не забравяйте, че и в първична, и в болнична медицинска помощ има сериозно недофинансиране и там също има доплащане. Логиката за компенсация на първа линия, според мен е, че в ситуацията на пандемия държавата по някакъв начин трябваше да е отговорна за това да опази здравето на хората. И то не защото е през НЗОК или не е през НЗОК. Факт е, че мина цялото плащане през НЗОК. Това е една голяма тема, която сме обсъждали. Факт е, че финансирането на пандемията мина през НЗОК, но де факто то е задължение на държавата. НЗОК отговаря за осигурителните вноски“, казва адв. Димитрова.

По думите й когато лечебните заведения трябва да поддържат някакво състояние на готовност, но не се стига до реален брой хоспитализации,

техните разходи трябва да бъдат компенсирани

В отговор на въпрос на представителя на АИКБ Боян Бойчев колко зъболекари нямат договор с касата, д-р Пенкова заявява, че по данни на зъболекарския съюз те са над 2000. „При нас има над 7 000 договора, но имаме някои, които работят на две места и като физически лица те са над 6 400. По принцип знам от д-р Шарков, че зъболекарите са около 10 000“.

„Това е малко по-малко от 30%. Въпросът е по-скоро защо не желаят да имат договор с НЗОК“, казва Бойчев, а доц. Пандов му отговаря, че е заради административната тежест на договора с Касата и контрола на дейността.

Пълния тест на стенограмата може да видите тук.