С кратък дебат и 180 гласа „за“ парламентът одобри на първо четене промените в Закона за лечебните заведения, с които се дава възможност на държавата да подпомага финансово областните болници у нас.
„Те имат особено място в националната система на здравеопазването“, посочи при представянето на законопроекта неговият вносител проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ. Той отбеляза, че областните болници са с водеща роля в обезпечаването на здравето на населението в 28-те области в страната и са основна опора и изпълнители на държавната политика в тази дейност. Те най-често са структурите, които първи посрещат и лекуват спешните пациенти, подчерта той и допълни, че освен грижата за пострадалите при извънредни ситуации, върху тях лежат и редица други функции, гарантиращи и политики в социалната и съдебната система, например структури като съдебна медицина, патоанатомия, инфекциозни отделения, телкове и други, което означава разходване на финансов ресурс и поддържане на кадрови потенциал без реално адекватно финансиране.
„Тези болници също така често оказват помощ на социалнослаби и неосигурени пациенти, което води до трайно наложено хронично недофинансиране“, каза проф. Ангелов и обясни, че идеята на законопроекта е да даде възможност на министъра при наличие на свободен финансов ресурс да финансира дейности в областните лечебни заведения.
В кратки изказвания представители на няколко партии в парламента – ДПС, БСП, ДБ и „Продължаваме промяната“ изразиха подкрепата си за тези изменения.
Някои от тях посочиха, че в списъка с болниците трябва да бъде включена и УМБАЛ „Георги Странски“ в Плевен, която, макар и 100% държавна, изпълнява функциите и на областна, тъй като подобно лечебно заведение в областта няма. И от ДПС, и от БСП заявиха, че между първо и второ четене ще предложат университетската болница да бъде добавена към списъка с областните, посочени в мотивите към измененията. . „Една от най-големите в страната, с 900 легла – тя е гръбнакът на здравеопазването в Северна България“, заяви Илиян Йончев от БСП.
От своя страна проф. Ангелов отговори, че УМБАЛ „Георги Странски“ първоначално е фигурирала в списъка, то поради колизия с други нормативни актове впоследствие е извадена от него.
Предложения за прецизиране на текстовете между първо и второ четене ще направят и от „Демократична България“, информира д-р Александър Симидчиев. Какви обаче ще бъдат те, не стана ясно. „Ще имаме предложения между първо и второ четене, тъй като начинът, по който решаваме проблема, не е стратегически устойчив“, лаконично коментира той.
Д-р Джевдет Чакъров от ДПС пък заяви, че Движението ще предложи и други изменения, освен свързаните с УМБАЛ Плевен. Според партията в законопроекта трябва да бъдат добавени и общинските болници в отдалечени райони, макар те да се субсидират и в момента по линията на специална наредба.
От „Продължаваме промяната“ пък ще предложат в закона изрично да бъде записано, че тези средства се насочват за осигуряване възнагражденията на медицинските специалисти и за покриване на разходи като газоснабдяване, водоснабдяване и други.
„Именно за решаване на кадровите проблеми ние ще направим тази формулировка, тези средства да бъдат разходвани целево за възнагражденията и за покриване на други разходи, но с уточнението, че тези средства не се предоставят от държавата за инвестиционни намерения“, коментира доц. Васил Пандов.
За формулирането на всички свои предложения между първо и второ четене пък депутатите ще имат не обичайните седем, а три дни. Предложението за това дойде от вносителя на законопроекта проф. Костадин Ангелов, който аргументира искането си с факта, че проектът е консенсусен.
В крайна сметка всички присъстващи в залата народни представители гласуваха единодушно „за“ предложените изменения.
Към комунизъм ли ще вървим или към развито социалистическо общество? Какви субсидии на търговски дружества?
Трябва да се субсидират и общинските болници, които лекуват жителите в отдалечените райони. Унищожихте ги. И там живеят хора, при това най-бедните.
Глупости, държавата никакви болници не трябва да финансира. Това е работа на здравно-осигурителните фондове. Те трябва да са повече от един и да договарят с болниците цените на медицинските дейности, които не би трябвало да са по ниски от разходите за тяхното извършване...
Държавата трябва да финансира всички държавни болници, защото заплащането в тях е унизително и кадрите им бягат към частните болници. Скоро в държавните болници няма да има кой да слугува на неосигурените тарикати, те ще си мрат, а другите ще до плащат кеш в частните болници. Това вече е ясно даже и за простите депутати.
Ами държавата трябва да реши какъв модел на здравеопазване ще има. Не е добре да е "ни рак, ни риба", защото това не работи. За едни така, пък за други по-така - не става.
Понеже цъфнахме и завързахме при здравната ви пазарна система, сега пак ние ще плащаме за вашите недомислици!
Честито!
Комунизмът се завръща. Вместо да се върви към усъвършенстване на здравно осигурителния модел, към демонополизация на НЗОК, към фактическа равнопоставеност на лечебните заведения, към пазарно ценообразуване на медицинските дейности и към истинско договаряне между купувачите и доставчиците на медицинска помощ, всъщност се връща централизираното бюджетно финансиране на структури и държавната регулация в системата.
Не може да има стабилен солидарен осигурителен модел, когато само 1,5млн. плащат осигуровки, а се лекуват 6,5 млн. Това, за което говориш е за друг свят и друг народ. Държавата е освободила от плащане 75% от населението, нека поне си им плаща под някаква форма, защото иначе всичко е за сметка на работещите в ЛЗ.