Намаляването на броя медицински сестри у нас е трайна тенденция и ако в момента работата на лечебните заведения е затруднена заради недостига им, то скоро на места тя ще стане невъзможна.
Общият брой медицински сестри в страната е 30 955 и той е почти равен на този на броя лекари. Това сочат данните на Националния център по обществено здраве и анализи за 2017 г. Предвид факта, че немалка част от тях са в пенсионна и предпенсионна възраст, както и това, че много от младите заминават за чужбина, с голяма доза сигурност можем да прогнозираме, че тази година ситуацията вече се е влошила.
И ако разликата с броя им през 2016 г. не е много голяма (30 976), то сравнението с 2010 г. например показва, че от тогава, когато броят им е бил 31 786, те са намалели с близо 1000. Връщането в далечната 1980 г. пък сочи, че тогава броят им е бил 45 449.
Подобна е ситуацията и при акушерките, които също намаляват трайно през годините и през 2017 г. са 3207. През 2016 г. пък броят им е бил 3254.
Съвсем закономерно намалява и броят на фелдшерите, които пък продължават и до днес да са основният стълб на спешната помощ у нас. През 2017 г. броят им стига до 2186, докато само година по-рано те са 2255.
Не така стои въпросът с лекарите, сочат данните на НЦОЗА. На практика това са единствените медицински специалисти, при които се вижда трайна тенденция за увеличаване на броя от 1980 г. насам. Според последните данни за миналата година, общият брой лекари у нас е 30 078, което с над 500 повече от 2016 г., когато те са били 29 539. През 1980 г. пък общият брой на лекарите в страната е бил 21 796, показват данните на Центъра.
Подобна е и тенденцията при лекарите по дентална медицина, които пък от 1980 г. насам са се увеличили почти двойно, а само за година – с близо 300. Така през 2017 г. по данни на НЦОЗА броят им е бил 8355, а през 2016 г. – 8011. През 1980 г. пък те са били 4839.
Осигуреността с лекари на 10 000 души население за миналата година е 42.7, докато през 2016 г. тя е била 41.6, се вижда още от отчета.
Държавата има намерение да вземе или по-скоро да си върне цялата власт в здравеопазването. На практика догодина ни очаква пълно прекрояване на системата, като това ще се случи, ако предложените текстове от здравното министерство в закона за бюджета на касата за 2019 г. бъдат гласувани. Корекции се предвиждат в закона за здравето, за здравното осигуряване, за лечебните заведения и за лекарствата и по същество представляват реформа преди анонсираната реформата, която иначе продължава само да се дебатира. Основните промени са в четири посоки. Както Скенер.нюз вече писа от догодина ще ни лекуват с най-евтините медикаменти, като вместо евтини за благозвучие е използван терминът най-разходоефективни. Другата новост е, че касата ще плаща на болниците само за тези клинични пътеки, които са извършени от лекар на трудов договор в съответната клиника. Идеята е така да се сложи край на гастролирането на докторите едновременно в няколко лечебни заведения. Изключение ще има само за дефицитните специалности като патоанатомия, нуклеарна медицина, анестезиология и неонатология. Така властта най-вероятно очаква редица общински и по-малки частни болници да не могат да си намерят персонал и по естествен път да бъдат закрити. Този ход е хитър и не е лишен съвсем от смисъл, стига държавата да може да гарантира достъп на хората от по-малките и отдалечени населени места до качествена медицинска помощ. Една от най-важните промени е това, че правителството ще може напълно да контролира работата и парите на всички болници, както и да разрешава откриването на нови клиники и стартирането на нови дейности в лечебните заведения. Припомняме, държавните болници още от тази година работят по финансовата конституция на здравния министър Кирил Ананиев, която общо взето иззема мениджърските функции на директорите, които са принудени да питат за всичко принципала си. И под всичко се има предвид дали да си купят скенер, дали да ремонтират стар апарат, дали да увеличат заплатите на сестрите например, може ли да участват в международни проекти, да изтеглят кредит и т.н. От 1 януари обаче частните и общинските болници също ще трябва да работят по въпросната конституция, известна и като единен финансов стандарт. Любопитен момент тук е, че ако този текст бъде гласуван от депутатите, то здравният министър ще назначава борда на директорите и в частните клиники, с аргумента, че те също ползват обществен ресурс от НЗОК. Това на практика означава, че МЗ ще има властта да забрани дадена инвестиция в частно лечебно заведение. Дали готвената промяна е причина за вече заявеното намерение на групата „Аджибадем“ да напусне България и да продаде болниците си, сред които Токуда и Сити Клиник, може само да гадаем. Целта е по този начин управляващите успеят да намалят до минимум нерегламентираните или допълнителните плащания на ръба на закона и да спрат „избора на пациенти“ в частните клиники, изравнявайки изходните позиции между всички участници в сектора, както и да затегнат контрола над харчовете на НЗОК. Освен това МЗ предлага лечебните заведения, в чиято търговска регистрация на фирмата към влизане в сила на този закон се съдържа обозначението „университетска“ или негови производни, без да са предоставени от Министерския съвет правата на едноличния собственик на капитала по управлението на лечебното заведение на висше училище, в срок до два месеца от влизане в сила на този закон предприемат действия по заличаване на обозначението от търговската си регистрация. Тези, които към влизане в сила на този закон правата на едноличния собственик на капитала по управлението им са предоставени от Министерския съвет на висше училище се ползват с правата на университетски болници по този закон. Което би трябвало да означава, че държавата ще насърчи медицинските ВУЗ-ове да си купят болници, както това направи МУ-Варна със „Св. Марина“. В посока повече контрол и неговото централизиране е четвъртата основна промяна, която предлагат от здравното ведомство. Предвижда се създаване на една мегакомисия, в която да се влеят Агенция „Медицински одит“, по-известна като Медицинската ДАНС, и Изпълнителната агенции по трансплантации. Членовете на новата Комисия за контрол на медицинските дейности ще бъдат назначавани от Министерския съвет, а мегаструктурата ще отговаря за лекарските грешки, ще може да затваря болници, да им дава и отнема статут на университетски, да се произнася за финансовото им управление , да утвърждава по предложение на съсловните организации правила за добра медицинска практика и правила за добра медицинска практика по здравни грижи и осъществява контрол по спазването им и да управлява, координира и контролира дейността по трансплантациите. Или иначе казано ще държи лечебните заведения в ръцете си. Затова експерти вече нарекоха новия орган „мегакомисия“, макар в състава й да е предвидено да влязат само председател и шестима членове, от които двама ще са лекари, двама ще са юристи и двама – икономисти, всички със стаж по специалността не по-малко от 5 години. СПОДЕЛИ Facebook Twitter