Здравната ни система открива 45% от потенциално заразените с COVID индивиди. Това заяви на пресконференция доц. Димитър Атанасов от Нов български университет, който със свои колеги от БАН и СУ „Св. Климент Охридски“ демонстрира няколко възможни сценария за развитието на пандемията от COVID-19 у нас.
45% е вероятността, с която откриваме един случаи, тоест 45% от потенциално заразните индивиди, разясни той. За сравнение през пролетта на миналата година вероятността е била 22-32%, тоест една четвърт.
Атанасов се спря и на т.нар. „тъмни числа“ от статистиката на заболелите, които всъщност са неизвестният брой заболели.
Тъмните числа са един много голям проблем, заяви и проф. Огнян Кунчев от Института по математика и информатика към БАН. Към момента у нас са регистрирани 250 000 случая, въпросът е колко са тези, които не са регистрирани, заяви той, като посочи, че според различни представители на научната общност в света, тази цифра трябва да се умножи по три, дори по четири пъти, за да се придобие реална представа за броя на случаите. Тоест, изчисли математикът, от 750 000 до 1,5 млн. българи вече са се срещали с вируса.
Той представи и няколко варианта за хода на епидемията. При вариант без ваксини, епидемията ще продължи до юни 2022 г., а починалите в България от COVID ще са 57 000 души. Средата на май ще е пикът на пациентите в интензивно отделение.
При извършвани 120 000 имунизации на месец, броят на починалите ще е около 43 000, но той може да спадне значително, ако се ваксинират най-уязвимите групи лица, а епидемията ще приключи далеч по-рано. Без ваксини просто няма да стане. 100 000 ваксинации на месец решават въпроса, коментира той. Според него е нужно уязвимите лица да се ваксинират с приоритет. Проф. Кунчев допълни и че лятото по правило епидемиите затихват и предложи вариант учениците да учат активно през летните месеци.
Можем да контролираме хода на пандемията, ако контролираме основното репродуктивно число, категорична бе и проф. Марусия Божкова от Факултета по математика и информатика на Софийския университет. Тя също представи няколко варианта за развитие на епидемията. При разхлабване на мерките и липса на достатъчно ваксинирани, репродуктивното число ще нарасне и към 23 април може да има нови 10 000 случая, съобщи тя. Ако мерките останат в този си вид, новите случаи към тази дата биха били 2000. При евентуално затягане и засилване на ваксинацията, епидемията може да затихне, но не и да има пълна елиминация на процеса, посочи проф. Божкова.
