Людмила Томова е директор на Централна медицинска библиотека (ЦМБ) към Медицински университет – София от февруари 2021 г. Завършила е „Библиотечно-информационни науки“ в СУ „Св. Климент Охридски“, където е изучавала също така „Публична администрация“. Специализирала е „Информационни системи и мениджмънт“ в Холандия, а през 2019 г. получава диплома по мениджмънт от Лондонския университет.
В началото на кариерата си работи като библиотекар в малката, но модерна библиотека на Британския съвет в България, където продължава своето професионално развитие като координатор по изпитната дейност, специалист „Бизнес развитие“ и маркетинг мениджър до 2021 г.
Обича да чете – и за развлечение, и за професионално и личностно развитие, но е и голям почитател на киното и телевизионните сериали. Едни от любимите й чуждестранни автори са Стивън Кинг, Маргарет Атууд, Тери Пратчет, но все повече чете и български автори, сред които Здравка Евтимова, Людмила Филипова, Георги Господинов.
Не смята, че човек се мери с количеството прочетени книги, а с качеството на наученото от живия живот и това как го използва, за да става по-добър човек всеки следващ ден.
Днес разговаряме с Людмила Томова за перспективите в развитието на Централната медицинска библиотека като академична структура, неразделна част от МУ – София.
Г-жо Томова, нека преди всичко да Ви честитя Деня на буквите - 24 май. Само преди дни връчихте наградата на ЦМБ „Читател на годината“. Кой е той?
Честит празник и на Вас и читателите на Zdrave.net! Пожелавам на всички повече време за четене и развиване на знанията и кръгозора!
Наградата беше връчена за първи път на потребителя с най-много посещения в библиотеката за последната една година – от май 2021 г., когато отворихме вратите на читалните след месеци затваряне заради COVID-19, до май 2022 г. Нашият „Читател на годината“ е студент в Медицински факултет на Медицински университет – София, казва се Грегори Вулфсон. През последната година той е прекарал около 20% от времето си в нашата библиотека!
Статистиката ни показва, че има още много читатели, предимно студенти, с близък на този брой ежедневни посещения, а общо потребителите ни са се увеличили около 9 пъти спрямо май 2021 г. Факторите за това са както външни, така и вътрешни: отпадането на противоепидемичните мерки беше от голямо значение, но вярвам, че и многото подобрения, които въведохме през последните месеци също оказаха положително влияние. Например, това че отворихме новата модерно учебна зала „Creative space“, увеличихме читателските места, създадохме нова „Регистратура“ от типа „one stop shop” (обслужване на едно гише), предоставихме нови онлайн ресурси като бази данни с електронни книги и списания. Успяхме да закупим и нова специализирана машина за дезинфекция и обезпрашаване на книгите за по-голяма сигурност на персонала и потребителите.
Предстои ни още много работа относно подобряването състоянието на сградата, мебелите и оборудването, печатния и електронния ни фонд. Мисля, че голяма част от амбициите ми и целите, които си поставих от встъпването ми в длъжност като директор на ЦМБ се увенчаха с успех, а това е окуражаващо за мен и екипа ми – това са 35 специалисти в библиотечно-информационните и издателски дейности.
Какъв е профилът на днешния читател, или, казано по друг начин – потребител на услугите на ЦМБ?
Най-правилно е да използваме термина „потребител“, когато обобщаваме различните групи ползватели на услугите на Централна медицинска библиотека. Това е така, на първо място, защото предлагаме различни видове услуги, освен четене на книги и списания. Вратите ни са отворени за студенти, докторанти, специализанти, преподаватели и служители на Медицински университет – София, но и за всички „външни“ потребители, независимо от професията им или това къде работят или учат. Например, нашите услуги и библиотечен фонд се ползват често от студенти и преподаватели от други университети в България, но също така и от представители на фармацевтични компании, журналисти и учени от различни области.
Промяната в библиотеката като културен институт в общ план е очевидна през последните години. Какви са нейните измерения що се отнася до ЦМБ?
Съвременната роля на всяка библиотека, независимо от профила и вида й (обществена, институционална, академична), е не само да съхранява и предоставя достъп до писменото наследство. Библиотеките са призвани да бъдат средище за общуване, за обучение, за зараждане на идеи и проекти. Затова услугите и ресурсите им трябва да са лесно-достъпни, удобни и бързи.
Едва ли ще е пресилено да кажа, че представата на голяма част от българското общество за библиотеките обаче, е за институции, които са капсулирани, бавно променящи се и твърде „традиционни“ в добрия, но и в лошия смисъл на тази дума. Причините за това са много и фундаментални – липса на достатъчна и ясна нормативна база на държавно ниво, твърде ниски заплати и субсидиране, липса на квалифицирани кадри. Въпреки проблемите в бранша, вярвам, че за да бъдат преборени те, е необходима воля и визия за бъдещи подобрения, за които лично аз черпя опит и вдъхновение от добрите български и чуждестранни практики.
Например, току-що се върнах от обмен в Швеция, където в продължение на седмица работих заедно с група колеги от различни страни в Европейски сьюз, за да споделим проблеми и идеи за общ напредък. Този опит беше както много полезен, така и отрезвителен – даде ми множество идеи за развитие, но и ми помогна още по-ясно да видя проблемите, които са трупани без решение с години. Например, за липсата на достатъчно бърз технологичен напредък. Без въвеждането на международно доказалите се библиотечно-информационни софтуерни и хардуерни продукти няма как да напредваме с темповете, които новото поколение изисква от нас. Да, това е скъпо – и във финансово отношение, и като вложение на време и усилия, но това са реални инвестиции в образованието, които ще се отплатят моментално след въвеждането им.
Затруднява ли дигитализацията ползването на фондовете на ЦМБ от читателите от по-възрастното поколение – т.е. хората, които работата с компютър носи известни затруднения?
Действително, съществуват различия в предпочитанията и уменията на различните поколения потребители. Често младите студенти са по-запознати с някои интернет приложения и програми от служителите ни, докато по-възрастните потребители отказват дори да ползват онлайн формулярите ни и предпочитат всичко да е на хартия. Затова ролята на библиотекарите и информационните ни служители като техни съветници и обучители е съществена. Всеки наш потребител е уникален и съответно има нужда от специфичен подход и информация. Стараем се да разберем и отговорим на нуждите и желанията им възможно най-добре, а това често означава, че трябва да отделим време за индивидуална консултация и насоки, а понякога самите ние да научим нещо ново и да го приложим в работата си.
Какви специфични услуги предлага ЦМБ?
Както вече споменах, услугите на Централна медицинска библиотека са много и разнообразни, като при това в никакъв случай не се ограничат само до набавянето, съхраняването и предоставянето на медицинска литература. Фондът ни съдържа над 350 000 тома български и чуждестранни книги и списания. Освен тях предоставяме също обучения, като например наскоро проведения от нас онлайн курс „Писане в науката“. Изготвяме справки за цитирания в научни публикации, за импакт фактор или индексиране на списания в международните бази данни. Можем да предложим съставяне на списъци с литература по зададена тема – т.нар. Тематична справка. Предлагаме предпечатна подготовка, езикова редакция и корекция на книги и списания. В ЦМБ се изготвят и тиражират 11 научни и медицински списания, в които учените от България или чужбина са добре дошли да публикуват своите трудове.
Във вашата програма на Националната библиотечна седмица от 9 до 13 май бе включен един интересен курс – по научно писане. Как се роди идеята, как се реализира тя и какво е нейното бъдеще?
Националната библиотечна седмица се организира всяка година от Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА).
като застъпническа инициатива, която има за цел да популяризира библиотеките в страната, тяхната дейност и успехи, но и предизвикателства. Както много колеги в страната, така и ние се включихме в инициативата като организирахме редица събития – онлайн и офлайн (в сградата ни). Проведохме и обучения за ефективното ползване на електронните ни ресурси – репозиториум, бази данни и онлайн платформи с книги и списания. Обучението „Писане в науката“ обаче, всъщност беше проведено малко по-рано през март и насочено специално към обучаващите се и към служителите на Медицински университет – София, които тепърва искат да научат или да опреснят знанията си относно публикуването на статии в научни списания. Целта ни беше да проследим процеса преди, по време и след публикуването, като обърнем внимание на някои често срещани проблеми като например избора на списание и избягването на т.нар. хищнически или фалшиви списания. Искахме също да внесем повече яснота относно наукометричните показатели и важността на това всеки учен да води свой архив на публикациите си, да поддържа авторски профил в онлайн платформите и т.н. Това беше първото подобно онлайн обучение, провеждано от библиотеката напълно безплатно. Признавам, че бяхме много горди от това, че в него се включиха 190 колеги от университета, а обратната връзка беше изключително позитивна. Предвиждаме да продължим обучението в бъдеще, като вече работим върху подобряването и развиването на този формат.
Започнахме разговора с най-добрия читател, нека Ви попитам обаче какъв е най-лошият читател, какви трудности и проблеми създава той?
Няма такъв! Както вече споменах – всеки потребител е уникален и подхода към него трябва също трябва да е такъв. Дори в случаите, в които не разполагаме с определен търсен документ или информация, се стараем да намерим алтернативни източници, да издирим съдържанието чрез междубиблиотечно заемане или да насочим към друга библиотека, като се водим винаги от това да сме в полза на читателя.
Има ли сред Вашите читатели, сред университетските преподаватели и студентите хора, които Ви оказват помощ със своите знания, компетентност и добро желание да бъдат полезни на каузата?
Изключително сме благодарни на хората, които ни даряват книги и списания, а те са много! Сред тях са лекари или техни близки, медицински дружества, фармацевтични компании като например Рош България, които наскоро ни предоставиха нови електронни книги и ни подпомогнаха да създадем нова учебна зала. Без помощ от такива съмишленици нямаше как да се справим с това да поддържаме толкова богат фонд, от който бъдещите поколения лекари, дентални медици и здравни работници да се учат и развиват. Ценна за нас е и всяка обратна връзка относно това как можем да подобрим услугите и ресурсите си, затова призовавам всички наши потребители да бъдат активни и да ни изпращат своите коментари чрез онлайн каналите ни в социалните медии или по имейл, както и директно чрез служителите в библиотеката.
Каква бихте искали да бъде библиотеката през следващото десетилетие?
Мога да говоря за визията ми за развитие на Централна медицинска библиотека много дълго. На кратко, обаче, искам да кажа, че за мен е от изключителна важност да дам тласък на модернизирането ни във всяко отношение – технологично, по отношение на сграден и библиотечен фонд, в начина на обслужване и общуване с потребителите ни. В центъра на това е мисията ни да подпомагаме развиването на Медицински университет – София и цялата научна общност в България.
