Лъжливи повиквания към 112 и липса на персонал спъват работата на ЦСМП

Според работещите в центровете за спешна медицинска помощ у нас броят на необоснованите повиквания в ЦСМП е значителен и това води до неефективно разходване на ресурсите, без възможност гражданите да бъдат санкционирани за ползването на единния номер 112 не по предназначение и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Това се посочва в доклад за проведеното обучение на работещите в Районните координационни централи на ЦСМП.

Като проблем се обособява и липсата на утвърдена процедура за докладване на случаите на лъжливи повиквания и необосновани повиквания по смисъла на медицински стандарт „Спешна медицина“. Друг проблем е, че след отпадане на тел. 150 и поемането на всички спешни повиквания от центровете на тел. 112, в системата за спешна медицинска помощ няма установена единна организация и правила за прием на спешните повиквания при осъществяване на конферентна връзка с подаващите сигнала, както и правила за взаимодействие с тел. 112 и другите служби. Част от затрудненията са свързани и с прилагането на изискванията, въведени с новия медицински стандарт „Спешна медицина“.

Ето защо работещите в центровете предлагат и стартиране на Национална информационна кампания за информиране на българските граждани какъв е обхватът на дейността на системата за спешна медицинска помощ, в кои случаи могат да се обадят на тел. 112, необходимостта да отговарят на определени въпроси и отговорността, която носят при необосновано ангажиране на спешните екипи.

Съществен проблем, който все не намира решение, е и обръщаемостта на гражданите към структурите за спешна медицинска помощ за проблеми, които попадат в обхвата на т.н. „неотложна помощ“ и включват дейности от основния пакет здравни дейности по първична медицинска помощ, заплащан от НЗОК на общопрактикуващите лекари, е посочено още в доклада. Поради тази причина медиците одобряват идеята във всички филиали за спешна медицинска помощ да бъде поставена информация в кои случаи хората следва да се обръщат към ОПЛ или осигурения от него неотложен кабинет при състояния, които не са спешни, а ако не желаят, тази помощ може да им бъде оказана във ФСМП без това да нарушава обслужването на спешните случаи и срещу заплащане на определена сума съгласно единен за системата ценоразпис или такса. Според тях този начин ще се предотврати натоварването на системата за спешна помощ с несвойствени дейности и дублирането на финансирането на тези дейности със средства на НЗОК и държавния бюджет.

Друг основен проблем, който са споделили работещите в спешните центрове, е че в много от районните координационни централи (РКЦ) няма назначен постоянен персонал, включително лекари – ръководители на РКЦ. Дейността на РКЦ се осъществява на т.нар. „ротационен принцип“ чрез дежурства на лекари и специалисти по здравни грижи от мобилните екипи. Налице е нежелание на работещите в ЦСМП да осъществяват дейност в районите централи поради значителното натоварване, отговорност и липса на мотивиращо заплащане, гласи докладът.  В него се отбелязва още, че в много от малките центрове повикванията се приемат от един медицински специалист, които осъществява само логистични дейности и няма достатъчно компетентност да координира дейността на екипите в различните филиали, както и да дава инструкции на екипите и инструкции на подаващите сигнала за поведение до пристигането на мобилния екип.

Добре организирани и осигурени с персонал РКЦ са налице само в ЦСМП-София, ЦСМП-Пловдив, ЦСМП-Варна и ЦСМП-Бургас. При тях обаче се наблюдава значително натоварване на работещите диспечери, предвид големия брой обслужвани повиквания в тези области и несъответствие на броя на работещите спрямо обема на дейността. Това затруднява значително работата на структурата и ограничава времето, което диспечерите могат да осигурят за телефонно интервю и инструктаж на подаващите спешните повиквания, сочи анализът на директора на националния център Ивелина Георгиева. Тя препоръчва да се направи анализ на кадровата осигуреност на РКЦ на ЦСМП и да се набележат мерки за подобряването й, които да се обсъдят с директорите на центровете.

Като решение от националния център по обучение предлагат да бъде организирана среща на представители на МЗ, Националния център за обучение и квалификация в системата на Спешната медицинска помощ (ЦОКССМП) и Дирекция „Национална система ЕЕН 112“ на МВР за обсъждането на възможностите за съвместни дейности в областта на обучението на персонала.

В доклада се посочва още, че по време на обученията много от участвалите в тях са споделили, че е необходимо известно прецизиране на протоколите за триаж на база на натрупания опит, в т.ч. изготвяне на допълнителни Карти за инцидент за най-често срещаните състояния. Анализът на резултатите от проведеното обучение показва, че до настоящият момент в ЦСМП не е налична активна политика за въвеждане на утвърдените протоколи за телекомуникационен и приоритетен екипен триаж и телефонен инструктаж и последващо периодично вътрешно обучение и контрол по спазването им. В някои ЦСМП е установено пълно непознаване на протоколите, начините за прилагането им и техният задължителен характер. Това е особено тревожно на фона на зачестилите случаи на търсене на административна и наказателна отговорност от работещи в центровете по повод приемането и изпълнението на спешните повиквания, е разписано още в доклада.

Налице е необходимост от въвеждане на вътрешна система за обучение и контрол на уменията на медицинските специалисти за провеждане на телемедицински и приоритетен екипен триаж и телефонен инструктаж. В тази връзка се отбелязва, че Националният център ще положи усилия за организиране на периодични външни обучения за поддържане и повишаване на знанията и уменията на работещите в РКЦ, но се посочва, че този процес би бил неефективен без постоянен вътрешен мониторинг, контрол и обучение в хода на работата, осъществявана от ръководствата на ЦСМП.

Иначе от Националния център за обучение информират, че е приключил първият цикъл обучения на тема „Телемедицински и приоритетен екипен триаж и телефонен инструктаж“. Планираното обучение е било съгласувано с националния консултант по спешна медицина и Министерство на здравеопазването. Първоначалните курсове са се провели на 06-07 март 2018 и 12-13 март 2018, като са обхванали 39 души от всички 27 ЦСМП. През периода 10 април - 29 юни 2018 г. са проведени допълнително 30 обучения с продължителност 8 учебни часа на 467 работещи (на постоянен или ротационен принцип) в Районните координационни централи на ЦСМП на място в 23 ЦСМП и 1 обучение в София за работещи от 3 ЦСМП (Благоевград, Перник и Търговище).