„Още когато се заговори, че всички рецепти трябва да бъдат издавани по електронен път, личните лекари, колегите, работещи в болнична, в Спешна помощ, колеги, които не работят със Здравната каса, извършващите нощни посещения, патронаж, казахме, че само електронната рецепта не би била достатъчно издържана“. Това каза пред bTV д-р Павлина Здравкова по повод предложения проект на Наредба на МЗ белите рецепти да се изписват и електронно, и на хартия.
„Ако рецептите са само електронни, в редица ситуации съществува риск лекарят да не може да издаде рецепта, съответно лечението на пациента да не може да се проведе“, каза още тя.
По думите на д-р Здравкова еуфорията при пациентите от електронните рецепти е била голяма, но много от тях са объркали електронната с дистанционна рецепта. „Започнаха да валят обаждания от пациентите да им изпишем антибиотик или друго лекарство по телефона. Трябва да се направи много ясно разграничение между електронната и дистанционната рецепта“, каза тя.
От bTV припомниха, че последният постигнат компромис в тази посока е от 1 ноември изцяло електронно да се изписват само антибиотиците, като целта е по този начин да се пребори и свръхпотреблението им.
„Много е важно антибиотиците да бъдат изписвани по електронен път, за да остава следа в пациентското досие“, каза магистър-фармацевтът Саад Алуани.
Той допълни, че всички рецепти по Каса са електронни и това е улеснение както за общопрактикуващите лекари, така и за фармацевтите и за пациентите. Той обаче беше категоричен, че 99,9% от лекарствата се изписват на бели рецепти на хартия.
„Ние сме единствената държава в Европа, която няма система и за лекарствата на свободна продажба. Хартиените рецепти са само за крайни ситуации, а в България е обратното. Няма как да работи електронната система по този начин“, каза Алуани.
Членове на академичния съвет на МУ София от ФОЗ: ФОЗ: Доц. А. Воденичарова, дм - дъщеря на Цекомир Воденичаров Проф. А. Янакиева, дм Проф. д-р К. Любомирова, дм Проф. М. Александрова, дм Проф. д-р Т. Златанова, дм Гл. ас. Т. Димитров, дм д-р В. Кирков Р. Радоева
Кога ще закрият т.нар. Факултети по Обществено здравеопазване (ФОЗ)??? Кога ще бъдат анулирани всички дипломи и дисертации получени от ФОЗ??? Доцент на 26 години в бащиния факултет??? Едва на 26 години, дъщерята на декана на Факултета по обществено здраве на Медицинския университет (МУ) в София Цекомир Воденичаров е на път да стане доцент в ръководеното от баща ѝ звено. Тя е единствен кандидат за апетитната длъжност в обявения конкурс и ще бъде оценявана от научно жури, върху което баща ѝ има широки възможности за влияние, показа проверка на Mediapool. Конкурсът е насрочен за 14 март и всички членове на журито убедено препоръчват Воденичарова да заеме длъжността. Александрина Воденичарова е родена през септември 1990 година. През 2013 се дипломира като бакалавър във Факултета по обществено здраве, а през 2014 като магистър, като още през 2013 година става началник на отдел "Студентско образование". От 5 януари 2015 година, едва 24 годишна, е асистент в катедра "Здравна политика и мениджмънт" във факултета по обществено здраве на баща си. През миналата 2016 година успява да защити и докторска дисертация в същия факултет, а сега е на път да бъде назначена за доцент на 26 години и вече е само на стъпка от това да стане професор преди 30-тата си година. Разбира се, всичко това би било похвално, ако не се случваше в създадения и ръководен от баща ѝ факултет, на практика без конкуренция и оценявана от хора, които са в преки или косвени обвързаности с баща ѝ. А и няма как да е иначе – като създател и дългогодишен декан на Факултета по обществено здраве, с неговата благословия е произведено цяло поколение здравни мениджъри – квалификация, нужна на всеки, устремил се към ръководни постове в здравната сфера. Рецензирани от бащата сега рецензират дъщерята В научното жури влизат двама зам.-декани на Факултета по обществено здраве – единият като редовен и другият като резервен член, т.е. хора от най-близкото обкръжение на Воденичаров. По правилник зам.-деканите се избират от Факултетния съвет, но предложението за броя им и кандидатурите се правят от декана, т.е. Воденичаров. Двамата зам.-декани в журито за доцентурата на Александрина Воденичарова са проф. Ралица Златанова-Великова, която е председател на журито и проф. Магдалена Банчева Александрова, която е резервен член. Любопитна подробност е, че рецензент на Воденичарова е доскорошният директор на Агенция "Медицински одит" Златица Петрова. Самата Петрова става професор в катедра "Здравна политика и мениджмънт" на Факултета по обществено здраве през 2015 година с положителна рецензия не от кого да е, а от бащата на кандидат-доцентката и декан на факултета Цекомир Воденичаров. Като професор в катедрата Петрова е подчинена на декана Воденичаров. Подобен е случаят на друг член на журито за доцентурата на Воденичарова – директорът на бившата правителствена болница "Лозенец" проф. Любомир Спасов, който е външен член в журито. Спасов също става професор в оглавявания от самия него Медицински факултет на Софийския университет с бляскава рецензия от Цекомир Воденичаров през 2012 година. Сега Спасов и Петрова имат възможност да върнат жеста като "убедено предлагат" на членовете на журито да присъдят академичната длъжност доцент на младата Воденичарова. Членовете на журито като цяло не се нуждаят от много убеждаване, тъй някои от тях вече имат поглед отблизо върху възможностите и стремглавата кариера на Воденичарова. Председателят на журито Ралица Златанова е била научен ръководител заедно с другия рецензент на Воденичарова и член на журито проф. Веселин Борисов на дисертацията ѝ, с която през 2016 година защитава докторска степен – "Новият стил на управленски професионализъм в здравеопазването". Борисов е често ползван като рецензент в конкурсите на МУ, в случая – като външно лице, тъй като са минали повече от пет години от пенсионирането му. Той бе рецензент и на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов, който също беше на път да стане доцент с бляскави рецензии в Медицинския университет през 2012 година преди да стане ясно, че в процедурата са допуснати нарушения, а единствената публикация в чуждестранно издание, представена от Иванов в конкурса, не е негова. След скандала процедурата беше отложена, а Иванов в крайна сметка стана доцент в Медицинския факултет на Софийския университет три години по-късно, естествено с рецензия от Цекомир Воденичаров. Неизбежно влияние На практика самата процедура по назначаване на журито попада под прекия контрол на Воденичаров, тъй като по закон съставът на журито се утвърждава от Факултетния съвет, а председател на Факултетния съвет е деканът. Законът за развитието на академичния състав казва, че в научното жури не могат да бъдат избирани свързани с кандидата лица, но дава разтегливо понятие кои лица са свързани. Според закона "свързани лица са съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия- до втора степен включително, и роднините по сватовство - до втора степен включително, както и физически и юридически лица, с които лицето се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност". Формално, законът е спазен, но на практика голяма част от членовете на журито или сега, или в миналото са били в определени обвързаности с бащата на кандидатката. При това, част от тях са на негово пряко подчинение. По закон контрол върху процедурите за академично израстване носи ректора на висшето училище, който може да спре конкурс при съмнения за нередности или най-малкото да провери дали всичко е изрядно. Ректорът на Медицинския университет проф. Виктор Златков отказа коментар пред Medapool с думите: "Нямам какво да коментирам", още преди да му бъде обяснено по какъв въпрос го търсим. Династията Воденичарови Впрочем, фамилията Воденичарови е пуснала дълбоко корени в управлението на университета, както Mediapool писа в публикацията си "Медицинският университет е овладян от роднинско-приятелски кръгове" след скандалната смяна на ръководствто на университета през октомври миналата година. Проф. Цекомир Воденичаров е член на Академичния съвет на университета заедно с брат си – Емил Воденичаров. Деканът Воденичаров е член и на Общото събрание на университета заедно с племенника си Влайко и дъщеря си Александрина.
Идеално, тогава се лекувай при професорки от ФОЗ или при адвокати от СУ!
Пълна лъжа. Фармакология на лекари се преподава от лекари фармаколизи. Посмали м.... анго.
На толкова лекари съм водил фармакология, че ме е страх да ида на лекар. С диагнозите - добре. Но такова не познаване на лекарсствената номеклатура и дозировка, че май по ТВ реклами ги изписват.
Zatova li izlagahte ziala Evropa s Covid-vaksinite ,bokluuk?Germania-87 % vaksinirani , 60 % s buster- i vseki s 2 karantini zaradi Covid SLED !!!!!!!!!!!! vaksinirane .Izvod -FALSHIVI VAKSINI/I OPASNI-v 3 ti stadii./ No plateni ot nas po 17 evro dozata.Svini alchi !
Лекарят е лекар независимо с каква рецепта. И нека фармацевтите да се успокоят и се върнат на позициите си преди редовната министърка. И нека не се се опитват да командват лекарите. Това е от полза за пациентите!
Не е хуманно здравето и живота на Човек да са зависими само от мъртва материя!
Коя е мъртвата материя, аптекарю?
мъртва материя сте фармацевтите, начело с дебелата селянка бивш псевдо министър начело на обезцененото ви съсловие