Лицево-челюстната хирургия у нас е в тежка криза, трябва да се преразгледа начинът, по който се придобива тази специалност. За това призова пред БНР д-р Лиляна Димитрова, специалист с 40-годишен стаж.
"Останахме малко. Вероятно работещите са не повече от десетина. Всички останали вече са пенсионери", каза тя и обясни, че лицево-челюстни хирурзи работят само в определени региони, като в София има три отделения, в Пловдив – две, а във Варна и Русе по едно. Хората от Търново няма къде да отидат. В Стара Загора няма, от Шумен например отиват във Варна. Говоря за големите университетски центрове", допълни д-р Димитрова.
По думите й лицево-челюстната хирургия е едно много обширна специалност, в чийто обсег попадат възпалителни, травматични и онкологични процеси, в по-малка степен редки синдроми, които са казуистика. Преди години в рамките на преговорите със Здравната каса е било постигната договореност УНГ отделенията да поемата тази патология, но това е довело да нови проблеми, защото лекарите по УНГ болести не познават одонтогенната патология.
Липсата на специалисти води и до забавена или погрешна диагностика, а нуждаещите се никак не са малко казва още д-р Димитрова и изброява – травми на челюстите и скулите, тумори в устната кухина, тумори на езика, лигавични процеси, тумори на паротидните и подслюнчените жлези, сиалолитиаза, абсцеси, флегмони, които могат да се развият бързо, да обхванат медиастинума и да доведат дори до смърт.
Тя е категорична, че е важно да се променят програмите ,по които се обучават студентите, за да придобият те по-добра представа за тази патология, и, което е най-важното – да се промени начина, по който се придобива тази специалност.
Подобно мнение изрази и д-р Цветомир Стоянов. Той практикува в Клиниката по УНГ болести в УМБАЛ „Проф. Георги Странски“ в Плевен.
"Това е от години. Действащата структура, закрита от 12-13 години, така и не се възстанови. Аз съм единственият специалист, който се опитва да поддържа прилично ниво на работа, помагат ми и колегите от УНГ. В Северна България – от Видин до Русе, няма никой", подчертава специалистът.
"Всички лицеви травми, след катастрофи, сбивания, всички тумори на лицето и на шията, пристигат тук. От околните области цялата тежка патология на глава и шия пристига в Плевен. Дълги години самата специалност беше подмятана между стоматологията и медицината и се получи празнина и дефицит на лекари, който сега не може да се запълни", отбелязва още д-р Стоянов. Той припомня и още един факт, който е допринесъл за объркването – при предишната система, която е била по съветски модел лицево-челюстна хирургия се е придобивала от стоматолози, е при сегашната, която е по европейски модел – от лекари.
"Самата специалност е изключително интересна и в целия свят е изключително добре платена", допълни той, но подчерта, че трябва да има мотивация за младите медици да тръгнат по този път. .
Д-р Стоянов е категоричен още, че поне в университетските болници трябва да има стационари по лицево-челюстна хирургия.
„Обмисля се промяна в наредбата за специализациите, за да се редуцират изискванията за специализация в повече лечебни заведения, това предстои“, увери здравният министър д-р Галя Кондева в коментар по темата.
