Липса на контрол и експертност стоят зад злоупотребите с лекарства

„Това, че казват че не може с последващ контрол да се установи дали има злоупотреби или не, това е просто липса на контрол, липса на експертност, на потенциал, на знание и опит да направят този контрол“ – това заяви пред БНТ заместник-председателят на Българския лекарски съюз д-р Галинка Павлова. Тя коментира изнесените данни за незаконен износ на лекарства заедно с председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов и председателя на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров.

Д-р Павлова отбеляза още, че неколкократно  БЛС е повдигал въпроса, свързан с ръста на изписване на лекарства и неконтролируемия ресурс, отделян от НЗОК. „Въпросът е, че трябва да има контрол върху това какво се внася и каква част се изнася за паралелния износ, така че да се осигурят необходимите количества, които да останат за българските пациенти. Това е смисълът на контрола и промените, които трябва да влязат в законодателството“, допълни заместник-председателят на БЛС.

От своя страна проф. Гетов посочи, че контролът трябва да е по линия на Изпълнителната агенция по лекарствата, която по думите му в момента е една „пощенска кутия“. В тази връзка той припомни опита преди години правомощията на ИАЛ да бъдат засилени, което обаче така и не стана факт заради отмяната на текстовете от Конституционния съд.

Проф. Гетов разясни и механизма на действие на паралелната търговия с лекарства, като отбеляза още, че по данни на анализаторските агенции паралелният износ, засечен миналата година, е в рамките на около 400 милиона лева. „Когато едно лекарство бъде внесено в България, то е вътреобщностна доставка, не подлежи на никакъв контрол, нито митнически, нито граничен, включително няма и ДДС. Ако се изнесе обратно в Германия и тези, които правят тази паралелна търговия, всъщност обират луфта между цената в България и цената в Германия“, посочи той и даде пример с инсулин в България на цена от 39 лева, докато в Германия той е над 90 евро. Разликата между тези цени е стимул за извършването на паралелна търговия, заяви проф. Гетов.

Той информира още, че само за десетте месеца на годината има над 800 обаждания за проблеми с инсулин. „Това е по повече от две на ден, на хора от цялата страна, за малки деца, за възрастни хора, за неподвижни, инвалиди, които не могат да намерят инсулина, който им е предписан, защото видите ли, количествата доставени в страната нито са разпределени правилно за всички търговци на едро, нито ги има в аптеките“, обясни проф. Гетов.

От своя страна председателят на ЦЗПЗ д-р Стойчо Кацаров предположи, че именно тези 400 милиона лева годишен реекспорт са „400 милиона причини да се не промени нормативната уредба“. Той обаче не се съгласи с разпространените преди дни твърдения, че е засечена схема за злоупотреби с лекарства за няколкостотин милиона лева. „Как си представяте един директор, хванат с кашон лекарства, да е нанесъл щета на здравната каса за няколкостотин милиона? Знаете ли колко е цялата сума за онколекарства за една година, която плаща здравната каса? 250 милиона. Възможно ли е, според вас и според колегите, да се нанася щета за няколкостотин милиона предписани и платени от здравната каса лекарства и никой да не е разбрал за това нещо? Това не е вярно“, категоричен бе той.

Кацаров допълни, че с подобни акции няма да бъде решен проблемът с паралелния износ и с недостига на лекарства за пациенти. Големият недостиг е резултат на легалната търговия, а не на такива криминални деяния, подчерта той.

По темата за мораториума за нови лекарства и дейности в болниците, д-р Кацаров коментира, че това са абсурдни решения, в които няма разум. „Всяка логика, която води до крайности, до забрани, е вредна и неразбираема за нас“, заяви и д-р Павлова. Според нея мораториумът върху нови дейности ще блокира системата и няма да доведе до очаквания добър резултат.

Що се отнася до забраната за нови лекарства, тя коментира: „И пациентите искат да са лекувани с най-новото лекарство, и лекарите искат да прилагат най-новата техника, най-новите молекули, най-новото лечение за своите пациенти, но тук нещата няма да се решат по този начин, докато финансирането на системата е такова“.

По думите й няма как с 4 процента от брутния вътрешен продукт, отделян за здравеопазване, да се осигури лечение от най-съвременно ниво.