Лекарят не може да направи сам чудо

Проф. д-р Мария Миланова е завършила медицина в МУ-София през 1983 г. Професионалния си път започва в районна болница Горна Оряховица. От 1988 г. работи в институт „Н. И. Пирогов”, а от 2007 г. е началник Клиника по кардиология в УМБАЛСМ „Пирогов”. Координатор е на терапевтичния комплекс в болницата.

Има специалност по вътрешни болести и кардиология. Има следдипломна квалификация по здравен мениджмънт, както и множество курсове, специализации и следдипломни квалификации у нас и в чужбина. Клиницист с над 20 годишен стаж.

Проф. Миланова се развива като лекар в областта на спешните състояния в медицината, оценка на сърдечния риск при несърдечна хирургия, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето и сърдечна недостатъчност. През 2008г. се хабилитира като доцент, а през 2014г е избрана за професор по кардиология.

Проф. Миланова, как избрахте медицината за своя професия?

Моят баща беше лекар. Това беше началото. Израснала съм в такава атмосфера.

А как избрахте специалността си кардиология?

Може би тя ме избра мен, защото моето поколение лекари много късно достигаше до тесните специалности. Ние отивахме по разпределение. Всъщност, ако се върнем на първия ви въпрос защо избрах кардиологията, мога да кажа, че тогава познавах съвършено различна организация на работа. Сигурно и тогава са се случвали тези неща, но не изглеждаше толкова страшно, поне за мен. Може би сега от позицията, която заемам, когато отговаряш за повече неща, имам по-различна гледна точка. Например, като току-що завършил лекар с акушерка съм обикаляла по домовете на бременните жени в района на Горна Оряховица, където бях разпределена, за да видим в какви условия живеят.

Кардиологията минаваше през петгодишна специализация по „вътрешни болести“, това беше задължително. Имах вече много опит натрупан и разбира се, интерес към кардиологията, но смърт на близък човек от инфаркт вече окончателно ме тласна към този избор.

За да разберете причината за инфаркта или да можете да го предотвратявате?

По-скоро да го предотвратяваме. Както от гледна точка на лечението, така и на профилактика и на организация на медицинската помощ. Темата на голямата ми докторска дисертация преди две години е „Организация на доболничната и болничната помощ при пациенти с остър миокарден инфаркт“. В случая с моя близък, дори линейка не успя да дойде, а често  първите часове са решаващи. Не съжалявам за избора си, защото кардиологията е много интелигентна и интересна специалност. Подмладяват се сърдечните заболявания, появяват се нови болести, други, като ревматичните сърдечни пороци, изчезват. Сърдечносъдовите заболявания имат много голяма тежест в нашето общество. Все още медиците сме длъжници в тази насока.

Какви нови болести се появяват?

Много разпространена в днешно време е исхемичната болест на сърцето. Комплексни са причините за това. Стресът, начинът на живот и на хранене са важни, хормонални лечения, лъчелечението, употребата на наркотици, субстнации, използвани във фитнесите – всички тези неща в един момент могат да доведат до исхемична болест на сърцето, защото тя сама по себе си има различни варианти, различна степен на засягане на съдовете. Общото е, че миокарда страда от недостиг на кислород по една или друга причина.

Скоро имахме случай с възрастна дама на 92 години. Идва нейната дъщеря, за да получи сведение за майка си. Заварваме я до леглото, хванала се за сърцето. Направихме ЕКГ и видяхме образ на миокарден инфаркт, след което пуснахме маркери за миокардна некроза, които излязоха силно положителни. Направихме ехокардиография, после коронарография и се оказа, че тя е с изявена такоцубо кардиомиопатия. Това означава, че коронарните съдове са чисти, няма стенози, но сърцето от стреса заприличва на капан за октоподи. Това беше регистрирано при тази жена, вероятно от тревогата за майка й. Имали сме няколко такива случая и затова казвам, че ролята на стреса и фактори, като стимуланти, злоупотреба с алкохол и модерни лечения – химиотерапиите, лъчетерапиите, увреждат сърцето. Това е доказано. Медицината се развива, появяват се нови методи, които удължават живота, но сърцето започва да страда. То остарява, както остарява целия организъм. Говори се дори за пандемия от сърдечна недостатъчност в света. Данните са, че през 2030 г., когато голям процент от населението ще бъде над 65 г., ще имат сърдечна недостатъчност. И това ще бъде един от големите проблеми в световен мащаб.

Кои случаите, с които най-често се срещате в „Пирогов“?

Много често имаме запуснати случаи на млади хора, до 50-годишна възраст, където е установена тежка сърдечна недостатъчност вследствие на злоупотреба с алкохол. Но това са хора, които не се смятат за алкохолици, това е т.нар. битов алкохолизъм – две-три ракии, некачествен алкохол. Обикновено са мъже, но скоро имахме и една близо 60-годишна жена, която започнала тайно да си пийва при някакъв срив. Ритъмно-проводните нарушения също са много честа патология при нас. Да се чудиш откъде извират тези случаи, все едно живеят в държава, в която няма лекар?! Представете си пациент, който сме приели, средна възраст между 45-50 г., на когото целите крака са оточни, целите в рани и мехури и на въпроса „Откога сте болен?“, отговорът е „От една седмица“. Това не се случва не само за седмица, но дори за година. И когато накрая вече не могат да се справят сами, стигат до „Пирогов“, защото ние не отказваме прием, а това са най-„неблагодарните“ пациенти като тип заболяване. Изпуснати са толкова моменти във времето, че чудеса не могат да се направят. Същевременно пациентите очакват, че след като са дошли в болница, ние трябва да решим проблема веднага.

Лекарят не може да направи сам чудо. Процесът е взаимен – ръка за ръка, вярваш на някого и тръгваш с него, обикновено за цял живот. Никой не е излекувал високото кръвно, аритмията, сърдечната недостатъчност. Това е лечение и наблюдение за цял живот. Аз казвам на пациентите, че няма вечни терапии. Сега ви изписвам нещо, но в рамките на шест месеца тази терапия трябва да бъде преоценена. Обикновено какво се случва? Пациентите се появяват 2-3 години, след като съм им изписала лечение, при драматични условия. Питам ги „Защо не дойдохте по-рано?“. Отговарят ми, че са били добре и затова не са дошли. Тук ще напомня максимата, че на лекар се ходи, когато си здрав.

Все повече се говори за превенцията. Дали това е достатъчно, за да не се стига толкова тежки състояния?

Превенцията освен начин на живот е и грижа. Да си направиш необходимите профилактични прегледи, да се консултираш със специалист. Някои специфични кардиологични проблеми могат да се открият от кардиолог. Има цели региони в България, където достъпът до специалист е силно ограничен. Известен е и недостигът на направления, може би и това спира хората. Много болници се закриха в малките населени места. Ние сме длъжни да повишаваме нашата квалификация, да поддържаме високо ниво, но в повечето случаи чувството на безпомощност идва от това, че ни залива тежка патология, безнадеждно болни. Да не говорим, че възрастните хора са оставени сами, обикновено близките са някъде в чужбина. Много са причините.

Как се разтоварвате от професията си?

Трудно, на моменти си мисля, че ставаш зависим и си зареждаш батериите в „Пирогов“. Разтоварвам се с театър, кино, хубава книга, срещи с приятели, един приятен телефонен разговор дори. Наистина е тежка тази социална част, за която говорих. Но има и хубави неща. „Пирогов“ например е болницата с най-много специализанти. Само при нас имаме осем специализанти, млади хора. Ние сме техни учители. Контактът с тях, при който откриваш света по друг начин, е много зареждащ. Работата в „Пирогов“ носи ежедневно научаване на нещо ново, дори за мен, независимо, че почти съм отраснала тук. Възможността да четеш лекции, контактите с колегите, спецификата на болницата, атмосферата, участието в научни съвети, дават смисъл на работата ми.

Снимка: Надежда Ненова