Лекари в България има достатъчно, липсват в определени специалности

Д-р Пенков, вече бяха публикувани за обществено обсъждане проектите на 19 фармако-терапевтичните ръководства по специалности. Очакват се още 35. Кои са новите моменти в тях?

Преди тези ръководства бяха вменени като задължение на Националния съвет по цени и реимбурсиране и бяха препоръчителни. В момента Министерството на здравеопазването имаме задължението отново да изработим и публикуваме фармако-терапевтични ръководства и те вече са нормативен акт - наредба. Преди бяха изработени от гилдиите по съответните специалности препоръки за най-доброто лечение на базата на медицинските доказателства. В момента принципът е същия. Колегите от научните дружества по специалности са се съобразили с всички световни тенденции. Това са последните консесуси как да бъде структурирана терапията на определени значими заболявания. Лекарствата са подредени по първи, втори,трети избор по линия на терапията спрямо причинителя. В случай, че първата терапия не даде резултат в определения срок, е описано с какво се заменя или каква комбинация от медикаменти трябва да се направи.

Как се процедира в случаи, когато едно заболяване влиза в сферата на компетентност на две или три специалности?

Няма проблем с интердисциплинарния подход на лечение. Всяко едно страдание има определено начало на лечение. Единственото, което трябва да се направи, и тук е отговорността на лекуващия лекар, завеждащия клиниката или отделението, е, когато например пациентът има три заболявания - едно основно и две придружаващи, които също се лекуват в този момент, да се прецени има ли взаимодействие между отделните терапии, има ли противопоказания да се използват съвместно дадени лекарства.  

Как е решен въпроса с иновативните терапии?

Имаше един тежък спор относно последните продукти, които трябваше да влязат за употреба в България. Те влязоха, но хората не могат да бъдат лекувани с тях от ден първи. Трябва да се допие опит, трябва да бъдат уверени, че предписвайки точно тази терапия, ще се постигне желания ефект при пациента. Тук е много важна връзката между лекар и пациент и изграденото помежду им доверие. Аз, като лекар, не мога да си позволя, ако не съм убеден в дадено нещо , да го препоръчам и да загубя доверието на пациента си. Те са на въоръжение, но много пъти има старички лекарства, които дават много добър ефект. Когато в кратката характеристиката на лекарството има изписано показание, което е еднакво с друго лекарство, с добре установена употреба, използване е 30-40 години и резултатите безспорно са добри, дори е по-трудно да се започне лечение с иновативен препарат. Има едно старо лекарство за първа линия на лечение на онкологични заболявания - петфлурацил, много евтино, много ефективно, участва в почти всички схеми и има ефект. Иновативните лекарства имат своето място. Там, където с наличните терапии, не можем да постигнем това, което се търси като лечебен ефект, разбира се идва веднага предложение за втора, трета линия, за последните нововъведения. Например такъв е случая със спиналната мускулна атрофия, който доби широка медийна популярност. Намерено е лекарство, в момента единственото в света, което стационира развитието на заболяването и в комплекс с други мерки, се очаква подобрение на това страдание. В момента разработват друго лекарство, на генна основа, за което се твърди, че ще лекува това вродено заболяване. Ясно е, че ако това стане факт, колегите ще го предпочетат него, а не медикамента, който решава само донякъде проблема. Така беше и с терапията за хепатит С. Това беше революция в индустрията. Създаде се формула, която на практика ликвидира това тежко страдание, което водеше до сериозни усложнения. Когато на пазара се появи такова лекарство, няма как да не го използваш, защото то излекува, но ако само подобрява състоянието, се гледат медицинските доказателства. Сега като допълнително условие се въведе и розходо-ефективността на терапията - да постигнем максималния ефект на по-добра цена. В крайна сметка всяка една публична институция търси това.

МЗ регламентира лечението с лекарства за състрадателна употреба …

Това отдавна е дискутирано в Европа, а България го транспонира и в нашето законодателство, тъй като тези норми идват от регламент на ЕС и имат пряк ефект. Много важна е възможността, която се дава, за ползване на определени медикаменти в случаите, когато се налага палеативно лечение. Тогава се използват лекарства за тежки, увреждащи, хронични или животозастрашаващи заболявания. Има две изисквания - производителят да е подал заявление за регистрация в ЕМА и в агенцията по лекарства на дадената държава и да върви процесът на регистрация. Вторият случай е, когато има одобрени клинични изпитвания и когато определена група хора не могат да бъдат включени в тях. Например такъв е случая, когато спонсорът е решил изпитването да се прави върху 100 човека, а има нуждаещи се 200. Тогава самата компания може да предизвика искане да бъде разрешено за състрадателна употреба. Това са двете хипотези.

На какъв принцип ще бъдат включвани български пациенти в клинични изпитвания?

Ние сме абсолютно равнопоставени. Въпросът е, че до момента никой не е упражнил правото да поиска лекарството му да бъде приложено към група от български пациенти. Инициативата идва от производителя. Най-вероятно той ще бъде потърсен от нашите лекари,  за да знае той, че има такава група хора.

Като един от основните проблеми в здравеопазването ни се очертава драстично намаляващите кадри и все по-високата възраст на работещите в системата. Какво планира МЗ, за да задържи младите лекари у нас?

Лекари в България има. За да не съм голословен, ще цитирам данни от съсловните организации. Към 31 декември 2017 г. в България е имало 30 078 лекар, докато към същата дата 2016 г. те са била 29 539 или с над 500 по-малко. Като осигуреност на 10 000 души население има 42 лекари, докато средната за Европа е 35. Така че лекарите не са изчезнали, тук са. Има обаче вътрешна миграция между специалностите и има отлив от определени специалности и насочване към други. Има и още една тенденция, която се обръща. Ние традиционно смятаме, че губим младите хора. Относителният дял на младите лекари до 35 години, които са били на основен трудов договор в България се увеличава с близо 44% за периода 2014-2016 г. от 8% през 2014 г., пред 2016 г. вече достига 12%. В националния регистър на съсловните организации, лекарите до 30 години от 1156 души към 2017 г. вече са 3100. Това са 2,7 пъти повече млади лекари, които са в България на основен трудов договор. Това е изключително добра тенденция.

Много е важно какво се прави за улеснение на тяхната специализация и тяхното кариерно развитие. Има една наредба, която излезе преди няколко години и която даде възможност на децата да специализират, без да са със стипендии, защото това не им се признаваше за трудов стаж. Тя даде възможност да са на трудов договор и едновременно с това да работят и да участват в процеса като равностойни лекари. Сега министър Ананиев предлага ние да заплатим на болниците, с трансфер от министерството, а те съответно през трудов договор на младите колеги, две минимални работни заплати. Това като старт за един млад човек е много добре. За изчезващите специалисти от „съдебна медицина“, „патонатомия“, „трасфузионна хематология“, „педиатрия“, „клинична лаборатория“, ще продължи обсъждането как да стане още по-атрактивно това финансиране по време на специализацията, за да са спокойни. В дълг сме обаче към младите лекари за времето след приключване на специализацията, как да направим атрактивна тяхната работа, за да можем да им предложим последващо кариерно развитие и удовлетвореност от труда им. Но и това ще га направим.  

Срокът за придобиване на специалност от общопрактикуващите лекари ще бъде увеличен отново за пореден път. Какво налага това?

Това е проблем, който възниква периодично и вероятно има причини за това. Имаше един срок, който беше заложен първоначално в закона, в който лекарите със собствени практики, трябваше да защитят специалността си по „Обща медицина“.  Повечето колеги обаче се възползваха от старите правила, преди да влезе европейската директива в сила, според която не може да се разкрие практика без тези специалност, а по стария ред се признават само практиките на тези, които имат „педиатрия“ и „вътрешни болести“. Веднъж вече имаше удължаване на срока за пререгистрация  – 5 години, който изтича тази година. През това време се проведе кампания, която според мен даде много сериозен резултат. По наши данни, на МЗ и НЗОК, няма лекар, който да не е зачислен за обучение. Общо лекарите, които нямат призната специалност, са 568 или 13 % от всички общопрактикуващи. Те са интересно разпръснати. В Благоевград има 44 практики на лекари с непризната специалност, във Варна – 43, а в София – 129. 122 от тези 568 сега ще се явят на държавния изпит за специализанти по „Обща медицина“  още през май и процентът сериозно ще намалее.

След като са зачислени за обучение, всички общопрактикуващи лекари, могат да открият практика по друг член от закона, докато тече тяхната специализация. Достатъчно е да покажат какви колоквиуми и модули им остават.  Има лекари обаче, които работят в отдалечени и труднодостъпни райони и за тях е трудно да оставят пациентите си и да специализират. Ако бъде заличена практиката му дори за малко, ще бъде проблем за хората. В интерес на тези пациенти, срокът за пререгисрация е удължен.  

Д-р Пенков, заработи ли вече новата агенция „Медицински надзор“?

Агенцията вече работи на много високи обороти. Само за ден тази седмица съм подписал около 10 искания за проверки по сигнали към тях. От 1 април досега има сигурно над 40 искания от страна на министерството за установяване на едни или други факти по сигнали на граждани и институции. Нямат и глътка въздух.

Формиран ли е напълно вече екипа на агенцията?

От 106 човека, колкото трябва да са по правилник, назначени са 99 и вече са заели местата си. Остават още седем души, като дефицита е основно в ръководните кадри. Все още не са назначени и двамата зам.-директори.

Каква е причината изборът да е толкова труден?

Нека Росен Йорданов да помисли и сам да избере заместниците си, на които спокойно ще може да се довери и с които да работи в екип. Много е важно какъв ще бъде екипа, затова никой от министерството не си позволява да му се бърка. Агенцията има много трудни задачи и много работа. Съжаляваме, че ги засипахме с проверки, но няма как – на тях разчитаме.

Всички от предишната агенция „Медицински одит“ ли са преназначени в „Медицински надзор“?

Само двама души от стария състав не са приели. Единият е отказал преназначение, предполагам, че е отишъл в НЗОК, а другият се е пенсионирал. Останалите са преназначени, макар и някои на различни позиции. Така че реално целият капацитет е събран.

А от Агенцията по трансплантации?

Почти всички от специализираните дирекции са преназначени в новата агенция. Факт е, че новата агенция се справи блестящо, след като четири-пет дни след формирането й възникнаха две последователни донорски ситуации. Пет човешки живота бяха спасени, благодарение на тяхната координаторска работа и на колегите в болниците.

На какъв етап е изграждането на Националната донорска програма?

На финала е. Бави се, защото целта не е просто да има нещо, а да бъде обсъдено с хората, които ще го работят. Затова изискваме становища от всички координатори по донорство. Много е жив диалога между тях, но точно това е и ценното при създаването на такава програма.

Сред големите промени от 1 април е и прехвърлянето на Фонда за лечение на деца в НОЗК. Как ще бъде решен проблема с плащанията директно към болници, които можеха да бъдат правени от Фонда, но не могат от Касата?

Става въпрос за случаите, когато разходите не вървят по линия на здравноосигурителните  плащания. Оставили сме възможността лечение с неразрешени в България лекарства да бъде заплатено от МЗ. Бюджетът за лечението на деца е 12 млн. лв., с които могат да се покриват всякакви непредвидени ситуации. Колкото до работата на новата дирекция, справката до 16 април показва, че са приключени 51 случая от прехвърлените към НЗОК от ЦФЛД 146 неприключени преписки в процес на обработване. Нещата стават много по-бързо, защото всичко е на едно място. 18 случая извън тези, които са решени, са подготвени за подпис на управителя. За 10 от тях е било нужно само решение за осигуряване на транспорт. 35 броя са новопостъпилите заявления и вече са разгледани от Комисията. От 24-те неприключени заявления от Комисията за лечение в чужбина, която също премина към НЗОК от 1. април т.г., са разгледани 9 случая.

Беше ли изчерпан Фонда като самостоятелна агенция?

Не, не е изчерпан. Целта му беше главно да могат да се подпомогнат децата, нуждаещи се от лечение, по отношение на нещата, които не се финансират нито от Касата, нито от министерството. Тъй като се е разчитало само на дарения, е бил създаден и обществения съвет към Фонда. Постепенно обаче се превърна в бюджетна институция, второстепенен разпоредител на средства към министерството. Причината за преместването му беше изцяло в необходимостта всички услуги да са на едно място и хората, които имат нужда от Фонда, да не трябва по два пъти да вършат едно и също.

Какво се случва с даренията, които се правеха към Фонда?

Всички възможности за дарения се запазват и средствата могат да постъпват по линия на НЗОК, като се уточни, че е специално за лечението на деца. Интересно е обаче колко са били даренията в последните години. В отчета за 2018 г. държавната субсидия е била 9 млн. лева, а даренията – 74 176 лв.  През 2017 г. е било по-добре – 12 млн. лв. бюджет, а даренията са били 165 000 лв. По сметката за лечение на деца постъпват също всички приходи от глоби за нарушения на Закона за закрила на детето, както се запазва и задължението по изборния кодекс невъзстановените суми от депозити за участие в изборите, да бъдат превеждани за нуждите за лечение на деца. Запазва се и възможността да се дарява за лечение на деца срещу преференции в Закона за данъците. Всички тези приходи влизат в НЗОК, но могат да бъдат използвани само целево.