Кардиолози и лични лекари предлагат регистър на пациентите със сърдечна недостатъчност

Абсолютно необходимо е създаването на регистър на пациентите със сърдечна недостатъчност, както и специализирани центрове, в които те да бъдат наблюдавани. Около това становище се обединиха по време на виртуална научна среща общопрактикуващи лекари и специалисти-кардиолози от София, съобщиха от Института за здравно образование. Темата на дискусиите бе „Пътят на пациента със сърдечна недостатъчност – проблеми и решения“. Срещата е част от пилотен проект на Института за здравно образование с подкрепата на Дружеството на кардиолозите в България, като целта е сърдечната недостатъчност да се позиционира като ключов здравен приоритет и да се търсят възможности и решения за подобряване достъпа на пациентите до нови технологии в лечението.

Кризата с коронавируса се отрази негативно на тези пациенти, е една от констатациите на специалистите. Сърдечната недостатъчност (СН) е епидемично разрастващо се заболяване, което ще бъде бичът на следващото десетилетие, ето защо е важно да се предприемат адекватни мерки, препоръчаха те.

„Амбулаторни центрове, специализирани в лечението на СН, съществуват в редица развити държави. Там се провежда структурирано проследяване на пациентите, много често от медицинска сестра, и по-рядко се налага да бъдат консултирани от лекар. Много е важно адекватното обучение както на пациентите, така и на техните близки. Пациентът трябва да разбере колко е важно сам да следи състоянието си, и кои са съществените показатели, на които да обръща внимание“, сподели проф. Елина Трендафилова, началник на Отделението за интензивно лечение на сърдечно-съдови заболявания в Националната кардиологична болница.

Подобен център съществува във ВМА, даде пример доц. Пламен Петровски, началник на Клиниката по функционална диагностика на сърдечно-съдови заболявания във ВМА. „80% от пациентите, които минават през структурата, са пациенти със СН. Те се водят на строг отчет и по време на епидемията, с поне 2/3 от тях сме осъществявали регулярни телефонни контакти. Нещо, което ми направи впечатление е, че имаше „епидемия върху епидемията“ от панически атаки и страхово-тревожни състояния, които често се бъркаха с влошаване на СН“, сподели той.

„От COVID-епидемията може да се извлекат и ползи, и поуки. Една от тях е дигитализацията на здравеопазването, за която имаме уверението, че ще бъде въведена много скоро. Това е електронното здравно досие - всеки лекар да има достъп до досието на конкретния пациент, да види от какво, кога се е лекувал и как се е движил във времето“, коментира д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на УС на БЛС и общопрактикуващ лекар в ДКЦ-17 - София.

Участници в срещата споделиха, че пациентите със СН са дискриминирани. За да получи модерно лечение, покрито от НЗОК, пациентът трябва да е в напреднал стадий на заболяването. Тогава увреждания са трайни и необратими, а модерната терапия би ги забавила и по-рано, но пациентът или сам трябва да си плати лекарството, или да чака да се влоши, за да отговори на критериите на НЗОК.

„Стигаме до парадокса да чакаме пациентът да се влоши, за да му се помогне“, споделиха кардиолози. Хората трябва да имат не само личен лекар, но и да знаят, че могат да разчитат на "личен кардиолог", който ги проследява и наблюдава, изразиха мнение те.  

Сърдечната недостатъчност заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Около 50% от пациентите със сърдечна недостатъчност умират до 5 години след поставяне на диагнозата, сочи статистиката.

През 2019 г. софийски болници отчитат 18 711 случая на приети пациенти по повод сърдечна недостатъчност. Близо 89 000 хоспитализации и 324 млн. лв. от бюджета на НЗОК – това са данните за лечението на сърдечната недостатъчност в болнични условия за миналата година. Те са предоставени от НЗОК на Института за здравно образование и се отнасят за всички области на страната. Най-много хоспитализации са отчетени в болниците в София и Пловдив, а най-малко – в областите Добрич, Видин и Търговище.

Основното предизвикателство, пред което са изправени институциите и политиците, натоварени с вземането на решения е да се намери подход, който да доведе до удължаване живота на пациентите при запазено здраве.