Апелативният съд в Пловдив потвърди решение на Окръжния съд Пазарджик, с което по иск на МБАЛ Пазарджик АД (бившата окръжна болница) НЗОК е осъдена да заплати на болницата сумата от 113 735 лв., ведно със законната лихва и съдебни разноски в размер на 8499, 40 лева за първа инстанция и 3800 лева за въззивна инстанция. Това съобщават от Центъра за защита правата в здравеопазването.
В мотивите на Пловдивския апелативен съд се казва, че предвиденото в чл. 52 от КРБ право може да бъде упражнено в рамките на бюджета на НЗОК за съответната година при условие, че с предвидените разходи за медицинска помощ в този бюджет следва да са съобразени НРД за годината, договорът определящ обемите и цените на медицинската помощ, а и самите индивидуални договори с изпълнителите на такава. Именно за да се създадат условия за спазване на съответната бюджетна рамка е предвидено и споменатото по- горе изискване на чл. 4 от ЗБНЗОК.
Това обаче не значи, че разходването на бюджета за годината в един по ранен период лишава гражданите да се възползват от правата си по чл. 52 от КРБ. По тази причина съдът счита, че по принцип при възникване на такава ситуация за касата възниква задължението да използва бюджетния си резерв. В подкрепа на това е и законодателното предвиждане на чл. 26, ал. 2 от ЗЗО, където се споменава, че със средствата от резерва се плащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания, т.е. в случая водещото е осигуряване на предвиденото в Конституцията право на гражданите по чл. 52, а не съблюдаване на фискалната дисциплина.
Изискването за посочване на стойността на дейностите в индивидуалните договори не следва да се приравнява на обем на ВЪЗЛОЖЕНАТА за съответното лечебно заведение работа. Това за Пловдивският апелативен съд е така, по простата причина, че съгласно чл. 4 от ЗЗО на ЗЗЛ се гарантира не само свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, но и СВОБОДЕН ИЗБОР на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса, т.е. не касата, а имащият нужда от ЛЕЧЕНИЕ гражданин има правото да избира съответното лечебно заведение. Гражданинът от своя страна не е страна по споменатите индивидуални договори между НЗОК и лечебното заведение и по тази причина не може да се говори за възможност да се съобразява със същите и определената в тях месечна стойност. Това е съобразено с правото на свободен избор на ЛЗ и изключва възможността да се говори за константно определяне на СТОЙНОСТА на оказаната от болницата медицинска помощ по чл. 45 от ЗЗО. Това, още веднъж затвърждава казаното и по- горе от съда, че така определените стойности са прогнозни и се включват като елемент от договорите за създаване на определена бюджетна дисциплина. Същата обаче, както вече се спомена не е водеща при даване отговор на въпроса дали лечебното заведение има право на възнаграждение, ако е надвишен лимита по съответното приложение към индивидуалния договор. С отчитането на извършената медицинска дейност пред НЗОК, възложената работа е извършена, приета от възложителя и плащането е станало изискуемо.
