„Нужда от национален регистър на психично болните хора у нас има, но трябва ясно да се прецизира кой ще бъде включван в него и кой ще има достъп до информацията.
Това мнение изразиха двама от водещите психиатри у нас - проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия и началник на Клиниката по психиатрия в Александровска болница, и д-р Цветослава Гълъбова, директор на държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски”. Те коментираха пред „24 часа” предложенията на здравното министерство за промени в Закона за здравето, с които се създава регистър на психично болните”, четем днес в часовия вестник.
„И в настоящия закон, приет през 2009 г., има разписано изискване за създаването на такъв регистър, но досега не е изготвена нужната за това наредба, обясни проф. Миланова. „Правен е опит, но имаше голям обществен натиск против създаването на подобен регистър заради опасения, че всички, които по някаква причина са имали нужда от психиатрична помощ, ще влязат в него”, каза тя.
Това притеснение продължава и сега и ще доведе до отлив на хората от посещения при психиатър, предупреди специалистката. Затова било по-добре регистърът за психично болните да не е отделен, а да е част от общ регистър за всички заболявания. Освен това професорката постави и въпроса, свързан с конфиденциалността на пациентите”, пише изданието.
„Има нужда от информационна система, която да събира верни данни и те да послужат за анализ на ситуацията, изграждане на политики и планиране на здравни разходи”, категорична е и д-р Гълъбова. Като един от подводните камъни в проекта обаче тя посочи това, че се предвижда регистърът да засегне пациенти, били на лечение в психиатрични стационари. „Там не постъпват само хора с тежки психични разстройства и опасно боледуване, но и такива с по-силни депресии или тревожни разстройства. В стационарите има дневна форма на лечение, при която пациентът си е вкъщи, но ходи на консултиране и прегледи при докторите. Ако не се прецизират текстовете, има риск и тези хора, които нямат опасно поведение, да попаднат в регистъра”, обясни тя”, допълва публикацията.
Коментар на друг кръг промени в Закона за здравето пък откриваме в „Стандарт”. „Радвам се, че промените в Закона за здравето, касаещи забраната на тютюнопушене на обществени места, се появиха, защото ние неправителствените организации ги чакаме още от 2012 година с голямо нетърпение. Някои от тях ги чакаме спешно след 2017 година, когато стана инцидент с дете, свързан с наргилетата”, казва председателят на Коалиция „Живот без тютюнев дим” д-р Гергана Гешанова.
„Крайно време е да започнат да се затварят заведения, които не спазват забраната за пушене. Има заведения, които се подиграват със закона. Такова нещо не може да се случи в държави, които уважаваме и като които искаме да бъдем. Крайно време е и ние да станем нормална бяла страна, в която законите се спазват. Така че тази мярка е изключително нормална и до нея дори няма да се стига, ако всички пълноценно и нормално спазват изискванията”, коментира още тя.
Вчерашното решение на правителството, засягащо хората с увреждания, също намира място в пресата. „Кабинетът одобри план за новия регистър за хората с увреждания.
Решението идва ден след като вицепремиерът Томислав Дончев се ангажира с изграждането му, а сега действащият към Агенцията за хора с увреждания ще бъде проверен. В новата платформа, която трябва да започне да функционира от януари, ще бъдат обобщени данни от НЗОК, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза НЕЛК и ТЕЛК. Целите на регистъра са да бъде постигнато интегрирано решение за административно и социално обслужване на хората с увреждания, надграждане на системата на НЕЛК и на НЗОК,
ГРАО, общини, контрол и отчетност”, пише „Телеграф”.
„Допълнително ще се автоматизира процесът по предоставяне на необходимите медицински и други документи за определяне на степента на неработоспособност и ще бъде осигурен достъп до данни в регистрите с възможност за едновременна работа на участниците в процеса (граждани и администрация)”, допълва вестникът.
