„Мерките за оздравяване ще се усетят само във вътрешната организация на работата на екипите, но и от гледна точка на „кухнята” предимствата за екипите са повече от неудобствата”. Това казва в интервю за „24 часа” директорът на „Пирогов” проф. Асен Балтов във връзка с оздравителния план на лечебното заведение.
„Оздравителният план, който в началото стресна екипа, е възможност работата ни да влезе в рамките на международните стандарти. Светът се променя, медицината се променя, професията се променя и ако искаме да сме адекватни на новостите, трябва да следваме глобалното темпо. Най-ценното от моя гледна точка е, че го правим, без нито един човек да стане излишен. Оптимизацията е за сметка на съкращаване само на незаетите до момента работни места”, посочва проф. Балтов.
„Реорганизацията ще се извърши така, че задълженията да са разпределени равномерно върху хората и според компетентностите им. А с освободения човешки и технологичен ресурс ще доразвием някои направления, които ще разширят спектъра на лечебните дейности. Работата няма да се промени, но преструктурирането ще я направи по-ефективна и съответно по-добре заплатена”, казва още той, като допълва, че с колективния трудов договор в „Пирогов” основните възнаграждения са станали по-високи от средните за бранша.
„Пирогов” е търсен за най-тежките, най-сложните, най-трудоемките случаи. Във всяка държава функционира такава болница, в България имаме честта да сме ние”, посочва още директорът на лечебното заведение и отбелязва: „Просто „Пирогов” е особена болница, адреналин. Изглежда нелогично, но така свикваш с напрежението, че ако не го усещаш всеки ден, започва да ти липсва”.
„Стандарт” се спира на предстоящото днес посещение на здравния министър Кирил Ананиев в Перник. „Здравният министър Кирил Ананиев ще посети днес болниците в Перник в отговор на въпрос за тяхното финансово състояние, поставен от червения депутат Станислав Владимиров по време на парламентарния контрол.
Министърът ще се срещне с кмета на Перник Вяра Церовска, за да обсъдят състоянието и нуждите на лечебните заведения в града, за които има изготвен оздравителен план. По предварителни данни общите задължения на пернишката белодробна болница са 483 000 лв., като от тях 241 000 лв. са просрочени”, четем във всекидневника.
„От болницата в Министерството на здравеопазването са постъпили искания за капиталови субсидии в размер на 761 000 лв. за медицинска апаратура и пречиствателна станция за отпадни води, но не е постъпило искане за средства за ремонт на сградата и на отоплителния котел”, допълва публикацията.
„Монитор” пък припомня част от параметрите на новия Национален рамков договор във връзка с влизането му в сила вчера. „Повече направления за консултации със специалист и за изследвания. Това е залегнало в подписания наскоро Национален рамков договор (НРД) за 2018 година, който влезе в сила вчера. Според параметрите в него Здравната каса ще плаща средно с 10% повече за клиничните пътеки. По-голямо е увеличението на пътеките за рехабилитация и долекуване”, пише вестникът и цитира думите на зам.-председателя на Българския лекарски съюз д-р Галинка Павлова пред БНТ: „Това, което сме говорили и подписали, беше и публикувано в Държавен вестник. Преди 2 дни беше публикувана и последната наредба. която има отношение към рамков договор 2018 г. Този рамков договор не е идеалният, той няма да реши проблемите в системата на здравеопазването, но той е по-добър, стъпка напред във възможностите, които ни даде бюджетът на здравната каса, гласуван от парламента”, казва тя.
„По отношение на пациентите щяло да се отрази положително това, че в НРД било заложено значително увеличаване на обемите медицинска дейност. Ще има повече направления за консултации със специалисти за изследвания, ще има по-голям обхват на обхванатите пациенти за профилактични, диспансерни прегледи, имунизациите ще бъдат повече, защото приоритет е детското и майчино здравеопазване”, продължава изданието.
„Докато системата в България е недофинансирана, докато държавата е най-големият длъжник на системата и не изпълнява своите законови норми да превежда здравни осигуровки на 9 категории лица, тя не ги превежда и всички знаем това, т. е. тя е нарушител, докато няма ефикасен контрол от касата, докато няма здравна карта, за да следим пътя на пациента и парите да вървят след него, ще работим в условия на лимит, за съжаление, каза още зам.-шефката на Лекарския съюз”, пише „Монитор”.
