„Общинските болници, които са в най-тежко финансово състояние, да станат диагностично-консултативни центрове, както сега се наричат бившите поликлиники. Това са част от мерките, които работна група в Министерство на здравеопазването подготвя за преструктуриране на лечебните заведения, за да не бъдат закрити, съобщиха експерти от ведомството. Последна дума дали това ще се случи, ще имат общинските съвети, тъй като те са техни принципали“, пише днес „Монитор“, като уточнява, че подобна съдба може да сполети двадесетина от общо 44 лечебни заведения, които са в най-критично състояние към момента.
„Намаляване на броя на щатни лекари от една или друга специалност, като това да не е пречка за сключване на договор с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е другата възможност. Сега и за общинските, и за държавните болници медицинските стандарти изискват един и същи брой специалисти“, допълва изданието.
Като мярка е възможно да бъдат увеличени цените на клиничните пътеки, по които се приемат най-много пациенти. Тази възможност обяви преди дни и самият здравен министър Кирил Ананиев, пише още вестникът.
Изданието се спира и на дълговете на общинските болници. „На 35 млн. 542 хил. лева възлизат дълговете на 44-те най-закъсали общински болници към 31 януари. От тях просрочените са за 20 млн. лева, показва справка на Националното сдружение на общинските болници.
Към края на 2017 година общите задължения на всички общински болници възлизат на 98 млн. лв. Спрямо 2016 г. увеличението е с 6 млн. лв., или 6,12%. Просрочията възлизат на 43 млн. лв., което е с 1 млн. лв. повече спрямо 2016 г., или 2,3, обяви здравният министър Кирил Ананиев.
Същевременно се оказва, че за последните три години НЗОК им дължи 6 млн. 255 хил. 289 лева за извършена надлимитна дейност.
От тях 2 млн. 755 хил. 472 лв. са за 2015-а, 1 млн. 543 хил. 867 лв. са за 2016-а и 1 млн. 949 хил. 426 лева са за 2017-а“, четем в ежедневника.
Вестниците се спират и на приетите вчера на първо четене в здравната комисия промени в Закона за лекарствата. „С тях се регламентира начинът, по който ще се следят наличните количества медикаменти. Така, когато бъде установен дефицит на даден илач, той временно ще бъде забранен за изнасяне от страната. Функциите за това ще бъдат на Изпълнителната агенция по лекарствата. Именно тя ще може да издава забрана или ограничаване на реекспорта, за да подсигури нуждите на българските пациенти от медикаменти. За първи път ще бъде създадена информационна система, която ще следи движението на лекарствените продукти. Предвиждат се и по-високи санкции при извършване на нерегламентирана търговия с лекарства, включени в ограничителния списък“, пише „Телеграф“.
„Сега“ пък фокусира вниманието си върху отмяната на е-търга от КЗК. „Комисията за защита на конкуренцията отмени електронния търг за лекарства на здравното министерство. Решението е по обжалване на търговеца на едро на медикаменти „Софарма трейдинг“, четем във вестника.
„Според жалбата на търговеца заради постоянните промени в търга процедурата е трябвало да се закрие и да се открие наново, а не да се рестартира един и същ търг. КЗК също приема този довод и смята, че е нарушен законът - след първоначалното публикуване на обявата за търга през 2016 г. МЗ няма право да прави промени по същество - например да намалява позициите от 763 но 118“, уточнява публикацията.
„Според търговците освен това условията на търга не предполагат болниците да се снабдяват на най-ниска цена, а конкурсът ще доведе до еднакви цени и теглене на жребий между търговците за всяка позиция. Освен това самата платформа за провеждане на търга, в която се въвеждат офертите, блокира и не дава възможност всички да подават поръчки едновременно, каквато е всъщност идеята“, допълва материалът.
