Из пресата: Доходите на лекарите, застраховките на лечебните заведения

Декларациите за имуществото на болничните директори станаха известни миналата седмица. Днес седмичникът „Капитал” взима повод от тях и се спира на заплащането на лекарите. Изданието отбелязва, че заплатите, които идват основно от здравната каса, са изключително ниски и затова повечето са принудени да работят на поне две места. „Заплатите на директорите на държавни болници се определят от здравното министерство, на частните - от самите собственици, и има много случаи, в които те са по-ниски от тези на завеждащите най-големите и тежки отделения”, пише вестникът.

„От какво печелят лекарите? Краткият отговор е - от работа. В статистиката на Здравната каса почти всички специалисти работят поне на две места - в болница, в друга болница или в частен кабинет. Причината не е желанието за денонощен труд, а ниските заплати. Според последния колективен трудов договор в системата от 2016 г. началните месечни заплати на директори на болници и завеждащи клиника са 1000 лв. Началник на отделение трябва да получава минимум 910 лв., а сестрите са със заплата от 700 лв. Работещите болници са 322 към края на 2017 г. с 52 744 легла и във всяка има отделна система на заплащане”, четем в изданието.

„Основният източник на доходи на медиците са клиничните пътеки - инструментът, с който здравната каса плаща за извършен труд. В част от болниците в големите градове, както и в частните клиники има доплащане за избор на екип, както и за по-добри битови условия, медицински изделия, лекарства и др. Това съвсем не е така във всички градове”, посочва седмичникът.

Като друг източник на приходи за лекарите и клиниките материалът посочва участието в клинични проучвания и уточнява, че то е източник на приход за цялата болница. Следващият посочен от вестника източник на допълнителни средства е частната практика.

„Има и още една малка възможност за приходи и тя е от преподавателска дейност и четене на лекции. Лекарите в университетските болници са и преподаватели и така получават още една заплата. Четенето на лекции по конгреси и обучения е привилегия само за известни лекари и се случва рядко през годината”, пише още „Капитал”. Като друг източник публикацията сочи и фармакомпаниите. „Своеобразен приход е това, че фармацевтичните компании подпомагат лекарите да си платят таксите за участие в конгреси - нещо, което по принцип би трябвало да правят работодателите им, тъй като това е професия, в която информацията остарява ча няколко месеца”, четем в изданието.

И още: „Директорите на болници са декларирали имущество, което има обяснения извън сегашната им длъжност. Проф. Генчо Начев например е известен клиницист, който почти непрекъснато оперира, семейството на сегашния управител на здравната каса, а преди директор на университетска болница д-р Дечо Дечев разполага с наследствени имоти, а съпругата му е известен зъболекар. Председателят на сдружението на частните болници д-р Николай Болтаджиев дълги години е практикувал във Франция. Обяснение има и за старите коли, и за апартаментите на болничните директори. Понеже се декларира за първи път и понеже здравеопазването съвсем не е безплатно, имуществото предизвиква такъв интерес”.

„Сега” се спира на проблема с фалиралия застраховател и отражението му в здравния сектор. „Една от най-големите болници в страната – „Пирогов” се оказа жертва на фалиралата „Олимпик”. Здравното заведение е избрало с обществена поръчка кипърския застраховател и е сключило договор за застраховката „Професионална отговорност” за близо 69 хил. лв. в края на м.г. със срок 12 месеца.

Договорът предвижда сумата да се изплати на четири вноски, така че на практика „Пирогов” няма да понесе големи загуби от фалита на застрахователя, тъй като би трябвало до момента да е внесъл третата вноска, а четвърта няма да има”, пише вестникът.

„Още няколко наши лечебни заведения са клиенти на българския клон на „Олимпик”. Те са застраховали и сградите, и медицинския персонал. Сред тях са „Св. Мина” в Пловдив, както и още три ДКЦ-та и онкологичният център в Пловдив. „Сумите, с които „изгарят” лечебните заведения в Пловдив, не са големи - от 1000 до 2000 лв.”, обяви пред БНР зам.-кметът на града Розалин Петков”, допълва изданието.