„Във Великобритания здравното лечение е напълно безплатно, няма потребителски такси и пациентът се обгрижва с любов и внимание. Националната здравна система е гордост за страната. Тя е базирана на хуманни и солидарни принципи, всички пациенти имат еднакви права и няма значение от каква социална прослойка произхождат.” Това казва пред „Земя” Борислава Димитрова, която живее в страната от 12-годишна и специализира последна година за общопрактикуващ лекар. Преди това преминава през множество стажове в различни специалности като кардиология, хирургия, спешна медицина, лицево-челюстно хирургия, психиатрия и гинекология.
Според нея, дефицитът на здравни кадри у нас се дължи на факта, че Европейският съюз предлага най-различни възможности за реализация на добрите специалисти. „Това е съревнование между условия, заплащане и кариерно развитие. Логично е амбициозните и способни лекари и сестри да потърсят по-добрите условия за работа и заплащане”, отбелязва тя и допълва: „Когато лекарят е напълно осигурен, когато му се дават шансове за професионално израстване и развитие, той посвещава цялото си внимание, енергия, време, знанията и умения на пациента. Едва ли има друга професия, която изисква толкова себеотдаване и човеколюбие. Това е системен труд, съпроводен с много напрежение и лишения и не е възможно да се практикува като доброволен.”
Д-р Димитрова смята, че в реформата, която се провежда у нас в сектора, липсва системният подход. „Разбирам, че има фокус към спешната помощ, което е оправдано в известен смисъл, но едва ли може да реши проблемите на една комплексна система. Необходимо е да се отчитат многосвързаностите в работата на всяка сложна система, за да бъде тя ефективна. Например, ако джипитата в поликлиниките са по-добре оборудвани, някои процедури, които се извършват в болнични условия, биха могли да се извършват на място, без да се затормозява болничната помощ. Във Великобритания всички лични лекари са свързани в компютърна мрежа, болничният статус на пациента е в обща база данни и може да посетиш джипи не само по местоживеене. Трябва да се поддържа и развива квалификацията на лекарите и това да не става само в София. Подобна централизация не остава много възможности за развитие в провинцията”, коментира тя.
Младата лекарка не смята, че брекзитът ще има негативно влияние на здравните работници от Европа, които са в системата, става ясно още от думите й. „Тук добрите специалисти са ценени и работното място се гарантира най-вече от професионализма и отношението към работата. И в бъдеще ще се наемат работници в секторите, в които има недостиг на работна ръка. Здравният сектор тук е един от най-нуждаещите се и потребност от специалисти винаги ще има”, посочва д-р Димитрова.
„Всеки ден” пък твърди, че медици от онкоцентрове спестяват от лекарствата на болните и продават останалото. „Медици в онкологичните центрове си позволяват да вливат само две трети от количеството препарати, нужни за химиотерапия на онкоболни. За това алармират пред "Всеки ден" пациенти, които са регистрирали порочната практика. Те твърдят, че с "рестото" от изписаните и платените от НЗОК лекарства се върти търговия на черно”, пише вестникът.
„Здравната каса се опитва да ограничи разходите за онколекарства. Разпоредени са проверки във всички центрове - инспекторите трябва да проверяват документацията и да броят опаковките. През третия ден, най-късно до 14 часа, те трябва да докладват в НЗОК какво са видели и дали са засекли злоупотреби. Това вбеси болниците и те заявиха, че се прави опит да се ограничи изписването на медикаменти, които касата плаща, с една трета. Всъщност обаче се оказва, че проверката е заради зачестилите напоследък сигнали от пациенти с рак за "спестяване" на част от медикаментите и препродаването им на черно”, пише изданието, като уточнява, че практиката не е нова.
„Телеграф” се спира на уникален медицински случай. „Китайката, която бе бременна цели 17 месеца, е родила здраво дете, предадоха световните агенции. Тя влезе в Книгата с рекорди на Гинес с продължителността на бременността си. Уан Шъ забременяла през февруари миналата година. Терминът й бил през ноември 2015 г., но когато отива в болницата, лекарите диагностицирали състояние, наречено слабо развита плацента, което забавя раждането. Бебето се появило живо и здраво на бял свят с тегло 3,7 кг.”, разказва вестникът.
