Из вестниците: Фундаментални промени в системата през бюджета на Касата

Очаквано, една от основните теми в днешната преса е приетият вчера от Надзора на НЗОК проектобюджет на фонда за идната година. Също закономерно, вниманието на пресата привличат не числата в бюджета, а разписаните на повече от 40 страници фундаментални промени в основните здравни закони през преходните и заключителни разпоредби на бюджета.

„Фондът за лечение на деца и Комисията за лечение в чужбина се закриват, а функциите и дейността им се поемат от здравната каса”. Това предвижда една от големите промени, заложени в преходните и заключителни разпоредби на проектобюджета на НЗОК, приет в понеделник от надзора й, пише „24 часа”, като припомня, че идеята беше залегнала в концепцията на новия шеф на касата д-р Дечо Дечев.

„Пациентски организации реагираха остро, че „този експеримент с болните деца” не трябва да се прави сега. Според тях касата няма капацитет да обработва заявленията на родителите, които понастоящем постъпват във фонда”, пише „Стандарт” и уточнява: „Пациентските организации са най-разтревожени от въпроса дали ще се закрие Общественият съвет, който обсъждаше заявленията на родители на болни деца. Според Начева обаче „това не е най-важният въпрос”.

„Телеграф” избира друг акцент от промените. „Едно от измененията заложени в проектозакона задължава лечебните заведения да оповестят публично ценоразпис за всички предоставяни услуги. В документа е записано, че информацията трябва да е поставена на общодостъпни места в сградите на лечебниците или да е обявена на сайтовете им. Освен това тя задължително ще бъде поместена на официалната интернет страница на здравното министерство. В нова алинея пък изрично се посочва, че болниците за длъжни да издават на пациентите финансов документ за всички заплатени от тях суми във връзка с обслужването им”, четем във вестника.

И още: „Публично ще се оповестява и информацията за дълговете на болниците. Те ще бъдат качени на сайта на МЗ още в началото на следващата година. В проектозакона за бюджета на здравната каса се създава и възможност лечебниците да участват в рейтингови системи за оценка на качеството на осъществяваните от тях дейности. За целта те могат да взаимодействат помежду си и със съсловни и пациентски организации. Ако се включат в такава система обаче лечебниците ще бъдат длъжни да публикуват данните и да поддържат актуална информация за оценките, които получават”, допълва всекидневникът.

„Сега” пък се спира на създаването на мегаагенция за контрол в сектора. „Безпрецедентна власт ще се съсредоточи в нов мегаорган, който ще контролира почти всички сфери на здравната система. С преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за бюджета на НЗОК за 2019 г. управляващите предлагат създаването на Агенция за медицински надзор. Тя получава огромни правомощия да влияе върху болници и дейности, включително трансплантациите и асистираната репродукция”, четем в изданието.

„След близо тричасов разгорещен дебат вчера Надзорният съвет на здравната каса одобри план-сметката, с която институцията ще плаща за лечение и ще се опитва да погаси старите си дългове догодина. Наред с новината, че за това през 2019 г. са предвидени 4.350 млрд. лв. - с 490 млн. лв. повече спрямо т.г., надзорниците направиха сериозни изменения в няколко основни за здравната система закона - за здравното осигуряване, за лечебните заведения, за лекарствата и за здравето. Фундаменталните промени са събрани в 40-те страници, пъхнати в преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджета на НЗОК, който не се публикува за обществено обсъждане, а минава през Надзорния съвет на касата, тристранката и МС, преди да влезе в парламента”, пише още вестникът и уточнява: „Именно начинът на прокарване на промените предизвика напрежение сред надзорниците вчера - проектът беше одобрен с шестте гласа на представителите на държавата, КНСБ и пациентите, против гласува КРИБ, а БСК и КТ „Подкрепа” се въздържаха”.