Събота, 14 Декември 2019
29
юни
 

Из вестниците: Решение на КС за здравната карта, спешна помощ, фармацевтични спонсорства

Сряда, 29 Юни 2016 | 15:08:25


Вчерашното решение на Конституционния съд по отношение на текстовете от ЗЛЗ

Вчерашното решение на Конституционния съд по отношение на текстовете от ЗЛЗ, свързани със здравната карта, очаквано привлича медийното внимание. „Конституционният съд пусна националната здравна карта, подготвена от екипа на министър Петър Москов. Топюристите отказаха да отменят два текста от Закона за лечебните заведения, чието заличаване щеше да обезсмисли здравната карта“, пише днес „24 часа“.

„57 депутати от опозицията атакуваха правото на здравноосигурителната каса да избира партньорите си спрямо потребностите, установени в картата, и да сключва договори с болници по критерии, определени от МС. Другият оспорен текст задължава нови инвеститори или болници, планиращи нови дейности, да искат разрешение от здравното министерство, което ще преценява според здравната карта“, припомня изданието и информира: „Съдиите изтъкват, че здравето на хората е публично благо. Те отхвърлят твърденията на опозиционните депутати, че с въпросните промени се ограничава правото на свободна стопанска инициатива.

„Свободният пазар не е в състояние сам да разреши противоречията между интересите на изпълнителите на медицински дейности и държавата, която е длъжна да провежда национална здравна политика с ограничен публичен финансов ресурс. Лимитираният финансов ресурс за здраве налага оптимизиране на разпределението и разходването на наличните средства в провеждането на здравната политика“, пише в решението.“

Ежедневникът съобщава още, че конституционните съдии са категорични, че икономическата свобода не е абсолютна и отстъпва пред необходимостта да се осигури приоритетната цел в здравеопазването - гарантиране на живота и закрила на здравето на гражданите. „Държавната интервенция тук е не само конституционно търпима, тя е обществено потребна и социално оправдана от легитимната цел на закона. Освен това предвидената в закона възможност за държавна намеса е ограничена във времето и пространството - националната здравна карта може да се актуализира и не създава ограничения за инвестиции в областите, в които потребностите от здравни услуги не са задоволени“, мотивират се съдиите, допълва вестникът.

Другото събитие от сектора, което фокусира вниманието на вестниците, е пресконференцията на шефа на столичния ЦСМП д-р Георги Гелев. „Между 30 и 40 екипа на Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) в София обслужват до 500 случая на денонощие.

От началото на годината до 20 юни в столицата е имало 71 хил. повиквания, а 18 170 пациенти са били хоспитализирани, 1361 от тях - в частни болници. Това представлява 7,5% от всички хоспитализирани пациенти за периода, сочи справка, направена заради засиленото общественото внимание към частните лечебни заведения. От нея става ясно, че в близо половината от тези случаи - 676, пациентите не са били хоспитализирани в най-близкото лечебно заведение, съобщи директорът на Центъра за спешна медицинска помощ в столицата д-р Георги Гелев“, пише „Труд“ и допълва: „14 служители там са били наказани за нарушения, посочи още той. Най-много са санкционираните за това, че са карали пациенти отдалеч в "Сити клиник" и ортопедичната болница "Витоша". Според д-р Гелев обаче няма данни за сключени договори между лекари от Спешната помощ и лечебни заведения.“

Ежедневникът отбелязва още, че в ЦСМП в столицата не достигат 105 лекари и между 50 и 60 медицински сестри. „При подобни непривлекателни условия на работа до няколко години няма да има кой да работи, предупреди директорът на спешното в София“, пише изданието.

„Телеграф“ коментира това така: „Глад за кадри тресе столичната Спешна помощ. Един от най-големите страхове на всеки човек в България е, че ако му стане нещо на улицата, е много възможно да си умре там, защото просто не се знае кога ще дойде линейката. Рядко обаче поглеждаме казуса от страна на лекарите, които, ако не се клонират, просто не могат да си свършат работата качествено и навреме. На смяна работят 30 екипа. Всъщност в столицата има нужда от 45, а по стандартите на ЕС екипите трябва да са 60. На фона на тази доста обезпокоителна статистика настъпват летните месеци, в които дори лекарите и медицинските сестри от Спешна помощ излизат в отпуска. Така в най-големите жеги, в които млади и стари припадат по улиците като зрели круши, екипите, които ще се отзовават на сигнали, ще са не повече от 25. Да кажем, че с лекото повишение в заплатите може и някога екипите да станат повече. Но има и друго - за медиците в Спешна помощ се сещаме единствено и само когато закъсняват или когато ги бият. Ако поне веднъж благодарим и на тях, че животът ни е спасен, мотивацията им да ни помагат ще скочи.“

Ежедневниците се спират и на оповестеното вчера от ARPharM. „Фармацевтични компании са спонсорирали български лекари с 21 млн. лева през 2015 година за участието им в медицински конгреси, лекции и консултации, съобщи сайтът Медиапул. Прякото подпомагане към лекари е в размер на 14 млн. лева, а 7 млн. лева са отишли в различни здравни организации, в това число медицински дружества по определени специалности, професионални организации, болници. Още 150 млн. лева са отишли при лекарите от клинични изпитвания. Това показват предварителните данни от предстоящото първо оповестяване на спонсорствата на фармацевтичната индустрия към медицинското съсловие“, четем в „Стандарт“.

„По информация от компаниите 60% от спонсорираните от тях лекари са дали съгласието си имената им да бъдат огласени. Около една трета, или 10 000 от близо 30 000 лекари, у нас са били подпомогнати по един или друг начин от фармацевтичната индустрия, става ясно от данните. На публикуване подлежат трите имена на лекаря, специалността му и сумата на спонсорството, но не и дестинацията и събитието, което е посетил. Официалните форми на спонсорство, които подлежат на оповестяване, са поемане на разходите за регистрационни такси, път и престой на международни медицински конгреси, хонорари за изнасянето на лекции, за консултации, както и участието в клинични изпитвания. Според всички действащи морално-етични кодекси спонсорството на фармацевтичните компании е безвъзмездно и няма обвързване с изписването на конкретно лекарство от страна на лекарите, но неофициално лекари и фармацевти свидетелстват за неетични практики“, пише още вестникът.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
3LuK


Още новини
  За първи път в България: Курс за поставяне на раменната става в МУ-Пловдив
14.12.2019 10:52:33

За първи път в България: Курс за поставяне на раменната става в МУ-Пловдив

Курс по ендопротезиране на раменната става ще се проведе от 14 до 16 декември в Аудиторния компле ...

Експерти: Всяка година в САЩ от грип умират 100 деца
14.12.2019 09:54:52

Експерти: Всяка година в САЩ от грип умират 100 деца

Само една четвърт от детските заведения в САЩ поставят изискване децата, които ги посещават да бъ ...




Актуална тема
Лъжичките катран в меда или упреците, когато е спасен човешки живот
10.08.2019 10:14:58 Надежда Ненова

Лъжичките катран в меда или упреците, когато е спасен човешки живот

В края на миналия месец лекари от две болници спасиха живота на свой колега, получил масивна бело ...

Кръглата маса и моделът „Ананиев“ (Обзор)
16.07.2019 17:33:30 Надежда Ненова

Кръглата маса и моделът „Ананиев“ (Обзор)

Повече здравни фондове ще разпределят парите, с които в момента борави НЗОК. Запазва се и доплаща ...

Безвъзмездното кръводаряване - възможно ли е наистина у нас?
22.01.2019 10:18:42 Надежда Ненова

Безвъзмездното кръводаряване - възможно ли е наистина у нас?

„Имате ли нужда от кръв?“ и „Предлагам изгодно!“ Това са два въпроса, кои ...

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите
15.10.2018 18:31:56 Ирина Пекарева

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите

Повсеместно прекрояване на здравната система планират управляващите. В огромната си част променит ...