Евелина Цакова е пенсионирана медицинска сестра, болна от COVID-19, която днес е била изписана от УМБАЛСМ „Пирогов“ с два отрицателни теста. Тя реши да сподели преживяното пред Zdrave.net, за да каже едно: „Лекарите са истински герои“.
Дори не мога да намеря думи, с които да изкажа признателността си, каза Цакова.
Тя назова и поименно нейните герои: д-р Монова, д-р Валериев, д-р Русева, три сестри – Галя, Рени и Деси, санитар Ники и санитар Виолета. Имаше и един рентгенов лаборант, чието име не разбрах, но той ни правеше снимки на място, за да не излизаме от отделението.
„Медицинските екипи са подложени на страшно натоварване с тези скафандри. В по-тежка ситуация са от някои болни. Те са с два чифта ръкавици, обслужват 30 болни, поне в моето отделение. Бях в изолатора на Клиниката по кардиология. Всички легла са запълнени, има над 30 души, а се грижат и за пациентите в Интензивното отделение. Ние сме затворени и те ни обслужват. Държат се прекрасно. Искам да благодаря на тези измъчени, онеправдани и оплюти хора“, каза още Евелина Цакова.
Тя разказа, че е болна още от началото на февруари месец, когато все още не беше регистриран болен с COVID-19 официално у нас. „Без да знам, че това са признаците на коронавирус, започна с конюктивит, сълзене от носа, страшни болки в гърлото. Понеже съм диабетичка и медицинско лице, с консултация на лекари, а и дъщеря ми е лекар, започнах веднага антибиотик. След десет дни симптомите отзвучаха, почувствах се по-добре, но само за четири дни. След това пак започнаха болките в гърлото, но минаха надолу – кашлица, задух, вдигане на температура 38.7, а аз по принцип трудно вдигам температура. Втори антибиотик, задухът поотзвуча. После трети антибиотик. Накрая се обадих на проф. Балтов, с когото съм работила, викнаха ме в „Пирогов“ и ми направиха бърз тест, който излезе положителен. Скенерът показа, че имам затихваща пневмония. Накрая на пневмонията бях със сатурация 93, но от снимките видяха, че имам нужда от още лечение. След още два антибиотика, пробите ми за коронавирус вече са отрицателни и съм си у дома“, разказа Цакова.
„Това, което медиците направиха там и правят и за другите, ме възхити. Борят се като лъвове! Млад екип, свестни, как един път не повишиха тон?! А имаше защо! За разлика от болните, които непрекъснато мърморят и попържват. Кога ще дойде, защо няма това, защо няма онова? Ми няма! В стара сграда сме сложени, защото сме заразни. Лекарите са подложени на по-голям тормоз от нас. Облякоха една от нас в същия скафандър, за да отиде до скенера и тя едва издържа. Каза, че е непоносимо. А как се хващат вени с два чифта ръкавици? Да не чуваш? Да не виждаш?“, каза тя.
„Искам да благодаря и на екипа, който обслужва интубираните болни. Те са към Централна реанимация. Не им знам имената, но Господ ги знае – да ги закриля и да ги пази!, завърши Евелина Цакова.
Легенди, изкривяващи статистиката. Този разказ има нужда от по-добър литератор, за да го докара до някаква привидност за истина.