Идея: Касата плаща всички нови болнични дейности, пациентът отсява по-нататъшното финансиране

Заявяваните от болниците нови дейности не трябва да бъдат стопирани от Касата, защото от това страда пациентът, а не болницата. Затова трябва да се работи в посока не да има лимит на конкретно лечебно заведение, а на ниво районна каса.

Това мнение изразява по време на заседанието на Надзорния съвет на НЗОК на 27 май представителката на пациентите в Надзора адв. Христина Николова.

По думите й настоящият начин на определяне на лимитите „е сбъркан“.

„Погледнато съвсем обективно, една болница има разрешение за определена дейност от 7 години, 10 години, без значение. Идва друга, която отваря същото отделение, на същата територия, но с много по-нова апаратура, много по-нови и съвременни методи прилага, и ние й забраняваме новата дейност, само защото на територията вече има такава открита. От гледна точка на пациента, естествено той ще отиде в тази, която има по-съвременна апаратура и методи, и в такъв случай хората са потърпевши. Страда пациентът, а не болницата, която ще си ги пусне и на платен прием тези, които искат да отидат там“, обяснява тезата си адв. Николова и уточнява, че по същия начин стои въпросът с лимитите и бюджетите на болниците.

„За мен е ясно, че от тази година това няма как да стане, но смятам, че трябва да се заложи и да се запише в протокола, за да може да се работи в тази посока – не да има лимит на конкретно лечебно заведение, а да има лимит на ниво районна каса. И по този начин именно ще се стигне до това, че ще повишим качеството на ниво област, така че пациентите да определят кое лечебно заведение, коя апаратура, които методи, средства, отношение и всичко, цялата комплексна услуга искат да ползват и на тази болница ще й бъде платено до лимита на районната каса“, казва още адв. Николова.

Според нея трябва да се повиши контролът и критериите, по които се сключват договори с касата, да се увеличат изискванията, но не и да се слага лимит на болница.

Не всички членове на Надзора обаче са съгласни с нея. Началникът на кабинета на здравния министър и председател на Надзорния съвет Васил Пандов отбелязва, че индикативни стойности на лечебните заведения трябва да бъдат определяни по закон, и допълва: „Ако имаме стойности само на ниво РЗОК и няма никакво разпределение по лечебни заведения, то може за три месеца бюджетът на РЗОК да свърши, те да отчетат цялата дейност“.

Представителят на синдикатите в Надзора д-р Иван Кокалов пък напомня, че изборът на лечебно заведение е на пациента, а не на Касата. Той обаче изразява частично съгласие с адв. Николова. „Тя е права дотолкова, че да можем да дадем оценка къде всъщност пациентът предпочита, ние трябва да дадем провизорен бюджет за всички нови дейности, за да може пациентът да избира, така да се каже“, коментира д-р Кокалов.

Дискусията е провокирана от точка в дневния ред, с която надзорниците трябва да определят месечните и индикативните стойности за дейност на болниците за второто полугодие, като в някои случаи те отчитат разминаване между заявените от лечебни заведения нови дейности и заявените от съответните районни каси средства. Един от конкретните случаи, обсъждани на заседанието, е в Плевен, където болница е заявила нова дейност, но РЗОК не е заявила по-голямо финансиране.

По-нататък обаче разговорът се измества към контрола и възможността пациентите да участват активно в него, и темата за промяна в начина на финансиране е изоставена.

С цялата стенограма от заседанието можете да се запознаете тук.