„Моята позиция е, че МЗ и НЗОК трябва да работят в синергия. Това, което аз наблюдавам е едно излишно противопоставяне на позиции, като крайният резултат не е добър за здравеопазването“, каза пред БНР Боян Бойчев, представител на работодателите в Надзорния съвет на НЗОК. „На този етап здравният министър и управителя на НЗОК не биха могли да продължат да работят заедно и е необходимо един от двамата да си тръгне“, допълни той.
Боян Бойчев подчерта, че не разполага с цялата информация и не може да се ангажира с това кой е прав и кой греши в конфликта между управителя на НЗОК проф. Камен Плочев и министъра на здравеопазването Кирил Ананиев. „Това, което мога да кажа е, че с г-н Ананиев в предишното му амплоа като председател на Надзорния съвет, сме работили почти две години и моите лични впечатления са само положителни от него“, каза Бойчев.
Той обясни механизма, по който са натрупани задълженията към чужди здравноосигурителни каси в ЕС. „Основно по две пера. Едното е за лечението на български здравноосигурени лица в чужбина, при условие, че подобни грижи и процедури не се извършват в България. Това е прословутия формуляр S2. И втората част, която е свързана с оказването на спешна помощ на български граждани, пребиваващи в конкретните държави, членове на ЕС. Механизмът е след получаването на информацията за извършена услуга, НЗОК има 18-месечен срок да се разплати, след което тази сума става дължима. За 2017 г. дължимата сума е 90 млн. лв.“, каза Бойчев.
По думите му източването на Здравната каса с помощта на български лекари в чужбина се случва по схема. „Имам споделена информация, че част от българските лекари, работещи в Германия, например, имат нужните контакти с техни колеги и пациенти да извършват тъй наречената спешна помощ, която в никакъв случай не е спешна. По този начин една процедура, която в България би струвала 100 единици, в Германия същата услуга е многократно по-скъпа“, поясни той.
„Въпросните задължения не само трябва да бъдат наблюдавани, но и управлявани активно. Едно от ограниченията обаче, които ни се налага е, че пълна информация в медицинския си вид, не може да ни бъде предоставяна от другите здравни каси“, завърши Боян Бойчев.
„Не обичам скандалите. Със скандал не се решават никакви проблеми, особено в здравеопазването. Не съм очаквала такъв скандал. Познавам по-добре г-н Ананиев, който е един изключително уравновесен човек, който блестящо познава финансовите процеси в страната и наистина не го очаквах. Но става ясно, че е много трудно да се работи в здравноосигурителните системи. От една страна това не е чиста медицина, а от друга страна не е чиста математика и счетоводство. Много знания трябва да има и много процеси да се извършват. Човекът, който се занимава с това, трябва да познава блестящо системата, да познава всички подводни камъни, които са вътре, да познава психиката на лекарите и пациентите, за да може да се справи“, каза пред БНР и д-р Румяна Тодорова, бивш шеф на НЗОК.
Та беше категорична, че няма политически игри в тази ситуация. „За мен нещата щяха да ескалират в този пункт, неплащане на чуждите болници. През 2009 г., след първия ми мандат, всичко беше разплатено. Когато се върнах през 2013 г. заварих над 100 млн. неразплатени задължения. И се оказа, че в стремежи си да задоволи исканията на българските лекари, НЗОК някак лековато се позовава на 18-месечния срок и по този начин е затънала в дългове към чуждестранните болници. През 2013 г. не беше възможно да се покрият каквито и да било суми от дължимите. 2014, когато вече и г-н Ананиев беше председател на Надзорния съвет, всички излишни средства след актуализацията на бюджета бяха даден за покриването на тези суми, ако не се лъжа, около 60 млн. лв.“, каза д-р Тодорова.
Тя допълни, че макар проф. Плочев да не е дал разчет на средствата, най-скъпите услуги са за плановите пациенти, които не могат да получат съответното лечение в България.
„Аз, на мястото на професор Плочев, бих обсъдила този въпрос много остро и настоятелно първо с Надзорния съвет. Нека Надзорният съвет да излезе с това тревожно писмо до парламента, но сега вече е много късно. Тревогата трябваше да бъде вдигната, когато се правеше бюджета на НЗОК, каза д-р Тодорова относно писмото, искащо актуализация на бюджета на НЗОК“, завърши д-р Тодорова.
Министър Ананиев: Плочев не прецени ситуацията и попадна в капан
20.02.2018 11:00:00Проф. Плочев: Защо да подавам оставка, нищо незаконно не съм направил
19.02.2018 10:24:47Кирил Ананиев е поискал оставката на управителя на НЗОК (Обновена)
16.02.2018 10:12:23 Полина Тодорова