Здравната комисия прие Националния план при пандемии да влезе в Закона за здравето

С 12 гласа „за“ и 5 „въздържал се“ парламентарната здравната комисия прие критериите за въвеждане или отмяна на мерките срещу разпространението на дадена зараза да бъдат разписани в закон.

Проектът на „Демократична България“, внесен от председателя на здравната комисия д-р Александър Симидчиев, предвижда при обявена извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда в изпълнение приет по реда на Закона за здравето Национален план за готовност и действие при епидемия или пандемия, а ако няма приет такъв, Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването да приема Национален план за готовност и действие при епидемия или пандемия в срок до 14 дни от обявяването на извънредната епидемична обстановка. В този план задължително ще се посочват действията и видовете мерки за ограничаване разпространението на заразна болест, включително и конкретни показатели и критерии за въвеждане, съответно за отмяната, на временни противоепидемични мерки в съответствие със спецификата и степента на разпространение на съответната заразна болест.

Министърът на здравеопазването в оставка проф. Костадин Ангелов заяви, че

създаването на конкретни показатели е невъзможна задача

„Бих искал да обърна внимание, че извънредна епидемична обстановка се обявява при наличието на определени в закона критерии, които обуславят непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по Закона за здравето (антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески, дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър респираторен синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера, чума и COVID-19). Например непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите ще е налице, когато заразната болест е причинена от патоген с висок епидемичен потенциал (инфекциозност на причинителя, висока смъртност, множествен път на предаване или здраво носителство), или източникът, механизмът и пътят на предаване са необичайни или непознати, или може да затрудни или да забави мерките за контрол на общественото здраве“, каза той в становището си.

По думите му при някои заболявания ще е необходим по-дълъг период от време за определяне на конкретни показатели и критерии, които могат да послужат за въвеждане и отмяна на противоепидемични мерки.

„Първоначално подходът би могъл да се базира само на наличната информация и противоепидемичните мерки ще са насочени спрямо болните и техните контактни лица с цел ограничаване на разпространението и намиране на подходящо лечение на заболелите лица, като по отношение на въвеждането на конкретни временни противоепидемични мерки ще се подхожда емпирично. В този смисъл определянето на показатели и критерии за въвеждане и отмяна на противоепидемични мерки, без да са налице достатъчно данни, информация и опит, каквито няма да са налични 14 дни след възникването на извънредна епидемична обстановка, не би могло да гарантира правилно и ефективно управление на епидемичния процес в интерес на живота и здравето на гражданите“, категоричен беше проф. Ангелов.

Зам.-председателят на БЛС проф. Николай Габровски обяви

от името на Лекарския съюз принципна подкрепа за законопроекта

„Няма как да сме подготвени към всеки нововъзникващ щам. В България никога не е имало ебола, нито жълта треска, но ние знаем какво трябва да направим, ако се появят. Затова трябва да има строг консенсус между научните среди кое точно да определи наличието на извънредно положение и кое – не. Кой е критерият, който да покаже дали при особено опасна инфекция трябва да се наложи извънредно положение или това е патоген, с който се справяме всяка година. Дали броят хора, които заболяват или наличието на висока смъртност. Например свинският грип имаше много по-висока смъртност, но заболяха много по-малко хора в сравнение с COVID, но никой не обяви свинския грип за особено опасна инфекция и не наложи извънредно положение“, каза депутатът от ИТН проф. Андрей Чорбанов.

Депутатът от БСП проф. Георги Михайлов заяви, че има такъв Национален план още от времето на проф. Гайдарски и е можело да бъде използван в последните 15 месеца.

„Има императив да бъде представен такъв план в рамките на 14 дни. Едва ли бихме могли да изготвим такъв план, имайки предвид това, което преживяхме последните месеци“, каза депутатът от ДПС доц. Джевдет Чакъров.

Д-р Александър Симидчиев отговори, че посоченият в законопроекта

срок от 14 дни е за първа версия на плана, който няма да е закон

и може да бъде постоянно актуализиран. „Планът ще бъде жив документ, който може да се променя“, каза той.

„В международен мащаб не сме сами, а сме част от Европейския съюз. Има Европейски център за контрол на заболяванията, с който ние се съобразяваме, а в световен мащаб има СЗО, която обяви и пандемията от COVID. Предложението е добро намерение, което не трябва да натоварваме с извънредни очаквания. Не мисля, че е възможно да се заложат конкретни цифри. И в момента има страни в Европа, които имат 1800 на 100 000 заразени. И досега няма единен световен и европейски протокол как да се действа с ограниченията при определени показатели за заразата“, коментира на свой ред главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

„Тук чисто медицинската експертиза е полезна, но не е достатъчно. Със съжаление ще кажа, че не се постигна съгласие сред медиците и това доведе до обществено недоверие по отношение на спазването на мерките. Не съм съгласна обаче, че има непълноти в нормативната уредба по отношение на управлението на кризата. Смятам, че съществува Национален план за пандемия, който е достатъчно гъвкав. Смятам, че дължим благодарност на всички медици, които се справиха с пандемията“, каза депутатът от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова.