Към 31 декември 2019 г. броят на жените във фертилна възраст у нас 1 464 000 като спрямо предходната година намалява с 27 000, а спрямо 2011 г. - със 186 000. Това показва анализът на данните, представени от Националния статистически институт за демографското състояние на нацията през 2019 г.
Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, наричан още размер на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението, обясняват от института.
У нас се запазва тенденцията към увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години - от 2 154 през 2018 г. на 2 284 през 2019 година. Половината (50.5%) от ражданията през 2019 г. са първи за майката, 36.6% - втори, а 12.6% - трети и от по-висока поредност. Запазва се и тенденцията ва относително висок брой раждания от майки под 18-годишна възраст, отчитат статистиците.
Макар и минимално през 2019 г. се увеличава средният брой живородени деца от една жена – той става 1.58 и спрямо 2018 г. се увеличава с 0.02. Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава също - от 27.2 години през 2018 г. на 27.3 години през 2019 г.
1164 са ражданията на повече от едно дете - с 47 случая повече отколкото през 2018 година. При 1 153 от случаите на многоплодни раждания на бял свят са дошли по две деца, а при 11- по три, сочат данните на НСИ.
И за сравнение: коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 през 2018 г. е бил 9.7‰, а у нас – малко по-нисък – 8,9%0 по данни на Евростат. Най-високото ниво на раждаемост сред европейските страни има Ирландия - 12.5‰, следвана от Швеция с 11.4‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз остава Италия - 7.3‰.
