Проучване на университета „Джонс Хопкинс“ в Мериленд показва, че от 2000 до 2015 г. потреблението на антибиотици в световен мащаб се е увеличила от 11,3 до 15,7 дефинирани дневни дози на 1000 души на ден или с 39%. Общата глобална употреба на антибиотици пък се оценява на 35 милиарда дефинирани дневни дози през 2015 г., което представлява 65% увеличение в сравнение с 2000 г. В изследването, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, също така се подчертава, че потреблението на нови и последни антибиотични класове се е увеличило значително в почти всички държави. Тези открития подчертават необходимостта от глобално наблюдение на резистентността към антибиотици и въвеждането на политики за ограничаване на ненужната употреба на антибиотици.
Пред Zdrave.net директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев каза, че по консумация на антибиотици в извънболничната и болничната помощ България е на средноевропейско ниво, сравнима с консумацията във Великобритания и Белгия.
Проф. Кантарджиев, казвате, че по консумация на антибиотици в извънболничната и болничната помощ сме на средноевропейско ниво. Какво обаче ни различава?
Първо – България е на последно място по консумация на антибиотици от групата на пеницилините. Консумираме четири пъти по-малко пеницилини от намиращия се на предпоследно място. Имаме рязко отричане от тези антибиотици, които в доболничната помощ са най-доброто средство за лечение на скарлатина. Те са най-доброто средство за борба с колонизацията на хеморагични стрептококи в гърлата на децата и също при малката резистентност на пневмококите те са първи избор за лечение на инфекциите на горните дихателни пътища, причинени от бактерии. За съжаление в нашата страна се предпочитат антибиотици от други групи, които са много по-широкоспектърни. В болниците имаме свръхупотреба на цефалоспорини трета генерация. За последната година употребата им се е увеличила с 35%.
Първо, те не са подходящи за профилактика в хирургията и второ – масовата им употреба, защото са евтини, довежда до свръхголяма резистентност на вътреболнични бактерии, причинители на вътреболнични инфекции, които са с механизми за резистентност, което ги прави нечувствителни на беталактални антибиотици. Затова трябва да се направи нещо в нашата страна – не да се намалява консумацията на антибиотици, а да се акцентира върху използването на правилните от тях за отделните инфекции.
Каква е причината да бъдат изоставени пеницилиновите антибиотици?
До известна степен е натискът от фармацевтичната индустрия, неразбирането на лекарите и необръщане на внимание на казаното от експерти. Въпросът е икономически. Предпочитат се някои по-скъпи антибиотици в доболничната помощ и някои по-евтини в болничната. Познайте защо? Защото на едното място си го купуват пациентите, а на другото плащат болниците по пътеки. В болниците избираме евтини и за съжаление мощни антибиотици, които не вършат работа и селектират резистентност в щамовете, причинители на вътреболнични инфекции, а в доболничната помощ колегите изписват по-скъпи антибиотици за сметка на пациентите.
Има ли промяна откакто започнахте кампанията за правилна употреба на антибиотици?
Има. Случили са се много полезни неща. Фактически последните десет години, благодарение на усилията, които правим за правилна употреба на антибиотици, заехме средно място по количества антибиотици. Това според мен е много голям успех. За съжаление обаче това, което се наблюдава последните три години – свръхупотребата на трета генерация цефалоспорини в болниците и масова употреба на непеницилинови антибиотици в доболничната помощ за децата, веднага даде отражение. За първи път 2017 г. имаме повишаване на резистентността на някои индикативни микроорганизми в доболничната помощ.
Трябва ли да има законодателна намеса, която да прекрати тази тенденция?
Разбира се. 2016 г. експерти, заедно с колеги ветеринари сме предложили на Министерството на здравеопазването Национална програма за правилна употреба на антибиотици. Буди недоумение защо на тази програма не й се дава ход вече две години, след като имаме ангажимент към Европейския съюз поради решение на ЕК всички държави членки да имат такива програми и да изпълняват решенията на ЕК за правилна употреба на антибиотиците с цел борба с микробната резистентност. Много ми е интересно защо тези ангажименти на нашата страна се неглижират.
Възможно е да има други приоритети.
На който не са му приоритет антибиотиците, върви срещу тенденциите на ЕС и световната наука. Въпросът трябва да се повдига постоянно, защото поради резистентност много хора страдат от вътреболнични инфекции, а голяма част от тях се проявяват след изписването на пациента от болница, което води до нова хоспитализация. Това е едно от обясненията защо имаме 2 млн. рехоспитализации.
Хемокултура!!! на малко дете,много БГ мама сте чели!
Учудващо е защо ,при едно малко дете се назначава мощен широко спектарен антибиотик ,които сигурно ще даде резултат......,ако ли не се минава на друг и.т .н.... Не е ли по правилно, да се използва причинителят и антибиограмата да покаже кой антибитик е най-подходящ за да има адекватно лечение,дори и с по-нисък клас. Тук говорим за деца пред,които е живота....Да , хемокултутата,антибиоггаматс са скъпи консумативи,но като ,съпоставим цената на няколко антибиотика от нова генерация и вредата в/у детският организъм,кое е по-скъпо ? Има антибиотици,които са спрени за употреба за години поради своята резистентност,но въпраки това могат да се намерят в аптечната мрежа и взети без рецепта......Питам аз, за здравеопазване ли говорим,или за търговия ? Къде остана профилактиката, превенцията, рационалното хранене ,закаляването, неща ,които са съществени за укрепване и за правилното развитие на бъдещото поколение...Щр кажете ,че това са стари и отминали неща ...не неса,това са неща ,които подпомагат по-бързото възстановяване на органзма....
Храненето и закаляването са задача на майките, а не те да разсъждават "компетентно"върху лекарските назначения,