Съвременният имунен статус при т.н. имуноасоциирани заболявания /автоимунни,злокачествени,алергични и инфекциозни /дава възможност в някаква степен да се индивидуализира терапевтичния подход.Така се намалява риска да не се допуснат двете крайности в терапията: Срив в клетъчната имунна защита или обратно свръхактивация . Филогенетично при бозайниците и човека предназначението на имунната система е да осигурява надзора в организма за поддържане постоянството на клетъчните и молекулярни структури,което постоянство е генетично детерминирано.За това нашите научни търсения бяха в посока да се намерят възможности за прихващане на болестен процес при изследване на промени в имунната система и в частност в някои структури на Т-клетъчния имунитет.Установени са от нас следните възможности на клетъчната имунология за внедряване в персонализираната медицина както следва :
1.За първи път установихме един от механизмите за блокиране на противотуморния Т-клетъчен имунитет,свързан с инхибиращия ефект на карциноембрионалния антиген /СЕА/ върху /CD2/Е-рецептора на Т-лимфоцитите при карциномно болни експресиращи и отделящи в плазмата СЕА. Регистрираният от нас приоритет в Националното патентно ведомство от 1983 г., Авт.св.№ 41087/1983 г. През 1984 г. научният факт е потвърден от австралийски и италиански имунолози .
2.За първи път доказахме друг възможен механизъм за блокиране на противотуморния имунитет свързан с молекулата на карциноембрионалния антиген /СЕА/ .Тя се оказва ключова молекула в тумор-индуцираната имунопатогенетична каскада на хемокоагулация и има пряко или косвено отношение към развитието на тромбоемболизма при раково болните. През 2006 г. публикувахме на 2-та Конференция по имунотерапия на рака с международно участие /в БАН /“Концепция за участие на клетъчни и плазмени фактори за блокиране на Т-клетъчния противотуморен имунитет”.
3. Установихме за първи път възможност да се регистрира на клетъчно ниво значима разлика в норма и патология при изследване на СД2 рецептора Т-лимфоцитите с разработена от нас оригинална технология ,което публикувахме на международна научна конференция и регистрирахме„Явление на различна устойчивост на рецепторите на Т-лимфоцитите критерий за функцията на клетката в норма и атология” с рег. №60990/1983г .
4.За първи път установихме при пациенти с злокачествени заболявания явлението на моноцитно-тромбоцитни агрегати и връзката им с активността на болестния процес. Това явление е статистически значимо при онкоболни с различна локализация на болестния процес. Този научен факт публикувахме през 1985/1986 г.
5.По наша инициатива в средата на 80-те години проучвахме възможностите да се използват някои клетъчни имунологични методи в ранната диагностика на болестен процес в миокарда с разработена от нас тема „Сърце”във ВВМИ. Използвам случая да изкажа личната си ЧОВЕШКА признателност и почит към паметта на дълновидните професионалисти и ръководители на ВВМИ. Макар и отдавна вече да не са между живите те заслужават да се споменат имената им за да може и други да следват техния пример : Н-ка на ВВМИ Генерал м-р Васил Герганов ,Генерал майор проф.Димитър Шишманов кардилог Зам.Н-к на ВВМИ по лечебната част ръководител на тема Сърце „ Н-ка на ВВМИ .Те подкрепяха иноваторски идеи и инициативи. Разработката ни по тема "Сърце"завърши с Авт.св.за изобретение през 1986г „Клетъчни имунологични методи за ранна диагностика на болестен процес в миокарда „ През 1996г на Международно изложение за интелектуална собственост същата бе отличена със „-ЗЛАТЕН МЕДАЛ”. Чрез създадения от нас клетъчен имунологичен комплекс за ранна диагностика на болестен процес в миокарда направихме заявка още преди близо 30 години за приоритет в нов раздел на клиничната имунология, а именно „Клинична имунология на сърцето.” Шест години по-късно през 1991г тя бе призната в САЩ като самостоятелна медицинска специалност . Установените от нас клетъчни феномени и зависимости създадоха възможности за ранна диагностика на болестен процес в миокарда .Това е важно за ранната профилактика при високо рисковите професии:Летци,космонавти,подводничари,ръководители на скоростни влакове и т.н.,при които често зависи живота на много хора.От 90-те години на ХХ век космонавтите и летците на САЩ се изследват в една от най-големите болници в Хюстън с имунологични методи за ранна профилактика на скрит неманифестиран клинично болестен процес в миокарда. При проучване ролята на някои рецептори и в частност на СД2 рецептора/Е-рецептора на Т-лимфоцитите установихме,че могат да се използват за ранно установяване на болестен процес и при други патологии защото същият регистрира функционалната активност на Т-лимфоцитите и реагира при всяка структурна промяна в организма на молекулярно или клетъчно ниво.
6.В края на 70-те и началото на 80-те години на ХХвек изследвахме количествено Т и В-лимфоцитите за определяна референтните граници и нормите при здрави мъже .Така попаднахме на друг интересен феномен на зависимост на различна устойчивост на СД2 рецептора в норма и патология.Нашите разсъждения тръгнаха от познанието за динамичното равновесие на жизнено важите процеси в организма т.н. хомеостаза,която се контролира на клетъчно и молекулярно ниво от имунната система.Това биологично равновесие и постоянство е генетично детерминирано .Логично бе очакването ни Т-лифоцитите да реагират при промяна на функцията на клетката при възникване на болестен процес.Доказахме,че .СД2 рецептора реагира при промяна на хомеостазта респ.при инициране или при развитие на болестен процес. Установихме ,че този феномен работи успешно и се регистрира преди болестният процес да се изяви клинично. Като имахме предвид фосфолипидния строеж на клетъчната мембрана изследвахме какво се променя след обременяване на клетъчната стена респ.СД2 рецептора за Т-лимфоцитите с подходящо нейоногенно повърхностто активно вещество при определени стандартни условия..Имахме шанса да установим зависимост и статистическа значимост за различна устойчивост на СД-2 рецептора на Т-лимфоцитите в норма и патология.При тази постановка регистрирахме референтните граници при клинично здрави хора.Вече можехме да правим индивидуална преценка за степента на активност на болестния процес преди,по-време и след терапия.По този начин се създаде възможността да се информира предварително лекуващия лекар дали следва да преоцени терапията или да я продължи .Така стана възможно да се персонализира терапевтичния подход в съответствие с това има ли данни за усилване на болестния процес или има намаляване и подобряване на хомеостазата с дни и седмици преди да се получи информация с конвенционалните параклинични изследвания. Методът за изследване на различна устойчивост на СД-2 рецепторите бе проверен и потвърден в референтна лаборатория по клинична имунология при МА ръководена от проф.Михаил Огнянов и издадено Авт. Свидетелство за изобретение.Извършихме разширено проучване на установения от нас феномен и зависимост на клетъчно ниво върху десетки патологии :злокачествени, автоимунни,алергични, инфекциозни за отнасянията на Е-рецептора на Т-лимфоцитите /СД2/ в норма и патология. Резултатите са публикуване на Конгрес по имунология с международно участие през 1998 и е регистрирано откритие с приоритет от 1983г През 1986г резултатите от проучванията ни бяха обобщени и са съставна част от успешно защитена докторска дисертация по клинична имунология. За това без излишна скромност можем да заявим и предявим нашата претенция , че с проведените от нас преди близо 30 години клетъчни и рецепторни проучвания е регистриран принос в клиничнатна имунология и са създадени някои нови възможности за развитие на персонализираната медицина.
Когато едно откритие изпреварва времето си макар и след години или десетилетия му идва времето.Убедени сме ,че сега му е дошло времето за популяризиране ,усъвършенстване и широко внедряване на установените от нас рецепторни явления и закономерности на клетъчни модели.За развитието и внедряването на високоточни методи за персонализиране на медицината у нас очакваме адекватна държавна политика за развитието й .
П.с. За да бъдат аргументите ни по-убедителни за неизползаните все още възможности на клетъчната имунологията в персонализираната медицина е не по-малко важно с няколко думи да се представя като водещ автор на тези проучвания :
1.Посветил съм целия си професионален път от студент на имунологията и в частност на имунологията на туморите повече от 40 години:
2.Имам първата диплома у нас по специалността имунология след като реализирах по лична инициатива първия у нас индивидуален план за специализация по клинична имунология за периода 1974-1977г.
3.Имам успешни две хабилитации /Ст.Н.С.ІІ ст по имунология и Доцент по имунология алергология и имунотерапия..Създател съм на първата лаборатория по клинична имунология във ВВМА/1981г
4.Доказвахме близо 10 години необходимостта от самостоятелна структура по имунология.Така стана възможно през 1989г да се разкрие във ВМА първият у нас Център по клинична имунология с ранг на катедра с 4-ри лаборатории по клинична имунология .
Нищо не е случайно,рано или по-късно всеки положен труд се възнаграждава.
Доц. д-р В.Манев, Ръководител на програмен консултативен съвет и председател на здравна фондация ”Контрол на придобитите имунни дефицити свързани с промени в околната среда „
/ Докладът е изнесен на ІІІ-та Национална конференция по персонализирана медицина проведен в гр.София на 25.11.2016г организирана от Българската асоциация по персонализиран медицина./БАПМЕД/
