!
Неделя, 08 Септември 2024
22
юни
 

Жегата е смъртоносна за хора в напреднала възраст, с остри или хронични заболявания

Петък, 22 Юни 2018 | 10:37:03


Около 30% от населението на света живеят в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури поне през 20 дни от годината, съобщават от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Рискът от свързани с жегата болести или с

Около 30% от населението на света живеят в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури поне през 20 дни от годината, съобщават от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Рискът от свързани с жегата болести или смърт ще обхване около 74% от световното население, ако няма намаляване на парниковите емисии.

По данни на НЦОЗА най-опасна е първата гореща вълна за лятото. При нея се наблюдава т. нар. „ефект на жътвата“ – обикновено загиват хора в напреднала възраст с остри или хронични заболявания. Често тя е неочаквана и срещу жегата не са предприети мерки, облеклото не е приспособено, организмът не е адаптиран. Повечето смъртни случаи са в големите градове, тъй като плътното многоетажно застрояване и оскъдната растителност способстват за установяването на особено висока температура (т. нар. „топъл остров”). Застрашени са живеещите на последни етажи, в жилища с лоша изолация, работещите интензивен физически труд на открито или в помещения без климатици.

Най-лошият ефект от горещата вълна е топлинният удар, който може да увреди мозъка и други жизненоважни органи и да доведе до летален изход. Получава се в резултат на излагане на високи температури и дехидратация на организма. Симптомите са гадене, повръщане, припадане, обърканост, дезориентация, загуба на съзнание и кома. Температурата на тялото надхвърля 40°C. Най-показателният първи признак на топлинния удар е изтощението, появата на крампи, припадък, главоболие, чувствителност към светлината, замаяност, гадене и повръщане, зачервяване на кожата, учестен пулс и дишане. Показателна е също липсата на потене.

Изследвания за България за периода 1960-2000 г. сочат, че по-голяма част от горещите нахлувания се наблюдават след 1985 г. Най-рискови са областите Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол, Стара Загора, Плевен, Русе, Велико Търново. Феноменът горещи вълни, характерен за Южна България, вече може да бъде наблюдаван и в останалите райони, макар и по-рядко. За гореща вълна на нашите ширини се говори, когато в продължение на повече от три последователни дни температурата на въздуха е над 30ºС.

София не е в списъка с най-рисковите градове, но през последните 20 години средно на година е имало по 2,3 случая с горещи вълни, продължаващи по 9 дни. През екстремно горещото лято на 2012 г. е имало 5 горещи вълни с обща продължителност 65 дни. Лятото на 2017 г. също беше необичайно горещо в Южна Европа, включително и у нас. Горещи вълни като „Луцифер“ миналия август вече са четири пъти по-вероятни, отколкото са били преди век.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
WmPr


Всичко за коронавируса
Още новини
Нови случаи на западнонилска треска у нас
07.09.2024 09:52:48

Нови случаи на западнонилска треска у нас

Нови три случая на западнонилска треска у нас. Така от началото на годината случаите са общо шест ...

Можем ли да получим е-направление за специалист дистанционно?
06.09.2024 11:10:00

Можем ли да получим е-направление за специалист дистанционно?

Може ли личният Ви лекар да Ви издаде дистанционно електронно направление за преглед при специали ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...