Електронния търг на Министерство на здравеопазването за доставка на лекарства за болниците очаквано отново е спрян от решение на Комисия за защита на конкуренцията.
От ведомството обжалваха, но се очаква Върховният административен съд (ВАС) отново да уважи решението на КЗК, както е правил в предишни години.
Търгът бе обжалван от две фирми – Топ хоспиталс сървис и Булфарма. Според техните мотиви електронния търг е дискриминационен и създава условия за монопол.
Причината за това е текста: „За всяка номенклатура, от Техническата спецификация, за изпълнители по рамковото споразумение ще се определя участникът предложил най-ниска цена и всички други участници, предложили цена, която е до 10 % по-висока от най-ниската предложена цена.“
Така формулирано, действително се поставят в по-изгодно положение големите търговци на едро, докато по-малките в случая нямат шанс да се конкурират с тях.
Освен това те посочват, че срокът за доставка на лекарствените продукти, който е 7 дни, е необосновано кратък.
Друга причина за възражението е, че „Цената по договора, сключен въз основа на рамковото споразумение е фиксирана, не подлежи на промяна за срока на действие на договора, освен в случаите на 116 от ЗОП.“. С оглед нарастващите разходи и цени на лекарствените продукти, без предвиден механизъм за индексиране на цените, договорът няма да може да бъде изпълняван и за отделните лечебни заведения ще възникне опасност от невъзможност да лекуват своите пациенти, е записано още в мотивите.
След тези мотиви от КЗК налагат като временна мярка спиране на процедурата. От Комисията се аргументират, че отстраняването на предполагаеми пороци в обжалвания административен акт, макар и с известно забавяне, би нанесло много по-малки вреди, както на възложителя, така и на заинтересованите участници, включително и на обществения интерес, отколкото допускането на провеждането на една евентуално незаконосъобразна процедура.
Логично идва и въпросът – нужен ли е изобщо този търг? Години наред той така и не може да заработи, основно с мотиви, че създава монополно положение за големите дистрибутори на лекарства. Освен това пазарът на лекарства е коренно различен от този на всички други стоки у нас, тъй като медикаментите са с регулирани цени, вписани в Позитивния лекарствен списък. Вариациите в цените на едни и същи лекарства биха могли да бъдат контролирани от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.
Освен това тази година парламентът прие и нова формула, по която ще се плаща на болниците за онкопрепаратите, а те са основната част от е-търга, който е за близо 2,5 млрд. лв. Така, с или без е-търг, цените на лекарствата за онкологични заболявания са вече ограничени. Въпросната нова формула влиза в сила именно когато е-търгът не е заработил.
Проблем пред електронния търг е и това, че има продукти, които се внасят от един дистрибутор. Тогава самата идея на търга се обезсмисля, след като търговецът може да оферира каквато цена реши, при условие, че в случая той е монополист. Според запознати има дистрибутори, които в крайната цена начисляват дори транспортни разходи, които най-вероятно вече са калкулирани веднъж при договорката на търговеца на едро с фармацевтичната компания.
И след като вече толкова години самият търг така и не стартира, остават съмнения дали това не е някакъв лобистки интерес да бъде прокаран въпреки всичко, така както от години се опитват да наложат идеята, че частните болници трябва да правят обществени поръчки.
В крайна сметка въпросният електронен търг или трябва да се прецизира из основи, за да се гарантира законовото му провеждане или по-добре да бъде заменен с някакъв друг инструмент, който да отговаря на обществения интерес. В противен случай, както става вече няколко години, той ще остане само като красиви думи, но реално – неизпълним.
