Експерти: Промените в Закона за кръвта са належащи, но предложените са козметични

„Промените в закона са изключително козметични и за нас като организация са направо абсурдни на база реално съществуващите проблеми и това, което се предлага, няма да доведе до тяхното решаване. И макар в закона да го има, на практика в законопроекта липсва оценка на въздействие. Няма и анализ, и разчет защо искат една или друга промяна“. Това каза Стефка Попова-Лазарова, председател на Българска организация за доброволно кръводаряване (БОДК), в подкаста на БНР „В центъра на системата“.

Припомняме, че промените на закона се предлага тонизираща и подкрепяща храна в размер на 15 лв., възстановяване на непосредствени разходи на кръводарителя с доказване с фактури и бележки - до 35 лв., ваучер в размер на сума около 42 лв., или 50 на сто от дневното трудово възнаграждение, разходи на лечебното заведение - 15 лв., (по вземане на кръвта и промоция на кръводаряването), два дни допълнителен платен годишен отпуск за кръводарителя, кръводаряване при спешност - по от 120 или до 180 лв. за кръводарител.

„Много скептично съм настроена към предлаганите промени. Ние още през 2018 г. внесохме наши предложения за изменения и допълнения в три закона - Закона за кръвта, за здравето и Закона за лечебните заведения - всичко това е входирано, но до ден днешен няма резултат. Сега обаче, нашето разочарование е, че въобще не виждаме тези текстове, които предложихме. Те са от изключително съществено значение, като се започне от терминологичното единство, което трябва да се постигне във всички закони, касаещи този акт и се премине през административно-наказателни разпоредби“, каза Алисе Муртезова – административен директор на Лечебни заведения „Медика" - Русе.

Тя подчерта, че още тогава са предложили нов член в Закона за здравето, според който човек, който с цел лична облага склонява и организира едно или повече лица за възмездно даване на кръв, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 2000 лв. до 5000 лв.

"Големият проблем пред лечебните заведения са спешните случаи на пациенти с нужда от кръв. Трансфузионните центрове не винаги могат да реагират и когато ни дадат по спешност кръв, искат тези количества да бъдат заменени. И ние сме между "чука и наковалнята" - да искаме от близките кръв, а ако такъв пациент няма близки в България, как да им обясним, че те в рамките на няколко дни трябва да възстановят тази кръв и тогава ни питат - продава ли някой тази кръв?“, допълни още Муртезова.

„Аз няма да бъда толкова остра в критиката си е ще кажа, че всяка една крачка в позитивна посока, ще я толерираме, стига тя наистина да може да постигне целите. Въпреки, че като прочетем това, което виждаме в законопроекта и познавайки добре основните проблеми в сферата, смея да кажа, че нищо няма да се промени. Освен да се даде допълнително финансиране на определени сектори, но без да се постигне главната цел - стопиране на незаконното продаване на кръв“, заяви Мария Петрова - адвокат по медицинско право.

Тя е категорична, че кръводаряването трябва да остане доброволно, не трябва да бъде платено. "Това е високохуманен акт и в момента, в който направим възмезден един такъв акт - ние отваряме кутията на Пандора. У нас не можем да приложим опита на германците с професионалните кръводарители. Защото имаме проблем с проследяване на здравния статус на тези лица. Ако направим платена кръвта, поради високото й търсене цената й ще нараства, ще трябва тогава да направим платени и органите, и яйцеклетките и друг биологичен материал също. България не е дорасла на този етап да контролира това...рязко ще отворим капака на Пандора“, каза адв. Петрова.

По думите й трябва да се създаде единна нормативна уредба, която практически да реши този проблем. „А една част от проблемите са и чисто практически, като това да има условия за правилно съхраняване на такъв деликатен продукт като кръвта. Така че, настоящият законопроект е една много малка крачка, толкова малка, че мога да я нарека нищожна и негодна за постигане на целите на закона“, допълни още адвокатът.

„Проблемът с недостига на кръв и кръвни продукти е сложен и голям и на европейско ниво. Поради тази причина Европа търси решение как да бъде решен този въпрос във всички държави. Предстои обявяването на нови текстове от вече действащата директива за кръв и кръвни продукти в Европа. Най-вероятно тези текстове ще бъдат доста различни от това, което знаем като утвърдени похвати и мерки в Европа. Все още не знаем каква ще е насоката. Дали предлаганите промени у нас са съобразени с предстоящите, също не зная. Като генерален секретар на европейското партньорство по здравеопазване нямам още информация. В правилна посока се мисли да се регламентира заплащането, защото в България тези лоши практики, които съществуват от години, трябва да бъдат преустановени, независимо по кой начин“, каза д-р Станимир Хасърджиев, генерален директор на Националната пациентска организация.

„Липсата на регламент води до тези проблеми. Явно „глупавите европейци“ са разбрали как да решат проблема с недостига на кръв. В четири европейски държави - Германия, Австрия, Чехия и Унгария кръводаряването не е безвъзмездно, то е добре заплатено, там има редовни кръводарители, които са изследвани и проследявани, и мотивирани. Да, заплащането не е единственият мотив, но при положение, че виждаме, че има недостиг на кръв, че има пациенти, за които това е животоспасяващо, да продължаваме да твърдим, че е много хубаво да е безвъзмездно, но очевидно не е ефективно“, допълни д-р Хасърджиев.

Той беше категоричен, че стимулите, които се предлагат в закона, независимо колко са - не са водещия проблем и не са в основата на проблема, за да го разрешат. „Като се има предвид и остарялата терминология в Закона за кръвта, липсата му на връзка със Стандарта по трансфузионна хематология, няма да постигнем основната цел - безпрепятствен достъп до кръв за нуждаещи се пациенти и болници“, каза д-р Хасърджиев.

„Ако се върви към платено даване на кръв, от думата кръводаряване трябва да се махне „даряване“. За мен по-скоро трябва да се върви към мащабна промоция на кръводаряването, да не се разчита на структурите на БЧК само, които работят много в тази посока. За мен най-важният проблем е с липсата на кадри и в центровете на място, и като мобилни екипи, които да участват в акции по кръводаряване“, каза Алисе Муртезова.

„Против сме да бъде платено кръводаряването - това противоречи на всяка световна практика. Най-безопасното кръводаряване е именно безвъзмездното. Това гарантира, че самият кръводарител няма друг интерес - получавайки заплащане, той може да скрие, че има някакво заболяване или противопоказания. Кръвният център изследва само за СПИН, хепатит и сифилис. Всичко останало остава вътре в кръвта - дали този човек е пил медикаменти или е приемал наркотици, тоест ние трябва да разчитаме на добрата воля на кръводарителя, за да имаме безопасна кръв за пациентите. Ако се легализира заплащането, лошите практики ще станат повече“, категорична е Стефка Попова от БОДК.