Най-новите тенденции в лечението на рака на гърдата и необходимостта от създаване и прилагане на национални стандарти за поведение при това заболяване бяха представени днес на пресконференция на Фондация „Експерти срещу рака“.
Събитието бе по повод предстоящата I-ва Национална конференция на хирурзите на гърда, по време на която ще бъде учреден за първи път у нас Национален експертен съвет на хирурзите на гърда, включващ специалисти по обща, пластична и гръдна хирургия и гинеколози от цялата страна.
Д-р Красимир Шопов, управител на Фондация „Експерти срещу рака“ и специалист по онкопластична и реконструктивна хирургия на гърда в Клиниката по хирургически болести към УМБАЛ „Александровска“, разясни каква е реалната ситуация в България и с какви трудности се сблъскват лекари и пациентите. Според експерта в момента у нас често се оперира в болници и от хирурзи, които нямат достатъчно опит, без кор биопсия, а поради липса на оборудване и без сентинелна биопсия. Същевременно се отчитат фиктивни предоперативни решения на онкологични комисии, без да е стадирано заболяването и без да е изготвен индивидуален план за последователност на лечението, твърди специалистът. За съжаление често на пациента не се предлага възможността за едномоментна (в една операция се премахва туморът или цялата засегната област и се възстановява гърдата) или отложена реконструкция на гърдата, посочи още той. Проблем по думите му е и разпръснатостта на отделните специалисти в различни лечебни заведения и липса на изградена обвързаност между тях. Не на последно място липсват и критерии за оборудване на отделения и клиники за Онкопластична и реконструктивна хирургия на гърда.
Според д-р Шопов в България има необходимост от създаването на т.нар. Breast Units – центрове, в които мултидисциплинарен екип ще работи с всеки пациент, ще се изготвя стратегия за последователността и начина на лечението, както и ще могат да се обучават млади специалисти. “Breast Unit e мястото, където се диагностицира и лекува рак на гърдата. То трябва да предоставя всички необходими услуги – от генетиката и превенцията, през лечението на първичния тумор, до грижите за напреднало заболяване, поддържащи и палиативни грижи и психосоциална подкрепа. Затова от съществено значение е мултидисциплинарният екип, включващ хирург, рентгенолог, патолог, генетик, медицински онколог, лъчетерапевт, физиотерапевт, психолог и специалист по нуклеарна медицина“, каза той и допълни: „Операцията е част от лечението, което продължава между 8 месеца и 1 година и през цялото време пациентът трябва да е спокоен, че е взел най-правилното решение“.
Д-р Вълкан Иванов, специалист по обща и реконструктивна хирургия на гърда в Аджибадем Сити Клиник МЦ Варна, сподели опита си след 6-годишен престой във Великобритания и натрупания значителен опит в областта. „Онкопластичната хирургия комбинира отстраняването на млечната жлеза и същевременно запазването на формата и функцията на гърдата. Където не е възможно това, може да се предложи на пациентката моментна реконструкция. Недопустимо е пациентът да заспи на операционната маса и да не знае дали ще се събуди с гърда или не. Важно е да възстановим доверието между лекар и пациент и всички опции за лечение да се дискутират предварително. Във Великобритания винаги се взема предвид желанието на пациента и ако той не желае да се подложи на дадено лечение, му се предлагат други варианти“, сподели д-р Иванов.
Блага Димитрова, пациент, преминала през най-модерното лечение при тази диагноза, включително и двустранна реконструкция на гърда, сподели своята история. „На 25-годишна възраст ми поставиха диагноза „рак на млечната жлеза“. При самопреглед установих, че имам бучка на гърдата и посетих лекар, който категорично заяви, че трябва да направя операция, без преди това да ми предложи други изследвания. Потърсих второ мнение и отговорът беше същият, изпратиха ме при трети хирург, който потвърди, но никой не ми обясни през какво ще мина, лутах се между специалистите и клиниките, докато взема най-правилното за мен лечение. Един от проблемите, с който се сблъсках, е че лекарите, които посещавам, са разпръснати в различни болници, а това създава доста пречки. В много от случаите лекарите не предразполагат пациентите и това затруднява лечението“, разказа тя.
По данни на Световната здравна организация през 2020 г. около 2,3 млн. жени са диагностицирани с рак на гърдата, а 685 000 са загубили битката с болестта. В България всяка година диагнозата се поставя на около 4000 жени, а близо 1200 губят живота си. Ракът на млечната жлеза е водеща причина за смъртност за жените на възраст между 40 и 55 години. Заболяването в ранен стадий обикновено няма симптоми и това го прави толкова коварно.
