Проблемът с ранната диагностика и превенцията на най-разпространените белодробни и алергични заболявания у нас е силно подценен, което дава отражение и в по-бързо прогресиране на заболяванията и по-ранна инвалидизация с тежки последици за самия пациент, семейството му и обществото. За това алармирах по време на дискусия в парламентарната комисия по здравеопазването днес специалисти пулмолози, алерголози и представители на пациентски организации.
По думите на председателя на Българското дружество по белодробни болести проф. Владимир Ходжев
хроничната обструктивна белодробна болест - ХОББ вече става третата причина за смърт
в света, изпреварвайки онкологичните заболявания, диабета и болестта на Алцхаймер, но тя все още остава нерезпознаваема като опасност за обществото, не само от медицински и социален характер, но и като икономическо бреме.
Повече от притеснително е, че над 50% от хората с астма остават недиагностицирани, същото се отнася за 75% от пациентите с ХОББ, категорични бяха експертите. Не трябва да бъде подценяван и факта, че в 70% от случаите пациентите с астма и определена терапия на заболяването сами спират приема на назначените лекарства и по този начин компрометират сами лечението си.
„Разработването на регистри на пациентите с белодробни заболявяния е повече от необходимо
и е редно да има обединени усилия в тази посока“, котегоричен бе доц. Ходжев. Неговото менние сподели и доц. Мария Стаевска, председател на Българското алертгологично дружество. От думите на доц. Ходжев стана ясно, че към момента у нас има регистър единствено на пациентите с туберкулоза. Специалистът бе категоричен, че ако бъдат създадени регистри по нозологични единици, контролът и проследяването ще бъдат много по-адекватни. В същото време данните ще бъдат много полезни при разработването на национални политики за превенция и пргнодзиране на разходите в дългосрочен план.
В момента у нас намират приложение всички съвременни терапии за лечение на белодробните болести, в това число и за рака на белия дроб, все още остава висящ обаче въпросът за включването на домашната кислородотерапия с кислородни концентратори като част от лечението, реимбурсирано от Здравната каса.
Същото се отнася и за финансирането на дихателната рехабилитация, както и за палиативните грижи при пациенти в терминален стадий на белодробен рак.
„Спирометрията трябва да бъде призната като високоспециализирана дейност от Здравната каса и включена като важно изследване, подпхомагащо диагностиката и контрола на заболяването“, котегоричен бе доц. Ходжев. По думите му, темата се обсъжда от години, но е важно
решението на този въпрос да бъде обсъждано в контекста на икономическата целесъобразност,
защото добре проследяваните и лекувани пациенти по-рядко биват хоспитализирани, а това води до икономия на финансов ресурс.
По време на дискусията Диана Хаджиангелова, председател на Асоциация на българите боледуващи от астма, алергия и ХОББ представи международния проект „Sport Prevent“, в който участва заедно с други пациентски и неправителствени органвизации. В рамките на преокта ще бъдат разработени 4 наръчника за физическа активност при пациенти с различни хронични заболявания,ще бъде разработен и уеб портал с образователни, научни и обучителни материали аз физически упражнения. Предвиждат се и обучения за лекари и здравни специалисти по специфични пробеми на физическата активност при хора от разилчни възрастови групи с едно или няколко заболявания.
