Бременните жени не трябва да бъдат ваксинирани, а жените, които планират бременност, не трябва да бъдат ваксинирани поне 6 месеца преди настъпването на бременността. Това се казва в препоръките на Експертния съвет по медицинската специалност „Акушерство и гинекология“ относно ваксиниране срещу COVID-19.
Препоръките за прилагането на ваксините срещу COVID-19 сред рисковите групи от населението са изготвени от експертните съвети на МЗ в отговор на постъпилите от страна на Сдружението на общопрактикуващите лекари въпроси, свързани с предстоящото им участие във ваксинационната кампания. Министерството се ангажира и да уведомява съсловните организации при всяка актуализация в кратките характеристики на ваксините.
Според експертния съвет по „Клинична имунология“, всеки случай на автоимунно, онкологично, имунодефицитно състояние, трябва да се преценява индивидуално за всеки пациент от ОПЛ или специалист, съобразно горепосочените препоръки. Противопоказания за поставяне на ваксини има за лицата, при които е налично текущо или скорошно проведено (до 30 дни) имуносупресивно лечение (химиотерапия, лъчетерапия или друг вид имуносупресивна терапия) при лица с автоимунни и онкологични заболявания, което потиска имунната реактивност. Ваксините при автоимунни заболявания трябва да се прилагат преди планираната имуносупресия, по специално при терапия с намаляване на В-клетките. Не се препоръчва имунизация при наличие на текуща остра тежка инфекция, вкл. COVID-19, и тежко остро фебрилно състояние при всички описани групи, които могат да се усложнят вследствие на пренастройката на имунната система след ваксиниране.
Не се препоръчва ваксина и при пациенти с вроден (първичен) или вторичен имунен дефицит (напр. с HIV/AIDS, напреднал диабет или друго прогресиращо автоимунно заболяване дори и без имуносупресивна терапия), при които е доказано намаление на имунната реактивност. "Считаме това за ограничение при прилагане на ваксините, за които в продуктовата им характеристика е уточнено, че „продължителността на осигурената от ваксината защита е неизвестна, тъй като тя се установява във все още продължаващи клинични изпитвания“, пишат експертите.
От Експертния съвет по медицинската специалност „Клинична алергология“ заявяват, че алергичните заболявания по принцип не са противопоказание за извършване на имунизация със съществуващите и одобрени от Европейската агенция по лекарствата ваксини на Pfizer/BIontech, Moderna и AstraZeneca, тъй като са проведени и на хора, страдащи от различни клинични форми на алергична сензибилизация.
„По време на клиничните проучвания и на трите одобрени засега ваксини са наблюдавани няколко алергични реакции под формата на кожни обриви, лек задух и оток на устни, клепачи и дори на ларинкса. Те са били бързопреходни и не са застрашили по никакъв начин живота на имунизираните. На фона на над 40 000 имунизирани и наблюдавани хора, такъв минимален процент и леки по тежест реакции са нещо напълно нормално при всяка една имунизация с друга ваксина“, казват алерголозите.
„Преди поставянето на ваксината всеки, който е имал в миналото някаква форма на алергична реакция - дихателна, кожна, гастроентестинална или друга, трябва да се консултира със своя лекар, за да се вземе информирано решение за целта. В случай че има колебание от страна на лекаря или пациента, ваксинацията може да се проведе под т.н. „анти-алергичен чадър“, т.е. 3-4 дни преди имунизацията, в деня на имунизацията и 3-4 дни след нея да се приема по 1-2 таблетки антихистаминов препарат. Болните, страдащи от бронхиална астма или ХОББ, които в момента са на инхалативна кортикостероидна терапия трябва да продължат по предписаната им схема своето лечение и могат да бъдат имунизирани“, казват още от експертния съвет по Алергология.
От Експертния съвет по „Кардиология“ пък препоръчват приоритетно ваксиниране на пациентите с напреднали и високорискови сърдечно-съдови заболявания - пациенти със сърдечна недостатъчност, пациенти с ИБС- триклонова болест или стеноза на ствол, както и тези със стенокардия, пациенти с пулмонална хипертония, пациенти със скорошна, непланова хоспитализация по повод на сърдечно-съдово заболяване, пациенти с напреднала периферно-съдова болест, пациенти с вродени сърдечни заболявания в зряла възраст и пациенти с повече от два, неконтролирани рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания (артериална хипертония, захарен диабет, затлъстяване).
От експертния съвет по "Трансфузионна хематология" заявяват, че информацията за датата на ваксиниране и вида на приложената ваксина има пряко отношение към подбора на дарителите на кръв и кръвни съставки и сроковете за отлагане от даряване. При липса на такава възможност се прилага максималния срок за отлагане след ваксиниране – 28 дни.
От експертния съвет по "Трасплантология" препоръчват ваксинирането срещу COVID-19 да се осъществява по възможност един месец преди извършването на трансплантация, а при възникване на донорска ситуация не е необходимо да бъде отлагана трансплантацията от трупен донор с цел ваксинация. При пациенти след извършена трансплантация се препоръчва ваксинация поне 1 месец след трансплантацията, а при бъбречно трансплантираните - 3 месеца след самата операция. Всички вече трансплантирани пациенти подлежат на имунизация срещу COVID-19 със статут на високорискови пациенти. Тъй като се счита, че ефективността на ваксината би била по-ниска (поради провежданата имуносупресивна терапия) при тези пациенти, силно се препоръчва да продължи активно спазването на противоепидемичните мерки, както и по възможност да бъдат ваксинирани хората, делящи едно домакинство с трансплантирания пациент. Хората в най-близък контакт с трансплантиран пациент също следва да бъдат ваксинирани.
Според препоръките на експертния съвет по "Ревматология" най-добре е ваксинацията да се извърши, когато заболяването е в ремисия или с ниска болестна активност. При животозастрашаващо заболяване ваксинацията срещу COVID-19 трябва да се осъществи възможно най-скоро.
Пациентите с белодробни заболявания са показани за ваксинация срещу COVID-19 с наличните до момента ваксини без ограничения.
А според експертния съвет по "Гастроентерология" приоритетно подлежат на ваксиниране лицата, подложени на имуносупресивно лечение, а именно болни с автоимунни гастроинтестинални заболявания (Улцерозен колит, Болест на Крон), автоимунни чернодробни заболявания (Автоимунен хепатит), както и пациентите с чернодробна трансплантация, поради повишен риск от инфектиране със SARS-CoV-2. Наличието на коморбидност като диабет, хронични белодробни нарушения, затлъстяване, както и възраст над 75 години повишава нивото на приоритизиране. Рискът за субоптимален отговор към ваксините е пренебрежимо нисък. Същото се отнася и за болните с неопластични заболявания на гастроинтестиналния тракт и черния дроб. Ваксинирането на лица в остра фаза на възпалително гастроинтестинално и чернодробно заболяване, протичащо с висок фебрилитет и увредено тежко общо състояние, се отлага до подобряване или овладяване на симптоматиката.
„Ваксинирането на болни с остра чернодробна недостатъчност или с декомпенсирана чернодробна цироза, при които е налице изразена тромбоцитопения, нарушена коагулация и интензивен иктер, е с повишен риск от масивни хеморагии в резултат на мускулното приложение на ваксините. Ваксинирането на болни в последен стадий на неопластичен процес на гастроинтестиналния тракт и черния дроб, с очаквана преживяемост под 6 месеца, не е препоръчително при остър недостиг на ваксини в страната“, казват експертите.
Според тях наличието на антивирусно лечение с нуклеозидни/ нуклеотидни аналози или с директно действащи антивирусни средства при лица с хроничен вирусен хепатит В или С не е противопоказание за ваксиниране. Не е препоръчително обаче ваксинирането на пациенти с хроничен вирусен хепатит В и D по време на лечение с интерфрон алфа, поради изразените странични ефекти от тази терапия (фебрилитет, умора, левкопения, промбоцитопения, анемия, повишени чернодробни ензими).
Задължително трябва да се ваксинират хората с хронични заболявания като захарен диабет, метаболитен синдром, изразено затлъстяване или отслабена имунна система, тъй като при тях без ваксинация рискът от по-тежко и с по-голяма смъртност протичане на инфекция с COVID-19 е много висок, смятат от експертния съвет по "Ендокринология и болести на обмяната".
Пълните текстове на препоръките:
