Д-р Стоян Генадиев: Интересът ми към съдовата хирургия е генетично заложен

Д-р Стоян Генадиев завършва Медицински университет София през 2007 г. Специалност „Съдова хирургия“ придобива през 2014 г. През 2015 г. успешно защитава докторантура на тема “Избор на метод за лечение на пациенти с варикозна болест”. Има над 50 научни публикации и съобщения в наши и чужди научни списания.

От 2007 г. до 2015 г. работи в Клиниката по съдова хирургия и ангиология към УМБАЛ "Св. Екатерина" в София. През 2009 г. става асистент в Катедрата по сърдечно-съдова хирургия към Медицински университет - София. От 2015 г. до 2019 г. работи като съдов хирург в МБАЛ "Уни Хоспитал" - Панагюрище. От 2019 г. практикува в Отделение по съдова хирургия към УМБАЛ "Канев" - Русе, като през декември 2022 г. печели конкурс и е назначен за началник на отделението.

Д-р Генадиев, как избрахте да се посветите на съдовата хирургия?

Голяма част от решенията в живота на всеки човек, включително и изборът на поприще, според мен идват като резултат от една сложна комбинация от силно желание, знания и много труд. Интересът към медицината и по-специално към съдовата хирургия при мен се появи естествено, може да се каже, че той ми е генетично заложен, тъй като моите родители са лекари. Моят баща д-р Георги Георгиев повече от 30 години е ръководил отделението по съдова хирургия в русенската областна болница.

Има още един много важен фактор, който се оказа един вид катализатор на моя избор – това бе едно благоприятно обстоятелство, което се появи още в студентските ми години и по-късно предопредели моя избор. По време на следването ми в Медицински университет - София започнаха годините на бурно развитие на частното здравеопазване у нас, разкриваха се нови големи болнични структури, особено в столицата. Тъй като условията в новите лечебни заведения като материална база, финансови параметри и организация бяха далеч по-добри от тези в държавните, много от наложилите се специалисти заедно със своите екипи взеха решение да променят работните си места. Това доведе до „обезкървяване“ на част от държавните структури, както се случи и с Клиниката по съдова хирургия на УМБАЛ „Св. Екатерина“ - София.

По тези причини още в предпоследната година на висшето си образование реших да започна работа като доброволец под ръководството на проф. Тодор Захариев, на когото съм изключително благодарен за помощта, подкрепата и знанията, които ми е дал през годините.

Професионалният Ви път преминава през много и различни клиники – УМБАЛ „Св. Екатерина“ - София, УМБАЛ „Александровска“ - София, УМБАЛ „Уни Хоспитал“ - Панагюрище, както и в болници извън България. С какво Ви обогати досегът със случаи от различни направления на съдовата хирургия?

Знаете ли, през последната година все по-често се замислям над това, че съдовата хирургия е една необятна специалност, която има допирни точки с всички други отделения в една многопрофилна болница. Все пак, нека припомним, че кръвоносни съдове има навсякъде в човешкото тяло. С развитието на технологиите и медицинските изделия особено при интервенционалните – безкръвните процедури, стана възможна интердисциплинарната колаборация с колегите от другите отделения. Именно работата ми в такива големи многопрофилни болнични структури ми даде шанс не само да видя докъде се простират възможностите на съдовия хирург, но и да проследя резултатите от работата ни.

След този придобит опит и няколко квалификации в чужбина какви са амбициите Ви за развитието на Отделението по съдова хирургия в УМБАЛ „Канев“- Русе?

Това, над което ще работя усилено, е въвеждането и рутинното прилагане в практиката на модерни, безкръвни и безболезнени методи за лечение на пациенти със съдови заболявания. Основната цел на Отделението по съдова хирургия в УМБАЛ „Канев“ е да предоставяме медицинска помощ на европейско и световно ниво, като по този начин да затвърдим мястото си на водещ съдово-хирургичен център в България.

Как избрахте темата за дисертацията си – подходи за лечение на пациенти с варикозна болест?

Любопитен факт е, че още преди 15 години при първоначалното обсъждане на възможните варианти за тема с научния ми ръководител проф. Захариев, решихме да започна разработка на нов метод за лечение на пациенти с критична исхемия на долните крайници, дължаща се на запушване на хранещите артерии – дистална венозна артериализация. Тъй като това е подход показан само за пациенти, при които са изчерпани всички други методи за лечение, в рамките на 2 години успяхме да третираме едва 5 болни. Това беше причината да преосмислим темата на докторантурата. От една страна заради моя интерес към венозната патология. От друга страна се оказа, че има значителен брой пациенти и това е предпоставка за получаването на достатъчен обем данни, на базата на които могат да се правят анализи и да се извлекат достоверни и научно обосновани изводи. Така взехме решение да променим темата и аз се насочих към варикозната болест в цялата й многоликост и значимост.

Имате впечатления от пациенти в различна възраст и с разнородна патология. Търси ли според Вас българският пациент навреме консултация със съдов хирург и ангиолог в сравнение с нуждаещите се пациенти в развитите страни на Европа?

Факт е, че не са много пациентите, които търсят навреме лекарска помощ в България. Моето мнение е, че всеки пациент е преди всичко човек, които е уникален, носи в себе си своите страхове, проблеми и има изградено собствено мнение кога трябва да започне лечение. В този ред на мисли искам да отбележа, че една част от болните се обръщат към лекар в началните стадии на заболяванията, докато други го правят в напредналите етапи, когато възможностите за лечение са ограничени, а резултатите – незадоволителни.

Най-голямо впечатление ми правят хората от поколението, което е в пенсионна възраст. На моя въпрос „Защо идвате толкова късно?“, те обикновено отговарят „Защото досега чаках да ми мине“ или „За да не притеснявам децата“. С цялото ми уважение към тези хора заради тяхното себеотрицание и жертвоготовност, бих си позволил да отправя молба към тях и техните близки да не подценяват здравословното си състояние и да не се двоумят да потърсят веднага лекарска помощ, когато не се чувстват добре. Та нали цял живот са се грижили за нас, работили са, строили са, изграждали са страната ни, сега ние сме тези, които трябва да им се отблагодарим, всеки както може.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Свободното си време предпочитам да прекарвам със семейството си. За съжаление, това не се случва толкова често, колкото ни се иска, заради факта, че моята съпруга също е лекар. Натовареността при нас е голяма – имаме дежурства, разположения, рядко на празници сме свободни и двамата. Точно заради това, когато имаме възможност, се стремим да прекарваме пълноценно времето си с нашия 5-годишен син.

Кои са ценностите, на които държите най-много в личен и професионален план?

Честност, солидарност, жертвоготовност. Да поставиш близкия, приятеля, пациента или колегата си пред своите собствени интереси и желания. За съжаление, в последно време срещам все по-малко хора, които притежават тези добродетели.

Удовлетворен ли сте от работата си в УМБАЛ „Канев“, какво бихте искал да пожелаете на колегите си, с които сте заедно?

Аз съм изключително щастлив, че в моя град Русе попаднах на колектив от стойностни, работливи и знаещи хора. Визирам както лекарите, така и сестрите и санитарите от Отделението по съдова хирургия“ в УМБАЛ „Канев“. Много рядко се случва между персонала да няма интриги, кавги или разделение на „отбори“. Колкото и нескромно да звучи, при нас е точно така и това може да бъде потвърдено от нашите пациенти, които често изразяват своето учудване от добрия микроклимат на етажа. От все сърце им желая да са здрави, неуморими и никога да не губят надежда, когато съдбата ни поставя пред тежки изпитания. Когато имаше трудности, моят баща, който дълги години бе началник на отделението, обичаше да казва: „И това ще мине“...