Д-р Спасов: Ако се говори за промени, те първо трябва да се обсъдят с личните лекари

„С този пожелателен характер за носене на предпазни маски очакваме да има и конфликтни ситуации в кабинетите ни, а знаем, че въпреки извънредната противоепидемична ситуация и наложените мерки, те не се спазваха у нас“. Това каза пред БНР общопрактикуващият лекар и педиатър от столицата д-р Мирослав Спасов. Той бе категоричен, че нито за миг не трябва да забравяме, че COVID съществува, както съществуват и много други респираторни вируси.

„Аз ще продължа да изисквам l кабинета ми да се влиза с правилно поставена маска, това е една предпазна мярка срещу заразяване както на медицинския персонал, който ви преглежда, така и на вас самите“, каза д-р Спасов.

Той обясни, че до миналата седмица в практиката му е имало намаляване на случаите на коронавирусна инфекция, но само от понеделник до днес вече има 60 диагностицирани пациенти, което не е никак малко.

Д-р Спасов подчерта, че би било много хубаво да се осигури по-нататъшна възможност личните лекари да назначават безплатни PCR тестове за COVID инфекция, както и тестове за други инфекции – за грипен вирус, за респираторни и други вируси, защото прецизната диагностика се основава именно на резултатите от тях.

„Няма никакъв интерес към ваксиниране срещу COVID, нито един желаещ не е дошъл при мен в последните дни – нито за първа или втора доза, нито за бустер, по тази причина ще се наложи да върна два флакона с ваксината на Moderna и един – от ваксината на Pfizer. Жалко е, защото за тях са похарчени много средства“, каза лекарят.

Той изрази мнение, че има твърде много нелогични предложения в идеите за законодателни промени по отношение на личните лекари и главният недостатък е, че те не са били предварително обсъдени с гилдията.

Медикът бе категоричен, че той и колегите му не се притесняват за своето бъдеще, защото за един лекар винаги ще има работа. Странни според него са и твърденията, че в бъдеще хората ще трябва да се лекуват при „специалисти по обща медицина“, каквито личните лекари са и сега, а някои имат и по една или две други специалности, и освен всичко познават най-добре състоянието на пациентите си, с които са заедно от дълги години.

„Проблемът е, че здравна реформа се провежда от 1998 година, не е от сега. Това, което ни обижда, е, че хора, които предлагат идеи, би следвало да познават как работи системата, би следвало да говорят с правилните термини, а не да хвърлят просто едни идеи в бъдещето“, каза д-р Спасов.

Той сподели огорчение от хвърляните с лекота твърдения в публичното пространство, че личните лекари са милионери, че източват Здравната каса, че са най-желаните клиенти на банките. Лекарят припомни, че един общопрактикуващ медик получава едва 1,20 лв. месечна капитация на пациент от листата си, някои хора имат неограничени претенции и ги търсят често дори е без сериозен повод, а освен всичко нерядко обслужват и здравнонеосигурени. За сметка на това пък личните лекари са най-проверяваните от институциите, в това число и от НАП, смята той.

„Реформата с личните лекари по време на криза е по-скоро рискова, защото едно такова действие ангажира не малка част от представителите на медицинското съсловие, а именно общопрактикуващите лекари, които са свързани с всички български граждани“. Това пък коментира здравният икономист Аркади Шарков. Той се солидаризира с упрека на д-р Спасов, че подобни стъпки трябва да се консултират предварително точно с гилдията, а не да се действа авансово.

„Може да наблюдаваме и представителя на общопрактикуващите лекари до какъв ефект ще доведе, защото това не е един глас, сигурен съм, че подобен тип гласове на опозиция срещу подобен тип решения ще се чуят и трябва да бъде направено едно общо и по-голямо проучване сред мнението на общопрактикуващите лекари“, каза икономистът.

Той бе категоричен, че икономическата криза, инфлацията и войната в Украйна са неблагоприятни фактори, които увеличават и рисковете пред здравната система.

По думите му недофинансирането й си остава основен проблем, който обаче придобива още по-голяма острота поради тези фактори, взети в съвкупност. Много лечебни заведения ще се окажат заплашени от фалити, защото се очакват повишени разходи за поддръжка, електроенергия и топлоенергия, консумативи и медицински изделия, прогнозира Шарков.

„Засега Здравната каса има средства, защото сме в началото на годината, COVID пандемията също си отива. Увеличаване на възнагражденията на медицинския персонал по-лесно може да стане факт в държавните и общинските лечебни заведения, защото там действа КТД, по-трудно ще бъде в частните лечебни заведения“, обясни икономистът.

Той бе категоричен, че има един начин да се преодолее задаващият се дефицит на средства и той е да се увеличат дейностите на лечебните заведения, които носят приходи.

Аркади Шарков цитира и данни от изследване, според което преди кризата клиничните пътеки са били 4 пъти подценявани от реалната им стойност, след кризата числото е 3 пъти.

Той обясни, че идеята, която подкрепя и БЛС за увеличаване на цените на пътеките за сметка на намаляване на обемите, е правилна, особено в настоящата ситуация. Освен това, заетостта на болничните легла е спаднала в сравнение с периода преди пандемията – тя е била 64%, а сега е 50%, което също благоприятства подобно решение.

*Снимката е илюстративна