Д-р Слави Тодоров: Отивам на работа с усмивка

Д-р Слави Тодоров е роден във Враца. Завършва Природо-математическата гимназия в родния си град и медицина в Медицинския университет - Плевен през 2018 г.. Веднага след дипломирането си започва работа в столичния ЦСМП.

Д-р Тодоров, как избрахте медицината за своя професия? 

Завършил съм природо-математическа гимназия и много обичам точните науки и технологиите. Стана така, че кандидатствах в чужбина и бях приет да следвам информационни технологии. Реших обаче да опитам и тук – кандидатствах медицина в МУ – Плевен, също бях приет и реших да остана в България. Може би е случайност, но бързо разбрах, че   призванието ми е да бъда лекар.

Как попаднахте в столичната Спешна помощ?

Винаги съм бил човек на адреналина, а „Спешна помощ“ е точно такова място. Първоначално си мислех, че няма да се справя, постепенно обаче преодолях съмненията си, започнах да ставам по-уверен. Харесах работата си като спешен лекар, защото тук е цялата медицина, медицината, разгърната в нейната пълнота. И днес мога да кажа, че не съм сгрешил в избора си.

В същото време специализирате образна диагностика. Как стана така, че избрахте точно тази специалност?

Причината е интересът ми към техниката и технологиите. Образната диагностика е най-близко до тях, при това е специалност, която се развива много бурно. Така съчетавам двете неща – медицината и технологиите.

За мой късмет попаднах на добри учители в стимулираща академична среда. Доц. Мартин Крупев, който е ръководител на катедрата в столичния Медицински университет е един от най-добрите специалисти. Той е учителят, който дава много на специализантите си.

Вие сте и човек на вярата, иподякон на Българската православна църква. Как се обърнахте към духовното?

Стана случайно, а може би не е било случайност, а предопределеност. Беше Богоявление и бях отишъл на реката в село Згориград, във Врачанския Балкан. По традиция на този ден се хвърля кръста, а младежи и мъже се хвърлят да го извадят. Този път нямаше много желаещи. Бях 15-годишен. Събрах смелост и се хвърлих във водата на вира, после разбрах, че температурата е била минус 22 градуса. За мой късмет аз хванах кръста. Тогава реших, че ще се посветя и на вярата. Години по-късно, на Светли четвъртък през 2008 г. бях покръстен за иподякон, това е най-ниският църковен сан. В свободното си време помагам при богослуженията, главно в храмове в Северозапада – моят роден край. Скоро ще започна да участвам и в службите в църквата на столичния квартал „Младост“.

Вярата ми помага много. Когато съм в линейката лекувам тялото, когато съм в храма – лекувам душата на хората.

Имате ли любимо занимание за свободното време?

Технологиите.

Какво Ви носи най-силно удовлетворение сега?

Професията. Будя се с усмивка и отивам на работа с усмивка.

А коя е най-голямата Ви мечта?

Да създам здраво семейство.

Какво искате да пожелаете на колегите си?

Не само на колегите си, а и на всички българи. Да бъдем здрави, да се срещаме по-често с добротата, разбирателството и човечността