Д-р Петров: COVID-19 крие неизвестни, свързани със смъртта на млади хора

„Нито един орган в човешкия организъм не е застрахован от увреждане или от възпалителна активност“. Това каза в интервю за БГНЕС началникът на  Отделението по инфекциозни болести в столичната УМБАЛ "Св. Анна" д-р Петър Петров.

По думите му впечатление прави фактът, че има и млади хора, които са починали от COVID-19.

"Става дума за две жени на 36 г. без съпътстващи заболявания. Ако имат имунен дефицит или имунна депресия, това би обяснило ситуацията, но когато един млад, прав и здрав човек почине означава, че нещо изпускаме. Предполагаме, че младият човек има достатъчно силен имунитет. Над 80% от случаите са леки форми или дори нямат клинична изява. Приехме, че другите – хората с възрастна имунна система или съпътстващи заболявания са по-уязвимите. Сега изведнъж се появиха смъртни случаи при млади хора. Това говори, че има нещо, което не оценяваме. Ако беше един случай да кажем – случайност или нещо е станало, но те са два в един ден“, каза д-р Петров, който има дългогодишен опит и от 1991 г. ръководи отделението в лечебното заведение.

Според него, независимо, че вече имаме повече знания за вируса все още има неизвестни, които в бъдеще време трябва да бъдат разкрити. Сред известните са методите за лечение.

„В началото нямахме антивирусно лечение, сега имаме два препарата. Единият е наличен в страната ни, другият не. В световен мащаб тези препарати все още се предлагат“, коментира медикът и добави, че все още с антивирусните препарати, прилагани в други страни нямаме достатъчен опит.

„Досега нямаме изписан пациент, който да се е върнал. Но това е обяснимо, защото имунитетът, който получава е битов, а той е най-добрият. Клетките запомнят антигена завинаги и дори, ако този човек срещне за втори път вируса би трябвало да боледува много по-леко или въобще да не разбере, че го е срещнал“, обясни той. Според него не е коректно да се твърди, че при повторна среща с COVID-19 човекът ще боледува, както при първата си среща с болестта.

„Имунитетът може да е кратковременен, може да бъде месеци, а може да бъде и повече време, но въпросът е, че клетките, които вече са срещнали този антиген, те завинаги го запомнят. При следваща среща клетките ще започнат да бълват IgG клетки, над 4 пъти над нормата, което подсказва, че има реактивиране на процеса, а именно клетката е запомнила агента и започва образуването на антитела“, добави д-р Петров.

Попитан дали свинският грип е по-опасен от коронавируса инфекционистът каза:

„Има много неща, които са общи и такива, които различават COVID-19 от свинския грип. Грипът започва внезапно, с висока температура. А тук има постепенно начало, дори по 10 дни и повече и изведнъж, пациентът пристига с дихателна недостатъчност. Втората разлика е лимфопения – в клетъчния състав имаме промяна, която при грипа не се среща. Това е намаляване на белите кръвни клетки и лимфоцитоза. Тук, при COVID-19 не виждаме толкова чести бактериални усложнения както при грипа. При него хората умират, не от самия грипен вирус, а от бактериалните усложнения, които настъпват от вируса, който потиска имунитета за 5 дни“, разкрива медикът разликите между коронавируса и свинския грип“.

Той бе категоричен, че предприетите мерки у нас са били напълно навременни и адекватни, но е трябвало да бъде избегнат страхът у хората.  „В световен мащаб се създаде такава психоза, не само у нас“, каза той.