Д-р Нора Великова: Офталмологията е един от най-добрите избори в живота ми

Д-р Нора Великова е завършила медицина в МУ – Плевен. Асистент към Катедра „Спешна медицина“ при МУ-София. През 2016 г. придобива специалност „очни болести“ и започва работа в УМБАЛ “Царица Йоанна-ИСУЛ“

Специализирала е със спечелени стипендии във водещи европейски клиники - в Австрия, Испания, Ирландия, Швейцария, Португалия и България.

Членува в Българското глаукомно дружество, Българско дружество по офталмология и Европейското дружество на по катаракта и рефрактивна хирургия.

Д-р Великова, какво Ви привлече в офталмологията?

Ако трябва да съм откровена, никога не съм била от онези хора, които от детска възраст знаят каква професия искат да упражняват. Животът сам ме насочи към днешната ми професия, която обичам с цялото си сърце. Не смятам, че има друга специалност, на която бих се отдала по същия начин, както на офталмологията.

Всъщност, всичко започна с възхищението ми към учителката ми по химия- г-жа Беновска и обичта към този предмет, която тя пося в мен. Това беше и моята първа крачка към медицината, тъй като знаете, трябва доста добра подготовка по химия и биология, за да се осмели човек да кандидатства. След това, вече като студентка, преминавайки през всички дисциплини, чак в края на следването си осъзнах, че най-голям интерес имам към очните болести.

Спомням си, че бях впечатлена от сложността на анатомията и физиологията и начинът на функциониране на един от най-малките, но за сметка на това най-информативен сетивен орган, а именно зрителният.

Знаете ли, че чрез него получаваме 75-80 % от информацията в заобикалящия ни свят. Например, когато учим, 75% от информацията получаваме чрез зрението, 13% - чрез слуха и 12% чрез обонянието, вкуса и докосването.

13 години по-късно, споделяйки сега това с Вас, осъзнавам че съм направила един от най-добрите избори в живота си.

Специализирала сте в една от най-натоварените очни клиники в страната, където спешността е всекидневие. На какво Ви научи работата в нея?

Очната клиника в УМБАЛ ”Царица Йоанна- ИСУЛ” е прекрасно място за професионалното и дори емоционалното израстване на един млад, бъдещ офталмолог.

Както знаете, основният, работещ 24 часа, спешен очен кабинет е именно тук. Поради това посрещаме болни от цяла България и патологията е много разнообразна. Няма по-хубаво нещо от това за един обучаващ се. Той трябва да ”види и пипне” колкото може повече, за да натрупа добър професионален опит.

Лично мен спешността ме научи да поемам отговорност и да съм по-дисциплинирана, отколкото може би съм била преди, защото в спешни ситуации на човек му остава само един избор - да се справи. Разбира се, това е умение, което не се развива „току-така”.

Истината е, че попаднах в клиника, където обучението на младите хора и предаването на професията се е превърнало в традиция и това се получава някак много естествено поради огромния поток пациенти, който имаме. От друга страна, младите специалисти имаме безрезервната подкрепа на по-опитните офталмолози и тук отново мога да кажа, че сполучих много. Патологията, с която се срещаме ежедневно е много разнообразна и понякога има сложни клинични случаи, налагащи компетентното мнение на всички специалисти в клиниката, за да се разрешат. Опитът, който получавам в тези случаи е безценен.

Промени ли се през годините спешността в офталмологията? По-различна ли е тя днес, в сравнение с това, което е била преди десетилетие например?

Трудно ми е да преценя. Спешността няма как да се предвиди, но все пак мога да споделя, че е най-натоварено в празничните и почивните дни. Идват пациенти от всички области на страната и доколкото ми е известно, това е така от много години.

Знае ли българинът да пази зрението си, има ли нацията ни формирана култура в това отношение?

Социалният статут играе много важна роля по отношение на този въпрос. Има тенденция през последните години младите, високообразовани хора да обръщат по-голямо внимание на зрителното си здраве и да посещават редовно очен лекар. Превенцията винаги е най-доброто, което може да направи един човек за себе си. Знаете, че всяко заболяване, диагностицирано в ранен етап е по-податливо на лечение ,че процентът на успеваемост на терапията тогава е по-голям, а на усложнения по-малък. Забелязвам, че младите хора освен за себе си, често полагат грижа за родителите си и ги водят на преглед, което е наистина похвално.

Кои са опасностите на лятото по отношение на зрението, които всеки човек може да избегне, с малко усилия и знания?

Слънчевите очила са прекрасно средство за предпазване на очите от вредните УВ-лъчи. Мисля че всички хора вече са запознати с този вид превенция. Летният сезон е свързан с повече работа и престой на открито и силно съветвам хората, работещи по цял ден на слънце, да ползват подобен вид предпазни средства. Друг полезен съвет, за който се сещам в момента, е при посещение на морските ни курорти и поява на оплаквания от зачервяване и изтичане на гноевидни секрети от очите, при първа възможност да се посети очен лекар и да се започне лечение.

Подобно на вирусните гастроентерити, с които се срещаме всяко лято на морето, има и вирусни конюнктивити, които не са спешни състояния, но все пак изискват лечение, за да получи пациента необходимото облекчение на симптомите. Отделно, лятото е сезон на повишена активност на гражданите в строително-ремонтните дейности и поради тази причина травматизмът през този сезон се увеличава. Поставянето на предпазни шлемове и очила при извършването на тези дейности е достатъчно за предпазване на очите от тежки травми и изгаряния.

В личен план какви знания искате да придобиете, в кои нови области искате да се развиете?

Областта, в която се развивам в момента и искам да се развивам за в бъдеще е глаукомологията, т.е. диагностиката и лечението на глаукомата или още т.нар. „тих убиец на зрението”. Това е една коварна болест, при която в повечето случаи абсолютно безсимптомно настъпва атрофия на зрителния нерв и необратима загуба на зрение. Основен рисков фактор за развитие на заболяването е повишеното вътреочно налягане, което при повечето видове глаукома не създава дискомфорт на пациента и той на практика няма основание да търси лекарска помощ. Затова казваме, че болестта е коварна, защото няма симптоматика, т.е когато има болка или друг вид дискомфорт, най-естественото нещо е човек да потърси помощ и обратното. Затова и глаукомата се открива трудно и най-често случайно. По този повод, всички офталмолози препоръчваме при извършване на рутинните прегледи за очила и особено при фамилна история за глаукомно болен в семейството, винаги да се измерва вътреочното налягане и при необходимост да се направи един цял пакет от специфични за глаукома изследвания.

А относно новите области, в които искам да се развивам, в момента най-актуална за мен е темата за миниинвазивната глаукомна хирургия, която започнахме да извършваме преди 3 години с началника на клиниката, в която работя - доц. Борислав Кючуков.

В клиниката започнахме да развиваме едно ново направление в хирургичното лечение на глаукомите в България, подобно на това което се случва в Европа и в цял свят. Към момента извършваме една миниинвазивна антиглаукомна процедура - ексцизионна гониотомия, с която се подобрява дренажа на вътреочната течност по минимално травматичен за окото начин и така се намалява вътреочното налягане с цел предотвратяване загубата на зрителното поле. Едно от най-големите предимства на тази процедура е, че може да се комбинира с операцията за отстраняване на катаракта и пациентът да получи двоен резултат - отстраняване на „пердето” и подобряване на зрителната острота от една страна, а от друга- намаляване на вътреочното налягане по възможно най-щадящия начин. Тази процедура вече „отлежа” в ръцете ни и в момента се радваме на прекрасни резултати и спокойно я предлагаме на подходящите пациенти.

Друго професионално предизвикателство за мен е т. нар. труднолечима глаукома. За щастие, имах честта да бъда наградена със стипендии от няколко европейски офталмологични дружества, да се обучавам в едни от най-реномираните европейски центрове и да черпя знания за лечението на този вид глаукоми „от извора”.

Специализирала съм и имам участия в практични хирургични курсове в Испания, Ирландия, Швейцария, Австрия и Португалия. Така, постепенно, в клиниката започнахме да поставяме дренажни импланти за лечение на т. нар. рефрактерна (труднолечима) глаукома и се стараем да обхванем лечението на болестта от началните до терминалните ѝ стадии.

Извън глаукомата, естествено, имам и други професионални интереси. Поради факта, че работя в Очната клиника на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“, няма как да нямам интерес към очния травматизъм и към целия спектър спешни очни състояния. Друга моя слабост е пластичната и реконструктивна хирургия на клепачи, тъй като очните травми предразполагат към развитие в тази посока.

И един финален въпрос. Кое човешко качество цените най-много у колегите си, с които работите?

Съвестността. И, разбира се, професионалната компетентност. Да знаеш, че можеш да разчиташ на човека до себе си, че можеш да се опреш на отношението и знанията му. Това е, което според мен, има значение.