Д-р Мария Ивановска: Водещо за един успешен млад лекар е вярата в себе си и любовта, която даваш и получаваш

Д-р Мария Ивановска  е клиничен имунолог в ДКЦ „Пълмед“. Завършва Медицина през 2012 г. в Медицински университет – Пловдив.

Завършва докторантура по имунология през 2018 г. В МУ-Пловдив. Тя е главен асистент по клинична имунология от 2019 г. в същата катедра.

Автор и съавтор на повече от  40 публикации в български и международни рецензирани списания, включително списания с импакт фактор. Участва в национални и международни изследователски проекти

Д-р Ивановска, кога взехте решение да се посветите на медицината? Изиграха ли роля в този избор семейството, училището?

Решението го взех, когато бях в математическата гимназия. Занимавах се и с изкуство и трябваше да реша да запиша Художествената академия или медицина. Реших да е медицина. Не съм дете на лекари, но намерих голяма подкрепа от родителите си да запиша медицина. Може би ключова роля изигра болестта на баща ми. Той беше диагностициран много млад с порок на сърцето. Страдаше много през годините. Всяка година лежеше в различни болници. Това много ми тежеше и исках да бъде излекуван. Надявах се да успея да му помогна, когато стана лекар. Но, за съжаление, не успях. И за това, което съм днес, всичко дължа на родителите си. Те са моите ангели, от които черпя сили всеки ден. Липсват ми страшно много.

Кои преподаватели в Медицинския университет изиграха най-голяма роля във формирането Ви като личност и лекар?

Още от първи курс имах много взискателен асистент по анатомия. На дисциплина ме научи д-р Явор Дъбов Буков. Благодаря Ви, учителю!

Интересът към науката и клиничната имунология започна от четвърти курс от проф. д-р Мариана Мурджева. С нейна помощ научих много неща. Разбрах как се работи екипно, как се работи в проект, как да стана това, което съм днес. Всички обучения в европейски и други световни институции, бяха по нейна препоръка. Тази любов към клиничната имунология идва от нея. Благодаря Ви!

Как се насочихте към клиничната имунология?

Любопитството към неразгаданите неща в клиничната имунология, това надделя и ме накара да се гмурна дълбоко в тази сфера. Нашата специалност е в основата на много други специалности. Има подраздели, които още се развиват. Моята най-голяма любов е психоневроендокриноимунологията (ПНЕИ). Тази специалност обединява ендокринологията, психиатрията и имунологията в едно цяло. Тази сфера още не е много развита в България. Може би това ме накара още повече да искам да се занимавам с тази специалност.

Специализирала сте в много престижни европейски научни институции, с какво Ви обогати работата там, какво съхранихте от атмосферата и принципите, които доминират в тях?

Винаги когато се прибирам в България, нося по една малка част от обучението си в чужбина. Всички обучения ме направиха по-силна, можеща и развиваща се. В Нидерландия се научих да мисля извън границите. Да не съм само един обикновен учен, а учен с много умения. В Израел видях наука на световно ниво, там ме научиха на работа в екип. Тези всички обучения бяха по Еразъм програмата на ЕС за студенти, докторанти, преподаватели и пост-докторанти. Всяка година посещавах нова институция, това ме направи широко скроен и буден човек.

Носител сте на редица отличия за млад лекар. Кое от тях Ви е най-скъпо? А и името ви влезе тази година в елитната лига на „Лекарите, на които вярваме“ по предложение на читателите на в. 24 часа. Какво е за вас и това признание?

Най-скъпо е последното признание. Когато пациентите ти имат доверие, това е най-значимото за успешна кариера на млад лекар. Нали това ни прави по-добри всеки ден? Аз се стремя да помогна на всеки. Надявам се да остане така и в бъдеще. Понякога правя компромиси със своето свободно време и ангажименти, за да може да помогна на пациентите. Но когато виждам положителен ефект от всичко, това ме прави щастлива.

Кои теми и проблеми от клиничната имунология са най-предизвикателни за Вас и бихте искали да работите над тях като изследовател?

Всичко свързано с ефекта на стреса върху имунната система. Как да помогнем на тези пациенти които страдат от стрес-индуцирани разстройства. Всички промени в имунната система след едно стресиращо събитие оказват промени във функционирането на имунната система. Бих искала да намеря благоприятен начин за повлияване на имунитета точно при такива пациенти.

Имате немалка практика с пациенти като консултант имунолог. По какъв повод Ви търсят най-често хората? Променя ли се потокът от пациенти след COVID пандемията?

Най-често хората ме търсят при съмнение за имунен дефицит, усложнения след вирусни инфекции, съмнение за автоимунитет или стрес-индуцирани разстройства. След пандемията често идват хора с усложнения от COVID-19. Потокът е променен, понеже голяма част от хората са с постинфекциозен синдром – дълъг COVID (long covid), който включва промени в концентрацията, паметта и силна умора.

Кои етични принципи се стараете да съблюдавате винаги и при всички обстоятелства в общуването с пациенти и колеги?

Да уважавам ценностите на пациентите, да изслушвам, да не вредя на здравето им и да съм от полза в процеса на лечението и диагностиката. Държа много хората да са спокойни, да има двупосочна комуникация. Спазвам всичко заложено в един Етичен кодекс с правилата за общуване. Поне се опитвам, надявам се да е така.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време – любимо хоби, любими книги и музика, любими дестинации за пътешествия?

Вече нямам време за изкуство, не рисувам от много години. Но, единственото хоби в момента са игрите с детето ми. Цялото свободно време посвещавам на него или ходя да спортувам. Много ценя времето прекарано в залата за подобряване на здравословното и психичното ми състояние. Това ме прави умерен, точен и отново дисциплиниран човек. Слушам различни стилове на музика. Едно време обожавах готическата метъл музика, сега слушам инди рок  музика. Книги- много са, но последната поетична книга, която прочетох беше съвременна българска художествена – „Ембрион на тъгата“ на Любел Дякоf.  Това е произведение на изкуството. Обожавам студените страни, отново бих искала да посетя Норвегия. Или най-накрая да отида до Дания.

Какво искате да пожелаете на младите лекари, които сега поемат по пътя на голямата имунология?

Вярата в себе си и любовта, която давате и получавате, е водещото за един успешен млад лекар. Винаги пътят ще е труден, но всичко един ден се нарежда. Всички избрали тази професия са добри хора с големи сърца.