Д-р Кацаров: Грешно е на здравната система да се гледа като държавен разход и социално подпомагане

„Докъм 2000 г. имахме една система, която беше почти изцяло регулирана от държавата във всяко едно отношение. След промените тогава, регулацията намаля и имаше либерализация на пазара на здравните услуги. През последните години обаче тя намаля и сега наблюдавамe съвсем отчетливо връщане на държавната регулация, държавния контрол и държавната намеса в сектора. Като се започне от субсидиране на лечебните заведения, което беше въведено по времето на COVID, мине се през лимитите и се стигне до това, че НЗОК започна да плаща директно заплати на персонала в лечебните заведения.“ Това заяви служебният министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров по време на дискусията „Инвестициите в здравеопазването“, която се проведе днес.

По думите му може да се продължи в тази посока и така да се обезсмисли въобще съществуването на Здравната каса. „Ако преминем на пряко субсидиране на лечебните заведения и заплащане на възнагражденията на персонала, няма нужда от НЗОК. Това го правеше Здравното министерство. Ако сте забравили, ще се сетите какви са недостатъците на това“, коментира той.

„На здравната система е неправилно и грешно да се гледа като на държавен разход, администрация или система за социално подпомагане. Това е икономическа дейност, която носи приходи и може да носи печалба. Тя дава не само здраве на хората, но може да носи приходи и печалба, включително и на държавния бюджет. Здравеопазването е икономика и трябва да се развива като такава“, заяви още д-р Кацаров.

Той подчерта, че е важно всички усилия на здравната система да бъдат насочени към повишаване качеството и продължителността на живота у нас. „До момента високите технологии бяха компютрите и софтуерът. Оттук нататък високите технологии ще са в медицината“, отбеляза д-р Кацаров и добави, че това ще промени стандарта на живот на хората, както е станало вече с бързото разработване на ваксините срещу COVID-19 благодарение именно на новите технологии. „Това е само вратичка, която показа как ще се промени качеството на живот. Това е икономика, която не зависи от природните ресурси, а от човешкия потенциал“, заяви той.

„Европа ни показва ясно, че трябва да се сложи поантата в доболничното здравеопазване. Населението е възрастно, но то не е виновно, защото е изоставено и от лечението, и от превенцията. Ние сме на първо място по смъртност в страна, в която има доминиращо болнично лечение“, заяви кандидатът за депутат от БСП проф. Георги Михайлов.

„Категорично новият парламент и новото правителство трябва да се заеме още есента с модела на финансиране и управление на здравеопазването. Ако растем на разходи само, а не на ефективност, нищо няма да стане. Болниците са викарен проблем – много легла и много болници, но няма лекари. Проблемът с инсултите не е  обучаването на невролози, ами че не стигат инсултите навреме до мястото на лечение“, заяви още онкохематологът.

Той беше категоричен и че болниците не могат да бъдат търговски дружества. „Ако те можеха да бъдат, нямаше най-работещите болници да са най-задължени. Не сме съгласни, че здравеопазването е икономика. То, както и образованието, са основна социална функция на държавата с елементи на икономическа дейност. Трябва да има оценяване на всяка дейност в здравеопазването. Идеята ви с д-р Семерджиев беше кастрирана след 2001 г. Искам обаче ясно да заявя – в най-бедната държава на ЕС, някой да предлага изцяло частно здравеопазване по швейцарски модел, към което в последните 15 години вървим със ситни крачки на гейша, е политически неиздържано“, заяви още проф. Михайлов.

„Без консенсус няма как да направим стратегически скок. Ние нямаме здравеопазване, а имаме болелечение. Трябва да има яснота на източниците на финансиране. Има предимства здравноосигурителния ни модел, но той оставя доста голям процент от хората без лечение. Трябва да има място, където да има 100% покритие и това е профилактиката“, каза кандидатът за депутат от Демократична България-Обединение д-р Александър Симидчиев.

Според кандидат-депутата от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов пък заплащането е от първостепенно значение за младите лекари и затова е въведено тристълбовото финансиране, включително и с осигуряване на жилища в труднодостъпните райони. По отношение на финансирането от ГЕРБ са заложили увеличаване на БВП, като са си поставили цел 100 млрд. евро след четири години. „Това би позволило всяка година приходите в НЗОК да се увеличават с 500 млн. евра. Те може да се разпределят в доболничната помощ“, каза той.

„Трябва да се мисли къде се инвестира – за здраве или в здраве. Защото може да се инвестира и на индивидуално ниво. В доклада липсват социално-икономическите и психологическите фактори. Физическият достъп до здравеопазване е нарушен, а от миналата година е нарушен и психологическият достъп. Ако решите да демонополизирате Касата, ще бъдем най-добрия застраховател. Тогава обаче ще работим като такива, а на като сега, и ще си подбираме с кого да работим“, заяви управителят на НЗОК проф. Петко Салчев.