Д-р Иван Маджаров: Ще настояваме за увеличаване на цените на пътеките с поне 15-20%

С председателя на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров, който преди дни беше избран за втори мандат, разговаряме за бъдещите преговори с НЗОК, спешните промени в НРД, контрола на лечебните заведения и необходимостта от специална клинична пътека за пост-COVID. 

Д-р Маджаров, от другата седмица започват преговорите със Здравната каса за НРД. Какво ще настоявате да се включи в Рамковия договор за следващата година?

Една лека поправка – другата седмица започваме разговори с Касата, които по-скоро ще обхванат това, което трябва да направим до края на годината. Има средства, които са икономисани по отделните пера и трябва да намерим механизъм, по който те да достигнат до изпълнителите на медицинска помощ. Това трябва да се случи, защото ако останат за догодина, няма да са изпълнили предназначението си в бюджета. Същинските разговори за Анекса към НРД за следващата година ще започнат малко по-късно. Първо с разговори по отношение на Наредбата за основния пакет на МЗ, а след това и с разговори с НЗОК основно за цените на медицинските дейности. Ще настояваме да има минимум между 15% и 20% увеличение за 2022 година, за да се компенсира очакваната инфлация и евентуалното увеличение на минималната работна заплата. Ако това не се направи, редица лечебни заведения ще бъдат застрашени от фалит. Виждаме, че в резултат на дългогодишната политика на задържане на цените на медицинските дейности, една много голяма част от лечебните заведения за болнична помощ вече са на ръба на съществуването, а в цели региони липсват лични лекари и специалисти в извънболничната помощ. Това се дължи на недалновидната политика да се поддържат цените на дейностите ниски, а заложените обеми – високи.

Вече постигнахте увеличение на цените на медицинските дейности през 2020 г.

Ние и тогава казахме, че се налага да се увеличат цените, които се предвиждат за 2021 г., но тъй като предстоеше изплащането на надлимитната дейност за 2017 и 2018 г., специално за болниците приехме, че може да се изчака с увеличението. Доказа се обаче, че сме били прави - цените, които договорихме тогава с Касата са по-ниски от необходимото, не само защото на някои клинични пътеки са срамно ниски, но и заради огромната сума, която се води като икономия на Касата в частта медицински дейности, която доказва, че не са били правилно остойностени, за да стигнат до изпълнителите на медицинска помощ.

Възможно ли е увеличението, което договорите сега за месеците до края на годината, да остане като твърда цена и за следващата година?

Това е един от вариантите. Има известна резистентност от страна на НЗОК по този въпрос, вероятно, защото няма яснота около сумите, които ще бъдат предвидени в бюджета на Касата за 2022 г. Донякъде е разбираемо, но трябва да се мисли и далновидно. Трябва да се мисли какво се случва с медицинските сестри и лекарите. Не е редно да се гледа какво се случва само в НЗОК или МЗ. В крайна сметка, ако има преразход на деветмесечието, има механизми, по които държавата да се намеси или да се въведат обратни мерки. В болнична помощ има месечни прогнозни стойности, а в специализираната доболнична помощ практически не са отменени регулативните стандарти. Няма никакъв шанс да има преразход там, при положение, че се дават определен брой направления. Задачата е цената да бъде по-висока, за да може обслужването на един човек да бъде по-добре заплатено, а той да получи по-качествена медицинска услуга. Пък и ние не наблюдаваме преразход при медицинските дейности, а наблюдаваме такъв при лекарствата и това не е трагедия. След като има потребности и населението трябва да бъде лекувано, се намира начин тези лекарства да бъдат платени. Намирам за неприемлива тази твърда фискална дисциплина, която е въведена само за медицинските дейности, които пък финансират цялата инфраструктура на здравеопазването на България, кадровата политика и изобщо съществуването на нашата здравна система. Да формираш икономии, а да съществуват болници с паднали мазилки и легла от преди 50 години или да има пациенти, които са разкарвани между 4-5 болници и не са приети, е неприемливо. Би трябвало НЗОК да се замисли, защото Касата разпределя парите и е допуснала ниски цени в пулмологията, заради които здравноосигурени пациенти с пневмония няма къде да бъдат лекувани. А да се говори за преразход при общопрактикуващите лекари, при положение, че той може да бъде постигнат само, ако бъдат направени повече от очакваното профилактични прегледи, е неморално. Преразход има само при медико-диагностичните дейности, заради увеличения брой на PCR-тестовете. Трябва обаче да отбележим, че стойностите в бюджета там са драстично малки, след актуализацията за тях са отделени 116 321 800 лв. за цялото население и включват от пълна кръвна картина до ЯМР и ПЕТ-скенери. Затова и една огромна част от хората предпочитат да влязат за малко в болница, да им бъдат направени необходимите изследвания и да бъдат изписани. Това обаче предизвика голям скандал в публичното пространство съвсем скоро. Да, защото тези хоспитализации се опитаха да ги изкарат като вина на лекарите, а винаги има две страни, които са заинтересовани. При новата система за информиране на пациентите ще става все по-малко възможно да има такива хоспитализации, но трябва да се  премахне възможността да бъдат “заинтересовани” от излишен болничен прием и лекаря, и пациента. Необходимо е да се познават процесите и тогава да се прилагат мерки, защото в противен случай те звучат като обвинение срещу цялата гилдия.

Успяхте ли да изгладите отношенията с НЗОК във връзка с натиска, оказван върху болниците при проверките от Касата?

От Здравната каса винаги казват, че не оказват „административен натиск“, а това била тяхната нормална контролна дейност. Затова няма да използвам думата „натиск“, но ще кажа, че методологията на контрол, използвана от НЗОК от години, е неефективна. Този контрол по-скоро е формален, по-скоро води до изнервяне на страните участници в процеса – и на лекарите и сестрите, и на пациентите, а до голяма степен и на самите контрольори. Проверяващите от Касата си дават сметка, че извършват дейност без резултат и затова до голяма степен са се формализирали. Ние бихме искали НЗОК да е малко повече ангажирана с удовлетвореността на пациента, да търси контакт с него и да не се вторачва толкова в документацията, ако работата е свършена добре. Би било по-удачно, ако контрольорът вместо да спира цялата работа в кабинета на общопрактикуващия лекар или в болницата, да отидат при пациентите в болниците, в приемния кабинет, да се запознаят с процесите в болниците, да разговарят с болните. Ако това нещо се направи и работещите в болниците видят, че тяхното заплащане зависи от качеството на лечението ситуацията ще се промени. Ясно е, че има субективна страна, няма как при всяко оплакване от страна на пациента Касата да не плати дадената дейност, но това създава общо впечатление за лечебното заведение и може да бъде включено като част от оценката за него. Трябва да спрем да се фокусираме само върху пропуски в  попълнената документация. Ясно е, че тя трябва да е изрядна и заради сигурността на самите лекари при евентуален съдебен процес.

Какво се случва с възможността да се създаде пост COVID пътека?

Моето мнение е, че не е необходимо да има специално такава пътека. Има пътеки за всички органи и когато става дума за усложнения от COVID, може да се добави съответен код към всяка една пътека. Например, ако става дума за гастроентерологията може да се добави код, който да указва, че заболяването е вследствие на боледуването от коронавирус и пациента е хоспитализиран отново след прекаран  COVID. Има и други вируси, които причиняват усложнения, защо трябва да има отделна пътека точно за COVID? Това за мен е възможност всеки, който е преболедувал COVID, да стане обект на ухажване от различни болнични структури. Не случайно БЛС не сме предлагали такава инициатива.