Д-р Мария-Юлита Зехирова е завършила медицина в МУ – София през декември 2021 година. От април 2022 г. е специализант по педиатрия в Детско отделение на УМБАЛ „Софиямед“.
През периода 2016 – 2021 година работи в областта на здравните грижи за деца, участва в редица проекти с образователна и социална насоченост, провежда задължителните си учебни практики в МБАЛ „Югозападна болница“- Отделение по кардиология, като медицинска сестра.
По време на следването си посещава конгреси и симпозиуми с педиатрична насоченост. Има интереси в областта на здравната грижа и профилактиката на детското здраве. Участва активно в национални конгреси по специалността и е постоянен лектор в Училище за родители „Софиямед“.
Д-р Зехирова, какво е впечатлението Ви от потока малки пациенти, които посещават 24-часовия детски неотложния кабинет в ДКЦ „Софиямед“ – Люлин? Увеличават ли се те, заради какви състояния най-често идват при вас?
Малките пациенти, които идват за преглед в неотложния ни кабинет, който работи денонощно, са най-често във възрастова граница между 2 и 6 години – период на адаптация към учебно заведение и сблъсък с много вируси и бактерии.
Прави впечатление, че все повече родители са информирани относно лечението на много от заболяванията в тази възраст, но биват притеснени от продължителността, с която протичат някои от инфекциите след лечението със симптоматични средства, което няма ефект при по-агресивни бактериални причинители, например при т.нар. „градински сополи“. Именно и в такива моменти ни търсят. Ако секрецията от носа промени своя цвят, детето спи затруднено, диша трудно и започва да кашля от множеството секрети.
Другата категория най-често срещани пациенти от моя практически опит са тези, при които фебрилните състояния се повтарят през кратък период от време, недовършено антибиотично лечение и трудно овладяване на високите температурни състояния.
Не мога да твърдя, че има значително увеличение на броя заболели през последния месец, имаме постоянен поток пациенти, особено през дните на уикенда. Преминаващите пациенти като брой се изменят и в зависимост от сезонната заболеваемост в рамките на годината и преобладаващите състояния, които се срещат в конкретния период.
Често ли се сблъсквате с недостатъчно добре обгрижвани деца, с лош режим на хранене и отглеждане, без необходимите имунизации?
Правят ми впечатление бързите темпове, с които се развива обществото. Израз на това е високата осведоменост на родителите за рамките, в които трябва да влезе всяко дете по отношение неговото развитие. Съвременните родители определено са отговорни към здравето на своите деца. В това число се включва редовната профилактика, имунизация и проследяване на състоянието. От друга страна, свръхконсумацията и големият избор на храни, заседналият начин на живот, по-малкото активности и стоенето пред компютър водят до проблематика, свързана с неправилно хранене, консумация на бърза храна, което е по-лесно в ежедневието. Така често малките пациенти се оказват с наднормено тегло, което създава редица здравословни проблеми. Рядко се случва деца да не са имунизирани, но най-често това се случва, когато ваксинациите са били отлагани във времето поради болестно състояние.
Имате постоянен досег с родители, каква част от тях са настроени отрицателно към имунизациите по принцип?
Голям процент от родителите са настроени положително към ваксинирането на децата си със задължителните имунизации, включени във ваксинационния календар на страната ни. Препоръчителните ваксинации, като например за ротавирус, варицела, все повече биват приемани и осъзнавани от родителите. За тях това е една добра мярка, която помага да се избегне разболяването на детето и на член от семейството, както и да се предотврати развитието на усложнения в процеса на боледуване или след това.
Нямам впечатление за негативна нагласа от страна на родителите по отношение на поставяне на ваксина, дори обратното – когато имаше все още множество случаи на COVID, деца над определена възраст сами проявяваха желание да бъдат ваксинирани, а по-малките биваха довеждани от родители, които също са си поставили ваксина.
Зачестява ли детският травматизъм?
Детски травматизъм винаги е имало, няма как да се избегне и да се остави едно дете в стационарно положение за дълго време.
Периодът на израстване, опознаване на заобикалящата среда, игрите навън сред природата, научаването на нови дейности и тяхното усвояване, любознателността и откриването на хобита са свързани с чести наранявания. Най-често се касае за падане от колело, тротинетка или удар в предмет при физическа активност. Не съм имала в практиката си сериозни инциденти, които да са налагали спешна помощ.
Сега изпратихме зимата, а пролетта, както знаем, идва заедно с опасността от поленовите алергии. Срещате ли се по-често с такива случаи и какви са препоръките Ва за грижите към децата в този период?
Най-често предразположението към алергии от този характер се унаследява от родителите. Много важна е ролята на профилактиката при първи симптоми – появата на секреция от носа, кихане, зачервяване на очите, сърбеж в областта на уши, гърло и появата на обривни единици. Бих посъветвала родителите винаги да имат в домашната аптека антихистаминов – противоалергичен препарат, който веднага да облекчи симптомите. Ако те се обострят, веднага трябва да потърсят лекарска помощ с цел превенция на по-сериозни усложнения.
