Д-р Елизабета Янкова: Искам да продължа да се реализирам в България

Д-р Елизабета Янкова е завършила медицина в МУ - София. Специализира очни болести в УМБАЛ "Александровска".

Д-р Янкова, как направихте избора да бъдете офталмолог?

Още от началото на следването си по медицина, а дори и преди това за миг не съм се колебала какво искам да специализирам. Имах пред себе си примера на баща си, също офталмолог, безрезервната подкрепа, обич и доверие от страна на майка ми и обичта на близките ми. В четвърти курс, когато изучавахме очни болести, се запознах с д-р Вяра Шумналиева – моят асистент. Благодарна съм, че животът ме срещна с нея, тъй като тя е един уникален човек и лекар, който затвърди у мен избора ми на специалност. В началото на пети курс започнах да доброволствам в клиниката по очни болести и за щастие до момента все още имам честта и удоволствието да бъда част от този екип. Аз съм последна година специализант в клиниката по очни болести към УМБАЛ „Александровска”

Имате ли вече впечатление от отношението на българина към собственото му зрение - щади ли ли той очите си, взема ли мерки, за да ги опази?

Бълагаринът е много нехаен – той си мисли, че точно на него няма да се случи. Българският пациент посещава очен лекар едва когато забележи рязко влошаване на зрението си, а в нашата специалност това е алармиращ симптом за сериозност на състоянието. Смятам, че пациентите, особено тези с фамилна анамнеза за очни заболявания, трябва редовно да посещават личния си офталмолог, както и да му имат доверие.

Навреме ли търсят помощ хората по отношение на най-честите очни заболявания – глаукома и катаракта?

За съжаление – не! Както казах, пациентите се обръщат към нас, когато вече самостоятелно са пробвали всякакъв вид „домашно лечение” – без ефект, дори напротив…

За щастие, от няколко години клиниката ни организира безплатни профилактични прегледи за пациенти с катаракта, глаукома и макулна дегенерация, свързана с възрастта. Тези прегледи са една възможност за по–ранна диагностика, последващо лечение и превенция на заболяванията. 80% от загубата на зрение е предотвратима.

В съвременния свят катарактата се счита за заболяване, което води до слепота – за щастие предотвратима. По отношение на оперативната интервенция при катаракта, този тип операции са изключително добре развити и се постига отличен следоперативен изход.

Важна е и превенцията на загубата на зрение при глаукома. При нея няма болка, но пациентът бавно и прогресивно губи зрението си и там нещата са непоправими.

Ранното откриване на голяма част от заболяванията и подходящото им третиране дават възможност да се запази зрението. Още преди време акад. Пашев е казал, че „виждането е рождено право на всеки, опазването му - дълг на всички” – тази мисъл много добре илюстрира какво трябва да предприемем.

Кои технологични постижения промениха според Вас посоките на развитие на съвременната офталмология?

Като млад лекар имам възможността да бера плодовете на труда на тези, които са работили преди нас. В днешно време с развитието на медицината с тези темпове имаме привилегията да работим с апаратура от най-ново поколение – микроинвазивна и ендоскопска хирургия, лазери, свидетели сме на лечение на болестите на роговицата с помощта на стволови клетки. Съвременните минимално инвазивини технологии бързо връщат пациентите към обичайния им начин на живот и много добра зрителна рехабилитация. В нашата сфера се работи много и в насока генетични лекарства.

Имаме щастието в България да сме на върха на вълната по отношение на диагностиката на очните заболявания с въвеждането на ангио-ОСТ – абсолютно неинвазивна процедура, която може да се прилага както при по- малките ни пациенти, така и при най-възрастните и най-увредените. Смятам, че медицината и в частност офталмологията в България върви с бързи темпове и е на едно много високо ниво, неразличимо от това в чужбина, тъй като съм имала възможността да специализирам извън България и смело мога да потвърдя това. В България се прави всичко, което и навън. Затруднения идват от факта, че финансирането тук не е като в чужбина – това прави трудно закупуването на медицинските консумативи от пациентите и води до отлагане на лечението във времето.

Кои са най-големите опасности пред хората, които работят активно и продължително време на компютър? Кои са средствата за превенция, препоръчвани в такива случаи?

Всички се взираме в екраните – било на телефони или на компютри. Това действително е голям проблем, пред който ние като очни лекари сме изправени ежедневно. При по-млади хора при поглед наблизо, каквото е взирането в екраните, окото се напряга повече и когато имаме некоригирана рефракционна аномалия, най-вече далекогледство и астигматизъм, това напрежение се увеличава. Появяват се възпаления на очите, халацион („ечемик”) и главоболие. Препоръчително е редовното посещение при очен специалист поне веднъж годишно, редовната употреба на изкуствени сълзи, както и зрителна рехабилитация – на всеки час работа поне 10 минути почивка. Стъклата, които възпрепятстват синята светлина, са препоръчителни, особено при работещи на компютър.

Какво бихте посъветвали на хората, които носят очила и очни лещи в този период на COVID-епидемия?

Времето, в което се намираме в момента, е много смущаващо. Целият свят е в извънредно положение и всички се притесняваме за собственото си здраве и за това на близките ни.

Хората, носещи контактни лещи, винаги трябва да спазват инструкциите за носене и инструкциите за грижа, които се препоръчват при използването на контактни лещи. Независимо дали човек носи контактни лещи или очила, а дори и нито едно от двете, миенето на ръцете преди да докосне очите или лещите/очилата си е задължително. Честото миене на ръцете е най-ефективният начин да се предпазите от вируса. Същото важи и преди употребата на капки за очи или други медицински продукти.

Обикновено препоръчвам на пациентите си да избягват носенето на контактни лещи, а особено по време на настинка или грип, в това число включвам и коронавирусната инфекция. Ако обаче пациентът не иска да се откаже от лещите си, съветвам тези, които носят двумесечни или тримесечни, да преминат към еднодневни такива. Те се изхвърлят в края на деня, след носене.

Коя е най-голямата Ви мечта като професионалист и човек?

Най-голямата ми мечта беше да започна специализацията си по очни болести в Александровска болница, сега следва изпитът за специалност и последващата ми реализация като очен специалист. Бих искала да продължа да се реализирам в България, защото смятам, че българското здравеопазване е на световно ниво, а медицинското обслужване е по-достъпно в сравнение с много страни.

Александровска болница и екипът от професионалисти, към който принадлежа, ми дава възможност за развитие – както практическо, така и научно, и се надявам и в бъдеще това да остане така.

Чисто като човек си пожелавам да бъда здрава, все така амбициозна и с нестихваща енергия. Желая на всички мои близки и обичани от мен хора да са здрави и да продължаваме да се подкрепяме, както досега!