Ограничаването на износа на лекарствени продукти извън територията на България ще стане със създаването на два списъка. Това заяви д-р Десислава Велковска, директор Дирекция „Лекарствена политика” в Министерството на здравеопазването вчера по БНТ по повод предложените промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
„Единият списък ще бъде списък на наблюдаваните лекарствени продукти. В този списък ще влязат всички лекарствени продукти, които за период от 3 месеца назад в ИАЛ са получени уведомления от притежателите на разрешение за употреба за планиран износ от територията на Република България. След това ще бъде създаден втори списък. Това е т.нар. ограничителен списък. В този списък ще влязат само тези лекарствени продукти от първия списък на наблюдаваните продукти, за които има информация за липса или недостиг на територията на държавата. Това ще бъде много стриктно следено, ще бъде извършен много подробен анализ, ще бъдат взети предвид различни мерки, като например ще става въпрос за лекарствени продукти, които в период от 1 месец имаме информация от 5 различни аптеки на територията на страната, че са получили отказ от търговец на едро за доставката на даден лекарствен продукт“, каза д-р Велковска.
Тя поясни, че ще бъде наблюдавана дейността на търговците на едро и специално движението на лекарствените продукти, за които има информация, че е планиран износ за период от 3 месеца назад. „От тези лекарствени продукти вече ще има ограничителен, а не забранителен списък. Тогава изпълнителният директор на ИАЛ ще може да издаде заповед за временно ограничаване на тези лекарствени продукти. Списъкът ще бъде много динамичен, т.е. в него както ще влизат лекарствени продукти, така и ще излизат. Т.е. когато ние установим, че вече няма липса или недостиг на даден лекарствен продукт, той ще може да излезе от ограничителния списък“, допълни д-р Велковска.
По думите й в законопроекта е предвидено изграждането на електронна система, която ще проследява целия път на лекарствения продукт от влизането му на територията на България. „Когато притежателят за разрешение за употреба го внесе на територията на Република България, след това ще проследим пътя му до търговците на едро, колкото и да са те, след това ще проследим пътя на лекарството и до аптеките – било то външни аптеки, било то болнични аптеки. Смятаме, че по този начин обхващаме целия път и цикъл на лекарството и по този начин ще гарантираме съответно количествата лекарства, необходими за българските пациенти“, поясни д-р Велковска.
„Ефектът, който очакваме и се надяваме, че ще получим, е осигуряването на българските пациенти с лекарства, тъй като предмет на този реекспорт са много лекарства, които са за социалнозначими и животозастрашаващи заболявания. Става въпрос за лекарствени продукти, които са за лечение на диабет, за лечение на епилепсия, за онкологични заболявания, онкохематологични заболявания, лекарствени продукти за ревматоиден артрит и други социалнозначими заболявания. Надявам се, че с предложените от нас мерки ще осигурим качественото лечение на българските граждани“, каза още тя.
По повод мораториума върху включването на нови лекарства в списъка с медикаменти, които плаща здравната каса, наложен в закона за бюджета за 2018 г., д-р Велковска увери, че нито един пациент няма да остане без лекарствен продукт. „МЗ прави абсолютно всичко възможно, за да осигури наистина най-качествената терапия на българските пациенти. И като пример ще дам една от промените, които ние заложихме в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Там ние регламентираме начин, по който българските пациенти ще използват лекарствени продукти, които са за т.нар. състрадателна употреба. Това са лекарствени продукти, които нямат разрешение за употреба на територията на Република България, те нямат разрешение за употреба и на територията на ЕС. Касаят заболявания в сферата на онкологията, на хематологията, отново диабет. Чрез промените, които заложихме в този закон ние ще дадем възможност на българските граждани да получат тези лекарства в хода на получаването на разрешение за употреба или докато са още в клинични изпитвания, като няма да се използват средства от републиканския бюджет, а те ще бъдат за сметка на самите компании“, каза д-р Велковска.
Всички тези мерки - списъци и забрани за износ ги има и в Румъния. Но там реекспорта си върви безпроблемно и лекарства няма. Тука какво ще ги спре - информационната система нямаме (Румнъния имат) или работещи институции. ?
Майко мила... родна картинка! Докога?!?
Стига с това ще, ще, ще! Няма ли най-накрая някой да понесе отговорност затова, че досега явно с лекарствата, а и не само, не е много стриктно следено, не е извършван много подробен анализ, не са били взети предвид различни мерки, не е обхващан целия път и цикъл на лекарството, не са предлагани работещи промени в законите...! Не се ли усещате, че след подобни пожелания ала след дъжд качулка, някак съвсем логично изниква следния въпрос- А досега какъв ...чеп за зеле държахте, че поне отчасти да заслужите заплати, бонуси, комисиони?!
МЗ няма да се справи със ситуацията. Де що имаше хора с експертиза по въпросите на лекарствената политика, бяха натирени при предишните правителства на ГЕРБ. От честите кадрови промени хората загубиха кураж и гледат да не се набиват на очи. Никой не поема отговорност за нищо, за да не настъпи мотиката.
Заявеното от тази жена е словесна салата! Тази омеша лекарства, в процес на клинични изпитвания с такива които са под патент и се прилагат в половината свят.
В МЗ кипи безсмислен труд. Като се почне от Ананиев (или който е там) до последната чистачка.
Заявеното от тази жена е словесна салата! Тази омеша лекарства, в процес на клинични изпитвания с такива които са под патент и се прилагат в половината свят.