Д-р Дариткова: Аргументите на силния трябва да почиват на нормативни решения

„Сектор здравеопазване се нуждае от надпартиен консенсус и е полезно да си припомняме една фраза – че трябва да се правят политики за здравеопазването, а не политика от здравеопазването. За съжаление, с цялата процедура на този вот направихте демонстрация как не се търси съгласие“. С тези думи председателят на здравната комисия в парламента д-р Даниела Дариткова се обърна към опозицията от БСП по време на дебатите по вота на недоверие към правителството за здравеопазване. Д-р Дариткова заяви, че аргументите на силния трябва да почиват на нормативни решения и правила и се постара да обори твърденията на опозицията с цитати от Конституцията и здравни закони.

Защитата на управляващите

Тя опонира на упрека на опозицията за липса на централизирани търгове за лекарства, като припомни времето, когато онкомедикаментите се купуваха с ежегоден централизиран търг от МЗ и онкоболните протестираха пред ведомството заради липса на достъп до медикаментозно лечение. „Търговете в болниците категорично подобриха достъпа до лекарства“, заяви тя.

По отношение на обвиненията за откриване на много болници от 2009 г. насам, д-р Дариткова посочи: „Най-много разкрити лечебни заведения са с издадени разрешения в периода 2013 – 2014 г. – на 21 частни болници“. В този период на власт бе кабинетът „Орешарски“. Според данните, които цитира председателят на здравната комисия, през останалите години са издавани разрешения за дейност годишно на не повече от пет болници.

„Детската смъртност е 6,4 промила през 2017 г. и това и най-ниското в цялата история на статистиката. Имаме трайно повишение на продължителността на живота“, подчерта още Дариткова. Тя се спря и на твърденията на БСП, че няма ясен регламент за какво доплаща пациентът, като цитира текстове от законодателството, където се регламентира какво може и какво не може да бъде заплащано от здравноосигурените.

„Наистина растат парите за лекарствата, но това е световна тенденция“, коментира депутатът във връзка с обвиненията към управляващите във връзка с лекарствената политика. „Имаме съвет по цени и реимбурсиране, външно рефериране, възможност да се отчита ефикасността на терапиите. През 2017 г. в резултат на анализ на изменение на референтната стойност са спестени 22 963 639 лв. Това е доказателство за функционирането на тези системи“, изреди д-р Дариткова.

На твърденията на опозицията за фалити на общински болници пък тя противопостави данните, че тази година дълговете на лечебните заведения са намалели с 13%, а относно неплащането на пълна здравна вноска от страна на държавата за осигурените от нея групи хора Даниела Дариткова припомни, че то е факт от 1998 г. и именно кабинетът „Борисов“ е направил промени в закона, благодарение на които делът на държавата се увеличава ежегодно.

Предложенията на БСП за промени в системата пък тя коментира така: „Това ми звучи като лозунги от едно време. Така не се дава алтернатива за управление“.

Самокритиката на управляващите

Друг представител на управляващите, който взе думата по време на дебатите, бе Калин Поповски от „Обединени патриоти“. Той, разбира се, заяви, че формацията, която представлява, няма да подкрепи вота, но посочи, че секторната политика заслужава дебат и се спря на редица проблеми в системата. „Имаме болници в малки общини под 10 000 души, които нямат потенциал да лекуват; имаме над 3 млн. хоспитализации. Тази система стартира 2000 г., когато България беше 8 млн. и имаше 1 млн. хоспитализации, които бяха реални. Днес 7-милионна България има над 3 млн. хоспитализации. Не че тези 2 млн. не са болни, но те могат да бъдат обслужени в извънболничната помощ и това да струва на НЗОК 30-40-50 лв. с изследванията, а не 500 лв., колкото е средната цена на пътеката“, заяви той.

Поповски посочи, че страната ни има 8% здравна вноска, докато Европа има по-високи вноски – Великобритания – 12%, Германия – 15%. „Затова там не се доплаща нищо“, заяви депутатът.

Като тежък проблем той посочи и недофинансираните клинични пътеки, като допълни, че това също зависи от голямата бройка хоспитализации. „Бюджетът за лекарствата – той пък е тежко префинансиран. По становище на фиска 15% до 18% от бюджета трябва да е за лекарства, сега са между 25 и 30% от бюджета на НЗОК и отделно още няколко милиарда, които гражданите плащат от джоба си“, заяви Калин Поповски.

Някои от нещата, направени от правителството обаче, са в противовес на тези проблеми, смята той. Поповски припомни увеличението на тазгодишния бюджет на НЗОК с 407 млн. лв., като подчерта, че това е 15-процентно увеличение наведнъж и 90 на сто от него е било за болничната помощ, където по думите му е най-тежкият финансов недостиг. „Прие се националната здравна карта. Това ще намали откриването на нови болници. Намаляване на неосигурените – при старта на това правителство бяха около 1 млн., сега са 720 000. Какво се очаква в близка перспектива – въвеждане на електронна здравна карта, на е-рецепта, предложение за нов здравноосигурителен модел. Вариант А за тотална демонополизация на касата към момента е практически невъзможен. Вариант Б е много по-адаптиран към ситуацията в момента. Леко съфинансиране от страна на пациента ще доведе до рязко намаляване на броя на хоспитализациите. Оттук ще бъдат освободени средства за да се остойностят клиничните пътеки, освен това за малките болници да има пътека за долекуване.

Затова ние няма да подкрепим вота, занапред пожелавам успех на министър Ананиев и с реални лостове има начин да променим системата“, завърши Поповски.

Санкциите на управляващите

Колегата му Павел Шопов пък заяви, че проблемът в здравеопазването до голяма степен бил юридически. „Всички трябва да признаем, че най-големият проблем е в краденето на Здравната каса за лично обогатяване. Обществено опасно явление според основните правила на наказателното право“, каза Шопов и заяви, че тези практики трябва да се адресират към Наказателния кодекс и нормите там, които чрез възможностите на МВР, на прокуратурата, на съда да санкционират виновните лица. „Затова много пъти в разговори съм пледирал да се направят и промени в НК, една специализирана глава по отношение на тези престъпления, свързани със здравеопазването. Всички знаем, че болници, и частни, и държавни, и общински, са се превърнали в касички за източване на Здравната каса. N броя хора с реални присъди и в затвора ще означава решителна борба и нетърпимост на обществото, нулева толерантност към това, което се чудим как да ограничим“, категоричен беше Шопов.