Д-р Даниел Марков: В медицината никога няма пръв - всички са равни

Д-р Даниел Марков завършва медицина преди три години, а през 2022 г. се присъединява към екипа на Отделението по клинична патология на „Пълмед“ и започва специализация. Д-р Марков е също асистент и редовен докторант в Катедрата по обща и клинична патология към Медицински университет - Пловдив. Освен към обща и клинична патология, той има интерес и в областта на гинекологичната патология и невропатологията. Работи по проекти с насоченост дигитална патология и приложение на изкуствен интелект в обучението по патология. 

Д-р Марков, как взехте решение да се посветите на лекарската професия?

През ранните години на моето образование харесвах най-много математиката. Спечелил съм редица състезания в тази сфера. Обучението в този профил за малко не ме подтикна към програмирането още преди седми клас. В гимназията обаче вече бях убеден за развитието ми в най-хуманната професия - медицината. Пространственото мислене и прагматичността са основни способи и в сегашната ми работа.

Основен пример за чистосърдечност в ежедневната практика виждах от майка ми - професор по патология, и леля ми - доцент по неврология. Приемствеността и вникването в детайлите на медицинската област бяха внедрени в мен още от дете - всички хора трябва да уважават и ще получат същото, знанието е основна сила в развитието ни. Вярата в Бог е неразривна в добрата практика на професията.
 

Защо изборът Ви падна на клиничната патология – една специалност, която не е толкова предпочитана и популярна сред младите лекари?

Не бях ръководен от цялостната приемственост в семейството, а от начина на живот, практикувайки избраната специалност. Поради масовата комерсиализация и материален прочит на най-чистата професия, някои специалности остават неприоритетни. Надявам се в близко бъдеще това да бъде променено, защото в медицината никога няма пръв - всички са равни.

Много пъти съветвам студентите първо да опознаят много добре себе си, да открият силните си качества, да балансират добре работата и личния си живот, и чак след това да намерят идеалния вариант за бъдещата им специалност. Определен брой хора изпитват трудности в ежедневната си практика, пропускайки някои от тези ключови според мен моменти.
 
Кое е най-привлекателното в нея според Вас – онова тайнство, което остава непознато за другите, но за Вас самия носи особено чувство на удовлетворение?

Сред обществото ни все още витае схващането за наша основна аутопсионна и едва засегната диагностична дейност. Харесвам всеобхватността на специалността - аутопсионната практика помага за подобряването на медицинската дейност. Диагностичните способи са мултидисциплинарни и патологията не остава на заден план - клиничната дейност обхваща конкретната диагноза на биопсичния и оперативен материал, правилното стадиране на злокачествените процеси, типизиране и индивидуален подход, помощ към последващата терапия на всеки един пациент.

Научната сфера следва ежедневната клинична дейност, като я описва детайлно и способства за развитието на бъдещето. Заемайки основно място в диагнозата на болния, за мен специалността дава удовлетворение от свършеното, макар и скрито от прекия контакт с пациента. Мултифакторното развитие в тази специалност е най-голямото й богатство.
 
Вече имате преподавателски опит и като асистент в МУ – Пловдив. С какво Ви обогатява общуването със студентите?

Според вижданията ми за добър пример, всеки преподавател трябва да служи успешно на аудиторията си. Воденето на упражнения в университетските болници по света почти винаги съпътства клиничната практика - това е прекрасната възможност да предадем наученото и осмисленото от нас на тези след нас. Нашата работа няма да е достатъчно добра, ако не оставяме следа в аудиторията. Студентите винаги ни провокират с въпроси или с нова информация на различна тематика. Това кара преподавателите да бъдат винаги актуални с новостите в диагностиката и в науката. Още повече студенти проявяват интерес към участия в научни проекти и докладват резултати на научни конгреси и конференции. Работата с млади учени и колеги е увлекателна и вдъхновяваща. В нашата специалност диагностиката и науката вървят ръка за ръка. За студентите трябва да остане поне част от тълкуванията на преподавателя, както и новите хоризонти в написаното досега. За мен остава задоволството от добре свършената работа.
 
Кои теми и проблеми от областта на клиничната патология представляват най-голям интерес за Вас от гледна точка на бъдеща възможност за научни изследвания?

Ежедневната ни дейност се свързва с прецизната диагноза - крайъгълен камък в медицината, базирана на доказателствата. Ненаситността в познанието не може да бъде угасена, а само подпомагана от още и още случаи, опит, знание. В патологията всеки труден или рядък случай провокира интереса на лекаря и го превръща в изследовател. Непрестанното четене и прилагането на съвременни методи за диагностика дава възможност да бъдем максимално полезни на пациентите. Особено ясно това се налага при поставяне на онкологични диагнози в условията на персонализирана диагноза и последваща таргетна терапия. Овладяването на различните методи на диагностика в патологията - хисто- и имунохистохимичните изследвания, както и правилното отчитане и анализиране на резултатите е пътят към прецизната окончателна диагноза на пациентите.
 
Кои са най-добрите Ви учители в специалността, включително и в болница „Пълмед“, където сега специализирате?

През образователния си процес досега съм срещал изключителни учители. В специализацията ми съм ръководен от проф. д-р Порязова-Маркова, д.м. и от д-р Начев, на които съм дълбоко признателен за предаването на опита си и детайлите, съветите, за които не пише в книги. Работя в прекрасен колектив в УМБАЛ “Пълмед” и без всеки един от тях процесът не би имал такъв завършен и прецизен вид.
 
Споделете накратко как обичате да прекарвате свободното си време, имате ли хоби? Кои занимания Ви отморяват, как си почивате най-добре?

Повечето дни започват с тренировка в близката спортна зала, вечер е време разходка, за семейство и приятели. Физическата активност е от голямо значение за мен - в почивни дни обичам преходи в планина, природата е източник на енергия. Специалността ми дава възможност за пълноценно общуване с близките, за гъвкавост в ежедневието и екскурзии в чужбина.
 
Тази година спечелихте наградата на РК на Българския лекарски съюз – Пловдив за млади лекари „Ти си нашето бъдеще“. Как приемате това отличие?

Благодарен съм за избора, приемам това отличие като признание за усърдието и всеотдайността ми към професията. Ако не показваме на новозавършилите колеги добър пример, те ще следват и някои по-лесни и порочни практики. Нека медицината не бъде тълкувана като поприще за материален успех и превъзходство, а като всестранно и непрекъснато познание и сила. Аз вярвам, че всеки специалист има бъдеще в България, стига да се работи в правилна насока. Образованието тук е пълноценно както в теоретичен, така и в практичен план. Нека наистина всеки завършващ открие силните си страни и следва умело девиза на нашия университет - “Посветени на хуманността”.
 
Коя Ваша мечта бихте искали да видите сбъдната в близко бъдеще?

В краткосрочен план следва да приключа специализацията си в болницата и да защитя успешно дисертационния си труд. Всеки ден се надявам околните да стават все по-добронамерени, единни и щастливи. Откривайки чистотата на общуване, спокойствието и удовлетворението, човешката душа намира същината си.