Д-р Гюнер Хаджиев: Винаги съм мечтал да бъда хирург

Д-р Гюнер Хаджиев завършва медицина в МУ - София през 2007 г. Работи като лекар-ординатор във Второ хирургично отделение на Пета градска болница. Специализира хирургия в УМБЛАЛСМ “Н.И.Пирогов“, Пета МБАЛ - София и УМБАЛ "Софиямед". Член е на Българското хирургическо дружество; Участва в множество международни и национални конгреси и семинари. Научните му интереси са в областта на миниинвазивна и лапароскопска хирургия, както и в естетичната хирургия. Сега е част от екипа на Клиниката по хирургия на УМБАЛ „Софиямед“.

Д-р Хаджиев, как премина последното ви дежурство?

Премина сравнително спокойно за нощно дежурство. Болните в клиниката бяха спокойни и обгрижени. Направих няколко консултации в други клиники и в Спешно отделение, но всичко беше нормално. Късно вечерта имаше интересен случай с младо момиче, преболедувала COVID вирусна инфекция. Същия ден й бе изтекла двуседмичната карантина и дойде с болка в корема, разстройство, гадене и повръщане. За щастие нямаше хирургичен проблем и беше поета от колегите гастроентеролози.

Коя бе последната Ви тежка операция?

Тежките операции са били винаги предизвикателство за мен. Изискват правилно подбрана техника и търпение. Тъй като изискват по-дълго оперативно време, са доста изтощителни за екипа. През последната една година, поради COVID пандемията, много хора не потърсиха лекарска помощ навреме, най-вече поради страх или наложена карантина. Такъв пример са болните с онкологични заболявания. Много от тях потърсиха лекарска помощ чак в последната фаза на заболяването си и техните операции бяха най-тежки. Не само за тях, но и за екипа. Лечението им не приключва със самата операция. Те остават в също тежко състояние в интензивно отделение и грижите за тях се поемат от колегите реаниматори. Затова подобно лечение е комплексно, индивидуално и сложно. Последната ми тежка оперативна интервенция беше именно на такъв пациент -с напреднал голям тумор на дебелото черво с прорастване към други съседни структури и органи, налагащи допълнителни интервенции върху тях. Най—удовлетворяващият момент за мен, при такива операции, е когато успеем с общи усилия да изпишем пациента възстановен и пълноценен.

Колко години минаха откакто направихте своя избор да станете хирург?

Винаги съм искал да бъда хирург. Още от дете разказвах на всички, че искам да стана лекар, да лекувам хората и да ги оперирам. Когато ми задаваха въпроса, какъв искам да стана, като порасна, винаги отговорът беше един. Вече имах мечта и трябваше да направя всичко възможно тя да се сбъдне. Когато ме приеха в Медицински университет София бях много щастлив, но целта ми не беше изпълнена. Като студент в трети курс започнах като доброволец в „Пирогов“, в спешен хирургичен кабинет. Исках да помагам и да се уча. Това мое желание съвпадаше с желанието ми да стана хирург – колкото повече влизах в операционната и помагах в хирургичния кабинет, толкова повече заобичах хирургията. След това продължих като санитар в Пета градска болница в Клиниката по интензивно лечение с идеята да видя какво се случва с тежко оперираните болни, които постъпват там и да науча още повече за професията. Така че отговорът на въпроса е, от много години.

Удовлетворен ли сте днес от работата си?

Всеки ден съм удовлетворен, защото правя това което обичам. За да бъде един човек щастлив, той трябва да следва мечтите си и да работи това, което го кара да е мотивиран и да има желание да ходи на работа всеки ден. Има моменти, в които си мисля че може да се направи нещо повече, да се променят някои неща в системата, но това е нормално за всяка област.

Кои са вашите учители в хирургията?

Намирането на правилния учител изисква време и търпение. Много лесно човек може да сгреши, когато прохожда в професията. И тук е нужен малко късмет. По време на студентските ми години съм наблюдавал работата на много хирурзи в различни клиники. От всички съм вземал най-доброто. Когато започнах работа в Пета градска болница моят първи учител беше д-р Иво Близнашки. Получените от него безценни съвети ми дадоха основата, която надграждам и до днес. Изключително съм му благодарен за всичко. След това ме покани да бъда част от екипа му в новооткритата тогава болница „Софиямед“ през 2011 година. Там се запознах с д-р Бисер Петров, с който работя и в момента. От него научих още повече. Той ми помогна да стана добър хирург, да вземам правилните решения в точния момент, да бъда отговорен, продуктивен и да работя в екип, защото в хирургията се изисква взаимно доверие и отношение с хората, с които работиш. През годините съм се учил и продължавам да се уча от останалите хирурзи в клиниката, сред които са д-р Сергей Сергеев и доц. Теодор Атанасов.

Кои са най-ценните уроци, които научихте от тях?

Най-важният урок е да не преставаш да учиш и да искаш да се развиваш. Въпреки годините практика, които натрупваш винаги трябва да си отворен към прилагането на нови техники и методи на лечение, защото иновациите не подминават и нашата професия. Следя световните тенденции, имам желание да се усъвършенствам и това ми помага да успея. Научиха ме да не се предавам и да знам, че ще има тежки моменти, но това не трябва да ме демотивира. И, не на последно място, не забравям колко важни са усмивката - отношението и човечността към пациентите, защото това е неизменна част от успешното лечение и доверието, с което те са дошли при теб.

Какво искате да пожелаете на колегите си, с които посрещате радостите и трудностите на професията хирург?

На първо място искам да им пожелая да са здрави. Да не престават да се опитват да помагат на хората, въпреки всички трудности, с които се срещат всеки ден, както и да не губят мотивацията и страстта си, заради която са избрали тази професия. Да продължават да се развиват, да бъдат все така отворени към иновации. Бих искал да ми кажа, че са най-добрият екип, с който съм работил. Нека продължават да започват всеки ден с усмивка, както до сега.